Изпратихме Веско

Днес изпратихме Веско.

Инж. Веселин Стефанов Цветков.

 Бяхме петима. С гробарите – общо 9 човека.

 Толкова за един посветен на хората, доброто и красивото живот.

 Живот за смислените неща и смислените хора.

 Гробарите бързаха, понеже днес имало 7 покойника  и всеки чакал трап.

 В жежкото слънце и тяхната не е лесна.

Нямаше време за речи, нито за попски ритуали.

Веско си отиде, изпратен само от малцината приятели- онези вечни кибици иначе, които в очите на мнозинството от нас изглеждат като най- безсмислените хора, „местните откачалки“.

За какъвто брояха и самият Веско.

Защото той винаги спираше, за да направи комплимент.

Да сподели нещо хубаво, красиво, което е видял или прочел,  или просто да си изрецитира свой нов стих или песен, която го е развълнувала.

 Веско беше от цветните  ведри образи на Казанлък.  Ерудит. Полиглот. Широко скроен човек, с много умения и таланти.

 Инженер по електроника дълги години в завод 5 на  „Арсенал“,   където се посвети на внедряването на системата FANUK.

 Алпинист. Капитан от Съюза на запасното войнство. Парашутист и летец в местния авиоклуб, повече от 20 години.  Планинар. Запален турист, поет, рисуваше прекрасно пееше в градския хор „Петко Стайнов“, свиреше еднакво добре на пиано, флейта , саксофон и гъдулка. Запален велосипедист. Човек с енциклопедични знания, които не се притесняваше да „дарява“ на другите.

 Живееше на бързи обороти,  в които всеки ден без нещо красиво, бе празен за него.

 И независимо, че преди десетина години претърпя няколко тежки операции за смяна на сърдечни клапи, той продължи да бъде  все така „ококорен“ за живота  и да го вижда в шарено.

 „Днес си като слънце“,  бе най- честата реплика,  която можеше да се  чуе от устата му.

Изпратихме Веско днес със социално погребение, поето от Община Казанлък. И в дрехи на малцина приятели, събрали помежду си някой лев за букетчета и  нещо дребно, за да се „представи пред Бог“, както трябва ида си тръгне от тук като всички хора.

С обещанието, че и за паметник пари ще се намерят. Защото Веско заслужава.

Да се помни.

 И със сигурност щеше да живее повече от тези едни  65 години.

Веско днес си тръгна подранил, защото го уби СИСТЕМАТА.

Имаше ТЕЛК, заради сърдечните клапи. Но се закрепи, дори работеше, доколкото можеше. И пенсия  му дадоха заради това.

Но преди няколко години  Системата направи поредна ТЕЛК реформа и остави Веско без пенсия. И му смъкна ТЕЛК процента. Много „висяха“ на ТЕЛК системата, можело и без такива като Веско.

Така остана без нищо. Без родители, без близки, без семейство, без доходи. Когато беше добре, изкарваше по някоя пара като строител  на обекти. И се гордееше с това, че градил хотели на баровци по морето.

 Веско отдавна обаче трябваше да си смени сърдечната клапа. Години караше с нея, отвъд гаранцията й.

 Но .. Системата не прави подаръци. И не й пука за хората. И гаранциите на сърдечните клапи. Нямаш ли пари, за нея не съществуваш. И тя не се вълнува от теб и твоето лимитирано време.

Защото времето е пари, животът – също. Уви.

Веско нямаше пари. Или поне толкова пари. Колкото струва една сърдечна клапа и болничен престой. Нямаше пенсия. А не можеше вече да работи, защото клапата го предаваше.

Живееше, благодарение на помощ от приятели. И то в последните години, когато сърцето всеки ден го предаваше.

 Така до онзи ден. Когато то спря. Оставен на финала си сам, в старозагорска болница.

 И благодарение на милозлива медицинска сестра, приятелите му научиха за тръгването му.

 Той даже нямаше телефон вече, за да каже, че си отива.

 Преди да дочака приятелите да съберат парите, нужни за нова клапа. И болничен престой.

 Малцината му близки  отдавна са обърнали гръб на Веско.

Дори на финала решили, че смъртта му не е техен проблем.

Онзи ден сърцето на Веско спря.

 Завинаги. Докато лежеше в болница, с надежда да го закрепят и да кандидатства наново за нов процент ТЕЛК. И … един ден да има нова клапа.

Защото той имаше  спешна нужда от това. И нужда от помощ.

 Един от  най- позитивните и слънчеви хора на Казанлък.

 Отиде си в слънчев ден и със слънчогледи.

 Прости ни, Веско!  Че сме толкова заети със себе си и малките ни човешки щтения, амбицийки, погубени в измамното усещане за вечност.

 И почивай в Светлина и мир!