„Съдете ме, но не можете да решите процеса на разграбване в България!“
Тези думи принадлежат на човека, стоял начело на българската държава повече от 3 десетилетия и отишъл си от живота на днешния ден преди 26 години.
Изрича ги в съдебната зала, на последното съдебно заседание, в което е осъден през 1994 година.
По-късно в мемоарите си, които виждат бял свят малко преди неговата кончина, на 5-ти август 1998 година, той ще напише:
„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България…“
Така си отива от живота и омерзен от своите, обруган и славен от народа, бившият Първи, Тато, по който и днес болеят, милеят, ругаят, отричат поколения българи, удавени в отровата, кражбата, политическата безпътица и безвремие на объркания ни нов ден.
Тодор Живков.
Който, след Десетоноемврийския преврат в България, до края на дните си, ще смята процеса срещу него, оформен от пет различни съдебни дела за „политическа поръчка, скалъпена от Горбачов и Луканов, за да могат да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-и ноември“.
Живков е българският политик с най- дълга информация за него в Уикипедия и с най- голям интерес към нея. По този показател е „отвял“ задълго всички свои наследници и предшественици.
Десетки са страниците с изброявания на принос, участия, литература филми, ордени, награди, биографични подробности.
За човека, в 4 епохи.
Който е на практика и най- дълго депутатствалият български народен представител- такъв е от 1945 година, когато за пръв път става народен представител, и остава до 1990 година.
Малко известен факт е, че е бил и кмет на София- от май до ноември 1949 година.
Последните 5 години от живота си, прекарва на практика между ареста, съда и дома си, където се опитва да пише и остави мемоарите си за следващите поколения.
За да ги четат разнолико, каквато е и истината за времето, в което е бил начело на държавата ни.
Според официалното съобщение Тодор Живков издъхва след триседмична мозъчна кома.
Случайно или не, 20 часа след това, тогавашният премиер на България Иван Костов обявява, че левът ще бъде деноминиран в съотношение 1000:1 и ще се приравни към германската марка.
И започва другият етап от историята на нова България.
Делата:
Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“. Главната прокуратура на България започва срещу него 5 дела.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави, заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП.
Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ за подпомагане на международното комунистическо движение.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии отменя присъдата му.
Делата срещу Тодор Живков са прекратени с неговата смърт.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София.
Според официалната информация на БТА, той издъхва в 20:05 след триседмична мозъчна кома. Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия той да бъде погребан с държавни почести.
Въпреки това , на погребението му в августовския пек на 9-ти август, се стичат хора от цялата страна. Поклонението пред тленните му останки трае повече от 4 часа.
https://www.youtube.com/watch?v=W6554aRDHJI
Култови реплики на бившия Първи:
Няма друг такъв партиен и държавен ръководител, който да е оставил в историята толкова много култови реплики, които за времето си са се разпространявали като вицове, а в новото време звучат като постулати.
За България, за политиците, за българския характер, за техническия прогрес, за политиката, за направата ни като хора.
Казанлък е градът, който има свой принос в „Златната колекция“ от култови реплики на Тодор Живков.
Тя е и сред най- често цитираните в компании, в работнически цехове и дори на партийни събрания някога, а сега е сред репликите за трапезен дебат и фолклор.
Бившият пръв партиен и държавен ръководител изрича тази по време на неговото първо посещение тук като държавен ръководител- през 1964 година, на митинг, за откриването на фабрика „България“.
А именно:
“Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат.” –
Живков идва още веднъж на официално посещение в Казанлък, през 70-те години на миналия век, където е посрещнат пред днешната сграда на Общината.
От страниците на БГспомени четем, че:
„Черно-бял кадър от посещение на тогавашния Първи човек в държавата Тодор Живков в Казанлък
Любимката на Тодор Живков се вижда в отражението на задното стъкло на Мерцедеса! Познахте ли я?
Някогашният генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет е хванат от обектива на Бончо Миланов, по него време ръководител на фото-клуба на оръжейницата „Фридрих Енгелс“ /преименувана в началото на 90-те години в „Арсенал“/.
Кадърът е направен на площадчето пред някогашния градски комитет на БКП /където днес се намира общинската администрация“, Живков е с характерния си жест след слизането си от „Мерцедес“-а на УБО, в чието задно стъкло се вижда отражението на пловдивчанката Дража Вълчева, която в онези години е била кандидат-член на Политбюро.“
Още от останалите като култовите реплики на Тато:
- „Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риал за митингова демонстрация (демокрация)” – репликата става много популярна и от песента на Ъпсурт “3 в 1”, където е включена.
2. “Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари”.
4. “До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След 9-ти той направи съдбоносната крачка напред”.
5. “Таз година завод за полупроводници догодина – за цели” – На откриването на завод за полупроводници в Ботевград.
6. “Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така, както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт.” Из “Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи” (стенографски запис), 9 април 1987 г.
7. “Това е политиката – да се слееш с народа” – В предаването “Всяка Неделя”.
8. “С това се занимавам в мемоарите (си). В какво е деформиран социализма. Аз говоря против системата. Система е едно, а строй е друго – те са две страни на един медал. Строят беше добър, но системата беше лоша.” – В предаването “Всяка Неделя”.
9. “…Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните моменти, не губех вяра и оптимизъм…” – Мемоари. Тодор Живков.
Вместо послепис:
Проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“, по метода „лице в лице“, 30 години след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (между 1 и 8 ноември 2019 г.), сред 835 пълнолетни българи, на които е зададен въпроса „Моля, да ми кажете съгласен/сна ли сте или не сте съгласен/сна с всяко едно от следните твърдения“, показва следните резултати:
Твърдение Отговори, в %
Съгласен съм: Не съм съгласен: Не знам:
При Тодор Живков беше по-добре 45 22 33
Демокрацията ни отне много 54 30 16
Снимки: Уикипедия, Dir.bg