Време било да си „слагат усмирителни ризи“.

 Рече днес един депутатин от ГЕРБ.

 Бивш телевизионер и още по- бивш адвокат.

 Време Е.

Да си турят усмирителниТЕ ризи.

 Но понеже те сами няма да могат, защото НЕ ИСКАТ, Е време ние да си им турим.

Усмирителни ризи.

 Пак днес, заблуденоТО и свежо информирано общество разбра, че Конституцията НИ, освен обяздена и окастрена,  е на практика  и суспендирана.

 Защото   всеки, който и когато му скимне може, ако е от ОНЕЗИ със скъпите обущета,  лак в  главите и 15 бона заплата, може да си прави с нея, каквото си поиска.

 Днес те, същите  онези 240, ама всъщност по- малко 140 и .. нещо си, решиха, че от идната неделя, преди Цветница, можело да са във ваканция. До след изборите. Чак юни.

От преди Великден, до юни. Подир розобер дори .

Във ВАКАНЦИЯ.

Не в неплатен отпуск, не на трудовата борса, дето си ходят в паузите, а във ваканция. Депутатска ваканция.

За разнообразие в нея, между другото, ще си наредят и едни избори.

 Какво толкова?

 Толкова са ги нареждали, ще ги наредят и сега.

Пък и що да си развалят Великденската ваканция.

И без това и военния парад на армията ни отмени новият ни военен ястреб.

Щото било Великден.

 Депутатската ваканция се равнява по груби сметки на  поне две средни брутни заплати. За страната. Минимум.

 Време е да ги усмирим.

 Защото пак днес, така казаха, излезе, че всъщност  ТЕ дори направили  добро. На Конституцията, и на бюджета.

Защото решили въпроса с двойните заплати: хем избран депутат, преди клетва, хем  неразжалван още депутат, до клетва.

  Това не е цинизъм.

 За това още няма  отвратителна човешка дума.

 Пак днес разбрахме от едно ядосано Удебеляващо се отново момче, понеже тези дни в Дубай вали, то си е у дома,  че можело без туй-онуй, дори можело и без Президент.

  Сигурно.

То без много неща може. Ние поне.

 То и без него може.

Ама много други не могат без него. И ТО без тях.

Правилото за скачените съдове.

 То не е българско правило. Физичен закон си е. Вселенски.

Също като този за Махалото.

 Пак днес стан ясно, че шефката на Митниците, е новата Иванчева. Или новата Биляна. Превърната във всичко друго, но не и в човешко същество. Вече.

 Защото ПАРАЛЕЛНАТА ВЛАСТ в черен шлифер и тъмен костюм е решила, че който бърка схемите ИМ, ще му  объркат  живота.

Ама качествено.

Защото как беше: „който пачки вади- от пачки умира.“

Вярно.

Проверен мафиотски закон. Показват го по филмите.

 Категорично доказан по български маниер.

 Пак днес разбрахме, че един арестуван  „контрабандист“, защото всеки е невинен до доказване на противното, по тази и причина са ми кавичките, /инак щедро пропускани  баш сега от гилдията, от прокурори и съдии, ама те си знаят защо,/ ходил дузина пъти при един друг вече бивш шеф на Следствието и на МВР, да носи списъци с купувачи на гласове.

Случайно от Хасковско.

Понякога е твърде лошо да си учил по география в училище.

 Наивник!

 Че той не знае ли, че който срещу пачки върви, от пачки лежи.

 Друго правило.

 Българско. Също проверено.

 Пустата наша българска амнезия.

 И най- накрая, най- свежото:

 Пак днес разбрахме, че когато от теб нищо не зависи и от нищо не се интересуваш, и нямаш нито един познат на Митницата, всички теб питат.

 Даже и Митов.

Пък Главчев  въобще не са го питали.

Ама то при нас  си е така: питаме тези, от които нищо не зависи.

  Ама всички зависят от тях. На някои даже животите им.

 Въобще объркана работа.

 Сигурно е заради постите.

 Някои като не ядат месо или сладко, изпадат в нервни кризи.

 Дано с Възкресението, покрай потрошените яйца и топлите мръвки, се понаместим.

 Дано да е скоро, щото нали знаете какво става с яйцата, като постоят. Особено потрошените.

Яко започват да миришат.

Същото е с мръвките.

И тогава  работата става ТРУПНА. За лешояди.

Не Възкресение, а яка софра за лешояди.

 А те, нали знаете, не прощават.

Така, че ДА.

 Време е за усмирителни ризи.

Щото и ако и те не помогнат, този реалити формат  може и  да е с изключително неочакван край.

И тогава умопомрачителният  рефрен „който пачки вади- от пачки умира“ ще е просто … припев на стихотворение.

Споделяния:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *