Паметникът на Бузлуджа и неговото стопанисване.
Това ще е една от трите теми, обект на заседание и дискусии на Гражданския консултативен съвет към кмета на Община Казанлък, който се събира на поредно свое заседание в сряда- 7-ми август.
Това става ясно от публикувана официална покана- съобщение на сайта на Община Казанлък.
Заседанието е с начален час 16,30 часа, а по темата ще говори кметът на общината Галина Стоянова.
Не е тайна, че общинското ръководство има интерес към стопанисването на паметника, който сега е държавна собственост, а ключовете за него се държат от областния управител.
Според запознати, дори е почти готова документацията, с която ще се иска от Министерския съвет прехвърлянето на собствеността на паметника на Бузлуджа, на община Казанлък.
Пак според тях, били обсъждани вече и варианти как и с какви средства да се финансира възстановяването. Интерес не липсвал.
За всичко това ще е нужно обаче и решение на Общинския съвет.
Идеята Паметникът на Бузлуджа да мине под управлението на общината не била от сега, а отлежавала от известно време. Липсата обаче на редовен кабинет пречела основно на задвижването на същинските процеси по прехвърлянето на собствеността.
Назад във времето въпросът
за стопанисването и истинската грижа за паметника бе една от темите, по които се разделяше обществото, не само в района, а и в страната. Различните политически идеологии също си казваха думата.
По решение на правителството от 30 септември 2011 година паметникът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. Промени в Закона за държавната собственост, влезли в сила през февруари 2017 г., правят обаче невъзможно прилагането на решението от 2011 г.
Близо 10 години държавата, в лицето на тогавашния Министерски съвет, чийто премиер бе Бойко Борисов чакаше БСП да изяви претенции за него и да си го стопанисва, но по ред причини, в т. ч. и законодателни, това не се случи. Въпреки, че през 2017 година в писмо до премиера Бойко Борисов от 18 юни 2017 г. лидерката на социалистите Корнелия Нинова пише, че партията има готовност да започне процедура за сключване на договор за безвъзмездно прехвърляне на обекта от държавата.
БСП обаче не може да получи Паметника на Бузлуджа безплатно, защото безвъзмездното прехвърляне на държавна собственост е забранено. На 12 юли същата година правителството отхвърля искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване на паметника.
В същото време редови социалисти и отделни граждани щедро декларираха желание да помагат за възстановяването на паметника или поне за спасението от продължаващата разруха и неговото оварваряване с посегателства.
И тази година в навечерието на честването на 133 годишнина от основаването на социалистическата партия у нас, на въпрос за интереса на БСП, като продължител на делото на БКП към партийната светиня, обявена за една от 7-те най- застрашени културни забележителности в Европа и за паметник на дисонантното наследство, евродепутатът на БСП Кристиян Вигенин бе лаконичен: стопанисването и поддръжката на паметника струват много средства, които партията няма.
От няколко години учредената от архитект Дора Иванова едноименна фондация „Бузлуджа“ превръща паметника, известен сред народа и младите поколения и като Чинията, в сцена на модерните визуални изкуства. Целта е да се събират средства за неговото консервиране, реставрация и вид, позволяващ неговата експлоатация именно като културна и архитектурна забележителност.
От фондация „Бузлуджа“ са особено креативни в начините, по които да търсят средства за тази цел.
И въпреки огромните разрушения в паметника, интересът към него е голям и въпреки, че е заключен и недостъпен за посещения, продължава да привлича туристи от страната и чужбина.
Две поредни години чрез фондацията на арх. Дора Иванова се събират средства и за възстановяване на мозайките във вътрешността на паметника и тяхното съхранение.
Дадена бе и възможност за осиновяване от гражданите на уникалните мозаечни пана, чрез заплащане на възстановителните дейности по тях. Инициативата доби национална известност.
По официална информация строежът на Паметника на Бузлуджа, открит през юли 1981 година е струвал на българския народ почти 15 милиона лева/ 14 186 000 лв. е официалната сума, набрана от дарения и различни други способи/, но участници в тогавашните строежи там твърдят, че сумата е била много по- голяма.
Основната част от нея е събирана под формата на средства от самооблагане, продажба на пощенски марки, дарения от фирми и граждани.
Неофициалните сега разчети за възстановяването и консервирането на Бузлуджа, и превръщането й в безопасен архитектурен шедьовър и културен паметник, би струвало около 50 милиона лева.
Въпреки разрушенията и трудния откъм климатични особености терен за посещаване на паметника целогодишно, интересът на донори към него от страната и чужбина не стихва. Мастити фондации от Европа също проявяват интерес към паметника.
Освен този въпрос, Консултативния граждански съвет към кмета ще разгледа още два въпроса:
сн. Казанлък инфо
Решението на Конституционния съд за отменяне на 6-та поправка на Конституцията, свързана с преминаване на Прокуратурата и следствените органи към съдебната власт, ограничаване на правомощията на президента при назначаване на служебен премиер.
Темата ще бъде представена от доцент, доктор по конституционно право Наталия Киселова, която е казанлъчанка, възпитаничка на Хуманитарната гимназия в града.
Другият въпрос на вниманието на гражданството е за актуалната политическа обстановка в страната.
Присъстващите ще имат възможност да чуят анализа на доцент, доктор и политически анализатор, философът Татяна Буруджиева.
Срещата ще се проведе в залата на театър „Любомир Кабакчиев“ – бившето кино „Лекс“.
Гражданският консултативен съвет към кмета на Община Казанлък бе учреден през март тази година.
В него влизат по трима представители от всяко едно населено място от общината.