Той се казва Доминик Яшсемски. Поляк. С далечни румънски корени. На 23 години е, възпитаник на един от двата университета в Ломжа. Полски град на час и половина път североизточно от столицата Варшава.
Роден е в родното си село – Конажица. В дома си. Където живее с майка си и по- големия си брат. Почти не помни баща си. Отишъл си от болест рано.
Селото му се намира само на 5 километра от Ломжа. Доминик няма проблем с това, тъй като ежедневно има избор как да стигне до университета. С кола, колело и .. с пеш. Или до сградата на местното кметство в града, където в момента е стажант.
След седмици ще се дипломира като магистър по публична администрация и вече има предложение от кмета на Ломжа, който по местните титулувания е президент на Ломжа- Мариуш Хшановски, да работи като преводач от румънски и .. български език.
Да, и български език.
Защото Доминик знае перфектно български и румънски език. И не ги е учил в никое училище. А в своето- сам, от малкото български книги, до които до момента успял да си намери и основно от интернет.
Запознаваме се с Доминик на официална среща в един от хотелите на Ломжа, където се събират приятели на града.
/ Доминик е вторият мъж със сакото от ляво на дясно. Първият е кметът на град Ломжа- Мариуш Хшановски/
Той сам идва на масата ни и започва разговор на перфектен … български. Първоначално го взехме за наше момче по полските земи.
Той се оказа поляк. С далечни румънски корени.
Който по неведоми пътища е заобичал България. И езикът на България.
Учи го от три години, но знанията и произношението, които има са на човек, който буквално се е родил по българските земи.
Младежът признава, че интересът към страната ни се зародил още в детските му години, когато с родителите си идвали тук на море. В Созопол.
Бил е по Северното ни Черноморие. От България Домоник отнесъл в Полша и любовта към българската народна носия. И румънската.
Сега в дома си в Конажица има две носи, пълен комплект- мъжка народна румънска носия и мъжка българска народна носия. Възхищава се на бродериите ни шевиците по нея.
Любопитен е как изглеждат българските народни хора. Не беше чувал за ръченицата. И няма търпение да ги научи.
Докато разказва за начините, по които е усвоявал българския език, Доминик от Конажица, Полша не спира да пита и се диви на нашите архаични думи. На купищата думи, които могат да значат едно и също. Речникът на Иван Богоров го налива със смях.
Признава, че не е чувал толкова колоритен начин на изразяване. И толкова богат език.
Отвъд любовта към българския език, младият поляк живо се интересува от съвременна балканска политика и от българската история.
Слабост му е Македонския въпрос и историята на отношенията на България с нейните съседи.
И не случайно и средното му образование е посветено на социалните и политологични науки.
Знае много за хан Аспарух.
И за историята на любимия си полски град- Ломжа. Може с дни да разказва любопитни факти от нейната 607 годишна история.
Деликатният и срамежлив красиво Доминик е и джентълмен. Установява нашата българска семпла дамска група. Знае кога да се оттегли и кога да приближи: разговор, човек, събитие .. маса.
С което става още по-симпатичен на карето ни.
В администрацията на Ломжа уважават Доминик. Канен е на всички официални прояви. И срещи. И е нещо като техен талисман. Щом Доминик не е там, значи събитието не е .. важно.
И губи много от чара си, казват служители от отдела на кмета на полския град.
Доминик е и ревностен католик. Взема причастие редовно.
И прави път на мравката.
И много прилича на своите връстници.
Интересува се от човешките отношения, от причините, поради които хората воюват. Помежду си и като отделни страни. И не разбира това. Доминик не разбира омразата. От слънчевите е.
Казва, че ако хората поискат, могат да живеят щастливо и в мир. И отказва да приеме, че има нещо по- важно от това, което да ги събира.
Когато не е на лекции в университета или на работа в кметството на Ломжа, 23 годишният поляк Доминик чете. Български книги. И търси български книги. Веднъж изкупил от антиквариата всичко, което му попада на български език. Пита ме за българските класици. И за книги с българска историческа тематика.
И търси такива книги. Които трудно намира в Полша.
А и ги няма в библиотеката на Ломжа.
Гладът му по българска реч не го отдели за повече от час от българската група.
Издаде го нетърпящото възражение негово настояване да погледна вляво, към голямото табло в най- голямото средно училище на Ломжа, в което тамошните деца от клуба за европейско приятелство бяха отделили цяло пано, за да разказват и рисуват за България.
В последния ден на последното пролетно пълнолуние за света, питам поляка Доминик какво иска за тази Коледа.
Щур въпрос, в щуро време.
Който получи още по- щур и неочакван отговор.
За 23 годишен поляк, с перфектен български.
Да науча български народни танци, да имам исторически книги за България, да овладея до съвършенство времената във вашия език, и да посетя страната ви отново.
Зарадва ме този отговор.
И ме засрами.
Заради контраста на .. мечтите.
На 23 годишните .. въобще Gen Z поколение.
Дойде да ни изпрати. Тихо. Едвам докосващата му прегръдка и срамежливото ръкомахане за довиждане издава емоцията на сърцето му.
Че част от него поема към България.
Която ще му липсва до новата му среща с нея.