През тази седмица местното медийно и фейсбук общество, изпадна в приповдигнат бодряшки позитивизъм, поливайки ведро „новината“, че Общинският съвет на Казанлък решил да се изгради скулптора на Чудомир. Някъде в централната част на града.
Като жест към изминалата вече 135 – та годишнина от рождението на именития туриец, прославил казанлъшките Нашенци. И оттам превърнал се във втора емблема и втора кожа на местното общество. Еснафско, раболепно, работническо, парвенюшко, интелектуално общество.
С мнозинство и единодушие съветниците подкрепиха принципно предложението за изграждане на такава скулптурна фигура. Отвъд това, че въпросът с финансирането й, остана за времето на бюджета. Когато ще се гледа под лупа. /Ако дотогава не е готова, разбира се./
С уточнението, че парите ще са или от местния бюджет, ако той позволява, или ще се търси и помощ от дарители.
Както и евентуално ще се обяви конкурс за тази фигура, тъй като голяма част от съветниците , а и в социалните мрежи има сериозно ръмжене по отношение на предложения вече от съветници от ГЕРБ творец на бъдещата фигура скулпторът Иван Салабашев. Кой как и защо е решил това да е именно той, е друг въпрос. И съдейки от 46-те страници документация, относно предложението за фигура на Чудомир централната част на града, най- вероятно нейният бъдещ автор ще е именно Салабашев.
Толкова по отношение на новината.
Която безспорно е добра „новина“ и заслужава адмирации. Паметници трябва да се създават, памет трябва да се пази и остава. Още повече, в безпаметно време, в което имаме орисията да живеем.
По повод добрата новина обаче, се налагат и някои уточнения. В името на обективността. Още повече, когато става дума за памет. Все чувствителни категории- обективност и памет.
За да сме справедливи към историята.
- Вносител на предложението за паметник на Чудомир, с мотива, че такъв в града няма, е Мария Цонева. ГЕРБ активист, дългогодишен общински съветник, заместник- председател на Комисията по култура в Общинския съвет на Казанлък. В първоначалния предложен вариант, бъдещият паметник на Чудомир всъщност е скулптурна композиция с двама от Чудомировите герои- нашенката с пищна пазва и попа. Този вариант обаче някъде изчезва по трасето от мемориална документалистика. Друг мотив на вносителката е, че имало подписка с искане за такъв паметник от 614 граждани. Кога е била подписката и защо градската общественост и медийна такава не са разбрали, е друга тема.
И тъй като в предложението на Мария Цонева пише, че паметник на Чудомир в града няма, то съветниците, в мнозинството си, все водени от родолюбиви чувства и желание за памет, чели -недочели, бодро подкрепят идеята и вписват имената си в местната история като паметникостроители.
Само че, твърдението на Цонева не е вярно.
Паметник на Чудомир в града има. При това два- две глави на известния писател- хуморист, депутат, краевед, искрист, общественик. Едната е в коридор на едноименното казанлъшко училище, а другият е в едно мазе.
Първият гранитен паметник е от 1983 година, при това първият паметник на Чудомир в страната и създаден с държавни средства.
Изработен е от име в българската монументалистика- скулпторът и последовател на Рьорих Иван Варчев.
Паметникът, който се поставя в двора на къщата му през 1983 година е бил замислен като част от цялостен музеен комплекс, посветен на автора. Поръчката за него е направена през 1980 година, в чест на 90-та годишнина от рождението на талантливия хуморист, писател и общественик.
Творбата на Варчев обаче няма дълъг живот в двора на музея на Чудомир, тъй като живи родственици по него време и местни културни деятели решават, че създадената творба от гранит не прилича на известния туриец.
Макар за целта Варчев, преди да пристъпи към работа да прекарва седмица в Казанлък, в разглеждане на албуми и снимки на Чудомир от различни периоди и сам да избере снимка от неговия по- младежки период, когато Чудомир не носи още каскет, не е леко прегърбен, както го помнят в последните му години казанлъчани.
И тъй като паметникът не се харесва на местното еснафско общество, вдига се голям медиен шум, национални дискусии се лят от страниците на различни издания, авторът Иван Варчев отказва да го преработи по модела на познавачите от Дремиград, създава се и творчески дискомфорт на местната власт, която се чуди на кой лагер да угоди.. Идват обаче новите времена и така в началото на 90-те години двама десни активисти решават въпроса с паметника .. той отива на боклука. Демонтиран е, и с годините отлежава или в задния двор на музея, или в мазето. Където е .. и в момента .
Това за сведение на всички ,които считат, че паметник на Чудомир в Казанлък .. няма. Има.
Просто идете в мазето.
Вярно е, че сега времето и събитията летят бързо, всичко е много наситено с промени, но е леко неудобно, да го кажем така, да си .. безпаметен. Още повече, ако си и сред хората, които решават .. културни градски съдбини.
И не само културни.
За тези, които не знаят, още за тежката съдба на първия и голям Чудомиров паметник, може да прочете в един текст от лятото на тази година тук:
Нещо повече: именно заради тази история от миналото, Борис Кърчев- предишен и настоящ председател на фондацията, която поти бе закрита това лято- фондация „Чудомир“ , имаше идея за градско допитване по отношение на съдбата и мястото на този първи Чудомиров паметник. С ясното намерение той да напусне мазето на музея. Защото е обидно такава творба да стои там.
Идеята обаче си остава само .. идея. Която пък застопорява творбата на Варчев в .. мазето ..
Междувременно през пролетта на тази година стана ясно, че общинската управа и част от съветниците имат намерение за закриването на фондацията. Становище, че е безсмислена споделя и управата на ЛХМ „Чудомир“. После, с времето нещата се променят. За има- няма няколко месеца. Нещо повече: в момента ЛХМ „Чудомир“ е спечелил и иновативен проект от фонд „Култура“, посветен на Чудомировото творчество.
Тук е моментът да припомня, че на фона на 614-те подписа, с искане за изграждането на паметник на Чудомир, назад в годините, но и в двата случая след 2010 година, има 2 граждански подписки, с над 1200 подписа всяка, с искане творбата на Иван Варчев – Чудомировата глава са се върне на мястото й или да се намери по- подходящо място за паметника. Съдбата на тези две подписки е неясна, а от думите на председателя на Общинския съвет Николай Златанов на последното заседание на Съвета през седмицата, стана ясно, че .. той .. не знае за такива подписки.
На фона на всичко това гласуваното вече предложение за създаване на скулптора на Чудомир в централната градска част повдига и още няколко логични въпроса:
- Кой и кога реши, че точно този проект е най- добрият за паметник и следва да се реализира? Поред някои не толкова бъбриви съветници, в проекта няма креативна идея. Нещо повече: наподобява идеята на паметника на Славейкови на едноименния софийски площад:
- Как е избрано мястото на бъдещата скулптора, в близост до сладкарница „Ивет“, бивша „Роза“, където Чудомир обичал са отсяда с приятели или това е само … идейно предложение? Още повече, че в самата сладкарница е съхранен останалия от соца надпис за това.
- Не се заяждам, но наистина ли трябва за това богоугодно и родолюбиво, казанлъшко прилично дело да се харчи обществен ресурс? Все си мисля, че макар и по- бавно, пари за този паметник могат да се съберат с дарителска кампания. Дори кметове на населени места бяха категорични, че техните жители биха се отзовали, защото Чудомир е оставил дири и в местните села. Тогава защо не опитаме по трудния, но правилен и честен начин, вместо по лесния и безпаметен начин.?
Още повече, че въпреки опитите да бъде закрита едноименната фондация, организираща празниците на Чудомир, която сега е с нов, обновен и редуциран състав, би могла с ентусиазъм да посвети следващите празници на тази кауза. Убедена съм, че ще им се получи.
- Как точно бе изчислена цената и на какъв принцип за тази скулптора, при положение, че стойността на финала не би била не 87 хиляди лева, а 104 хиляди лева, с ДДС. В евро, наполовина.
- Последно, но за конкретния казус: кое наложи точно сега да се прави подобно предложение, при положение, че 135- та годишнина на Чудомир мина. Тя бе през годината, от която остават броени дни. Това късно осъзнаване ли е или дело на принципа: по- добре късно, отколкото ич. ?
„Не искам да бъда пасивен съучастник за безпаметството в този град“.
Думите са на 24 година и принадлежат на известния казанлъшки художник Димитриус Пападакис- един от идеолозите на двете подписки за връщане от забравата и ваденото от мазето на скулптурата на Чудомир на Иван Варчев.
Но всъщност именно това правим ние, вече повече от 30 години. Държейки една творба в едно мазе и действайки на принципа, че „всичко започва от нас“.
Е, да ама не.
Хубаво е да знаем, че има и минало. И то не винаги е по- лошо от сегашното. А понякога и напротив.
Толкова по въпроса за една бъдеща скулптора , една памет, едно предложение и едно безпаметство.
И да, много се надявам, че напролет, когато се гласува бюджета на общината и се решава и този въпрос за паметника и парите, ще сме по-мъдри от зимъска.
Най- малкото заради .. свежестта на паметта ни.
А дотогава, една разходка в музейното мазе, би била не обидна, а освежаваща .. за паметта ни. Пък кой знае- може и други добрини за паметта да се родят?