Или някои дребни бележции по повод едни ведри л/Г/листи
От два дни официално сме в предизборна кампания. Неофициално – сме в такава откак се помня. Или поне от началото на 90-те години на миналия век.
Почти една трета изтърколихме и от новия и все сме във фаза на перманентна предизборна кампания.
И в този смисъл имам лоша новина:
след 19-ти април ще влезем в нова, перманентна предизборна кампания. А може би и две.
За да съм още по – лоша в бабуването си за изборите.
Дълго се съпротивлявах срещу този текст, но ровенето с часове днес в новини къде ли не, в слушане на политически лакърдии и магии, ме провокира да споделя това, което ме вълнува.
По повод една уж различна, ама толкова банална предизборна кампания. „Капката“ беше една проста цифра.
20,8.
Това е броят на кандидат- депутатите, които имат претенцията за едно, някакво, депутатско място. Толкова се борят за едно място.
Давате ли сметка за това?
За едно депутатско място колко много народ наддава.
Не се бори в оня смисъл, не учи, не печели избиратели, а …наддава.
Защото в политика у нас, а и по света, основно се наддава.
Това с каузите, платформите, идеите, програмите, личностите си е ала- бала за наивници и четящи буквари от
Древна Гърция.
В новия свят, където парите и полите тикат политиката, всичко е пари и поли.
Справка: огледайте се в нашата нова история и не само в нашата, и ще видите тази непоносима константа. Пък и сега Европа се тика от поли, та сме си баш в тренда на рейса. Друг е въпросът от какви поли и що за поли?
Все едно:
За 240 работни места в българския парламент има 5 000 кандидати- повечето от тях са познати лица, има и нови и съвсем прясно нови.
Ветеранът е на 77 години в листите, а „бебето“ в тях на 19 .
Своеобразен поколенчески митинг на българските кандидат- спасители.
По отношение на наплива и мераклиите за българския парламент, справка показва, че кандидатстващите за най- желаните специалности в българските ВУЗ-ве от последното десетилетие показва, че също няма такъв наплив: – за едно място да се борят 20,8 човека. Дори за тъй желаната медицина.
Няма толкова кандидати дори за дипломатическа работа – за едно място . За работа пък – въобще. Там сме на дефицит и дори внасяме- доскоро зърно и метали, сега работници.
И .. изнасяме мозъци и работници.
Ама кандидати за народни представители не съм чула да изнасяме. Освен по едни острови и изкуствени Палми, ама за кратко.
Това между другото.: )
Така че да си народен представител в България се оказва най- желаната „работа“ .
Има си хас, нали?
Въпросът е какви са тези хора, на кого са хора, кои и как ги избираме, за да бъдат назначени на тази най- желана работа, гарантираща им 5 цифрени заплати в евро, 4 цифрени заплати като бонус, 2-3 месеца общо ваканции, като платен годишен отпуск, който е и добре платен, при стандартен платен годишен отпуск за работещите в България от 20-22 дни, и още куп привилегии. Като тези, да са в платен отпуск, по време на предизборна кампания. Ако са се уредили отново в кандидатски листи
Плюс власт.
Най- важната привилегия.
Затова и много се наддава за тази така желана „работа“.
При толкова много мераклии за властта е хубаво ние, „назначаващите на работа“, по презумция, тъй като депутатите не се назначават по КТ , а са с мандат като кметовете, и се отчитат пред избирателите си, дори и наивните ние „работодатели“, назначаващи за тази работа да си даваме сметка кого назначаваме и как този „работник с власт“ ще оправдае назначението си. Сиреч парите си и доверието. И двете неща се водят „инвестиции“ в „работника с власт“.
Това за протокола, в случай, че ви пука.
Малцина си задават основно този въпрос, фундаменталният: как и след колко време, и в каква посока ще се промени моят, нашият живот, този в страната, с усилията и „работата“ на тези 240 избрани от 5 000 кандидати за власт?
И каква е цената, която следва да платя, платим за това ? Пряко и преносно.
И ако на този фундаментален въпрос не ви отговорят , ако не конкретно, то поне задоволително , ги късате на интервюто за работа тези мераклии за най- желаната работа. В която се работи основно по седмица преди изборна кампания и седмица след изборна кампания. В останалото време се бият, псуват, продават секс добавки, купуват си коли, стоят в скутове, снимат се, купуват си палта за по 8 хиляди евро, и си
чешат езиците, до степен да ядосат председателя тези „чекиджии“.
Не съм сигурна тук за кавичките. Дали са нужни.
Тези дни всички говорят за честни избори.
Даже акции се правят по въпроса из махали и квартали. И някои полицаи дават бонбони, вместо белезници и камшици.
Разни „…лози“ напоително дават ум как и защо това е добре и какво да очакваме и как не бъде.
Пред нас са блеснали житата….
Бля- бля, плява за наивници.
Зависещи хора, на хора и хора – бухалки.
За какви честни избори става дума, като масово в листите е пълно с хора, на хора, зависещи от хора, станали хора от хора, и хора, носещи корпоративен вот.
Ведра малка справка: листата на ДПС-НН в област Стара Загора.
Почти преписана от предишни избори за парламент, с водачи и втори с ясно изразен корпоративен, зависим вот. Иди и скачай срещу този, който ти дава леб. Скачаш, ама .. друг път. Колело може ида видиш, ама работа – йок. Първият и вторият в тази листа са кметове ва общини- Павел баня и Гълъбово. И от тях ще се очаква да изкарат своя кметски вот. Един вид да са тегличи. И не само.
И това ако не е корпоративен, зависим вот, здраве му кажи.
От съответните кметове ще се очаква хем да са плашила бухалки, хем вестители на нови предизборни платформи и чалъми, хем кандидати за друга власт, хем касички.
И да им остава време да вършат и кметската си работа. Сиреч- хорската.
Порочна практика, която вече няколко парламента никой не иска да пресече от тези, дето са вътре. Нали утре и те ще могат да се възплзват от това?
И на тях да върши работа.
Кадрови и личностни дефицити.
Това е другата отличителна черта на тази предизборна кампания и на кандидат-депутатските л/Г//исти.
Едни и същи износени физиономии, въпреки новите костюмета, се търкалят десетилетия, с по 5-6- че и отгоре парламента стаж и все вътре и все кандидати и после назначени, сякаш са хванали Господ за шлифера и са несменяеми. Професия- депутат. Семпли хора, с каучук на гърба, вместо мускули. Удобни и послушни, бутончета с картончета и калдъръм кокони, които всяка власт прегръща, поради липсата на съпротивителни сили или каквото и да е напрежение или чепато мислене.
Тук се сещам и за един народен представител, в поредица народни представителства, който имаше мечта: да се пенсионира като депутат.
Е, пенсионира се. Като депутат.
Хубаво е хората да сбъдват мечтите си.
Ярки личности? Моля, забравете ! Те създават шум в Системата, а никоя Система не обича шума. Току виж скъсала ремък и отвъртяно колелото.
Фактът, че масово големи, управляващи партии настаняват едни и същи втръснали ни лица на по две места в листи, в два региона и едни и същи цели петилетки или с по мандат паузи, за да се спасяват кадрови и личностни дефицити.
Те пък от своя страна съвсем допълват усещането, че депутатството е най- желаната работа. Толкова ли тези хора не се изкушават да започнат да печелят пари и редят живота си в реалния живот, създаден по техни мерки и кройки, или с опита си да започнат да правят други полезни за народа си и страната неща, а продължават да се натискат да създават и пишат правила за другите хора, без да имат желание да ги изпитат на гърба си.
Аман от амбициозни кариеристи, западняшки възпитаници, от модерната писта, екс секретарки, пилонаджийки, предани лелки и случайни фусти и прочие номенклатурчици, милиционери, пишман бизнесмени и партийни и синдикални активисти от времето на соца.
Това е другата отличителна черта на кандидат- депутатските листи. Важи с пълна сила и за тези в Старозагорско.
Ярко доказателство за това е и листата на лелеяната дружина на „Прогресивна България , в която с мъка уж и дори информирани хора разпознават две- три физиономии и то при положение, че водачът на дружината е бивш министър.
Къде бяхте досега, уважаеми кандидат- прогресивисти и спасители?
Под формулата и „дъждобрана“ на нови лица в политиката се напъхват всякаква политически и артистични шушумиги, за които властта винаги е самоцел. Начин да се чувстват важни в собствените си очи.
Лично аз много се забавлявам с хора в листите, неизвестни дори за роднините си или толкова сиви и безлични, че се чудиш това сянка ли е или човек, с амбиция и претенция да е част от политическия елит на страната и да решава народни потреби?
Тъй модерните GenZita.
И те навсякъде: като ведра непозната примамка за кълване от заблудени риби в мътна ряка.
Младостта е прекрасно нещо, предимство, прекрасно е да си млад, но това че си на 22 не те прави национален спасител, нито пък е мотив да те изберат за депутат. Защото си млад и „трябва да даваме път на младите“.
Колкото и да си креативен, учил, знаеш, с медали. Това за „торбата сол“ си е просто златно правило в случая, уви. Убедена съм, че в тази графа има и прекрасни изключения, и много ги уважавам, но те са прекрасни изключения, а не правило и практика.
Било е .. когато из партизанските времена на 22 са губили живота си млади българи, заради идеали и каузи, но простете, времето днес е такова, че на 22 не става дума да идеали и каузи, а за добре пресметната амбициозна и кариеристична нагласа, а понякога и с доза нарцисизъм и его, с мераци за власт.
И в десните листи нищо ново.
Все същата демократична боза. Която, колкото повече я слушаш, толкова повече се чудиш дали е демократична или става дума за нещо друго. Тежък синдром, от друго време.
И за да обобщим:
безспорно така изглежда баналната нищо ново картинка на тазгодишните листи за народни спасители в предизборната кампания.
„Избери кой да те дои“,
както с много болезнена ирония преди ден я определи млад мъж, за който всеки нов избор е просто нов начин да избереш … старото .. с нов дояч.
Грубо, но вярно.
Всички ме в ролята на овцете в стадото, които си мислят, че като сменят пастира няма да са овце, а тигрици.
Цъ!
За съжаление демократичната ни и не само тя история показват, че обикновено просто сме си сменяли дояча на стадото. И овчарят. Но стадото си остава стадо и в него овцете си остават овце, а не тигрици.
Тигрите водят битки, овцете пасат и пладнуват. Следват овчаря, кучето-пазач и ги доят .
Горе – долу така изглежда обобщеният „линк“ към всичко, което ни чака, и което се готви да ни сготви. В поредната предизборна кампания, с изключително лицемерния слоган „Ти избираш!“.
Която, колкото повече набира скорост, толкова повече започва да прилича на всяка следваща и да отвращава, въпреки лелеяното и апостолско очакване за генерал, който като една златна рибка ще промени всичко.
За жалост златните рибки са в аквариуми и търговска марка, а не житейски продукт, работещ във времето.
Колкото и да ги бленуваме, бълнуваме и бабуваме.
Инак най- вярна си остава народната приказка: за вълка, козината, кошарата и агнето. Както и тази за новия и стар бардак и неговите съдържателки.
Та ако искаме да не сме „у бардаку“, а в нещо по- да му прилича, следва с голям багер да бутнем кочината, дето е с бетонни основи и да започнем да редим тухла по тухла, камък по камък. Колибка.
А работещите в новия ни бардак да са с конкурс. А не по емоционални и други съображения.
Иначе все поли ще тикат политиката, а тя няма да е нищо друго, освен трудова борса за чекиджии.