Или за голямата дискусия на един оставен в задния двор на местната ни „историчност“ паметник на Чудомир. „Не искам да бъда пасивен съучастник за безпаметството в този град“. Това изрича точно преди 23 години и  един месец казанлъшкият художник Димитриус Пападакис, по повод своя инициатива: подписка за  възстановяване на единствения, поръчан и платен с държавни пари паметник на Димитър Чорбаджийски -Чудомир, премахнат 8 години преди това, по почти вандалски начин. С багер. Думите му са записани на страниците на излизалия тогава местен вестник „Седмица“, в броя от  23 юни 2000 година. Публикацията е по повод първата подета от твореца местна подписка, която има за цел паметникът  на Чудомир, захвърлен 8 години преди това в задния двор на едноименния музей, да бъде върнат за нов живот. Подписалите се тогава в подкрепа на това искане навярно отдавна са забравили, а съдбата на тогавашната подписка е неизвестна. Няма и реакция на местната власт от него време. Няма и никъде информация дали въобще подписката е стигнала до нея. Когато изрича това, Пападакис надали предполага, че думите му ще са почти пророчески. 16 години по-късно, през 2016година Пападакис отново подема същата инициатива: да се покаже пред света паметника на Чудомир, направен от едно от големите … Продължете с четенето на Чужд сред свои или свой сред чужди?*