Имам порочно мислене. Създадено от години работа.
И това порочно мислене ми създава проблеми.
С начина на мислене. Навярно така ще стане и с този ми коментар.
По повод драмата, наречена „социални и старчески домове“. Която тресе вече трети ден държавата.
Драма, направила съпричастни към драмата на изоставените и малтретирани хора цялата ни нация. Или поне по- голямата част от нея.
Цели гилдии са ангажирани с проблема, институциите впрегнати в работа, медиите- преливащи от сърцераздирателни истории, назидателни коментари и прочие журналистически похвати. И трикове.
Държавата се впрегна да работи. „Видя“ проблемът.
Нещо повече:
Осветиха се и други подобни каторги за възрастни хора. В села, далеч от цивилизацията, както и в големи градове.
Всевъзможни „лози“ от неделя насам се упражняват по отношение на диагнозата на обществото ни.
Сочим с пръст роднините, които изоставят близките си и не се вълнуват.
Сеирът с арестите и задържанията, натиканите микрофони, коментарите, хейтът, жалейките, фейсбук присъдите – преливат.
Правосъдният министър е като летящия холандец от място на място, от дом на дом, от село на село. Не излиза от новините.
Заканва се. Теши възмутения народ.
Произнася присъди, заканва се.
От вчера плахо, а днес никак не плахо към общата гилотина се присъединиха доста спорният откъм правосъдна и морална репутация социален министър, както и колегата му в МВР.
Мълчат обаче здравният министър, както и местните велможи. Селски и общински кметове. Разни там по- малки началства.
Пък и какво да кажат: нали държавата работи.
Проблемът е идентифициран, Обществото и Държавата, Законът, са решени да стигнат до края.
Емпатията в обществото е събудена. Гневът – също. Възмущението – работи. Хората се вълнуват. Коментират. Съпричастват. По казуса.
Народът е възмутен. Иска най- строги наказания за всички, допуснали тези зверства да се случат. .
Освиенцим в 21 век. Геноцид спрямо една категория хора. Настанена в определени места.
Стигма. Диагноза. Факт..
И са прави.
Без да адвокатствам на която и да е от страните в тези грозни и жестоки човешки истории
Но .. .
Отвъд тези потресаващи човешки истории, вонящи на много пари, схеми, политическо интригантство, политическо покровителство, остават няколко важни въпроса. И съображения. Родени от порочното ми мислене.
И те са:
Най- простият от тях и фундаменталният:
- Кой подаде сигнала на телефон 112? Та научи лично министъра на правосъдието, за казуса „Ягода“?. Близки на настанените, някой съсед, възмутен гражданин, пощенският гълъб? КОЙ?
От разпространеното в медиите телеграфно съобщение стана ясно, че ще има спешна пресконференция в ОД на МВР в Стара Загора с правосъдния министър. Не с МВР министъра. Дойде и „бомбата Ягода“ гръмна.
Но .. КОЙ подаде сигнала? За кълбото, което се търкулна и отведе министър Право в Говедарци и във варна. А може и на още дузина места.
- Случаят „Ягода“, Говедарци и Варна навярно не са изолирани случаи и дали те не са всъщност част от далеч по- голяма корупционна схема от тази на шестимата, в която всъщност големите и истински идеолози и „мозъчни и финансови тръстове“ на този геноцид са някъде другаде? По-нависоко?
- И дали всъщност някой някъде не си плати по веригата, та „бомбата Ягода“ гръмна? И на кой не си плати? Някой, някъде.
- И как така не са знаели нито селският кмет, нито общинският на Мъглиж, за ставащото там? Ами съседите на тези социални къщички и или апартаменти, ягодовци? За ставащото в къщичките? Те слепи ли са били? И как така никой от родата на оставените там несретници нито за миг не се усъмнили в нищо, и не е потърсил съдействие от държавата или социалните институции от Полицията? И толкова големи гадове ли са всички наследници- деца, внуци и прочие на оставените в тези домове хора?
- А тези хора – в Ягода, Говедарци и Варна гласували ли са на последните парламентарни или на последните местни избори? И ако – да, как? Като са заключени. С подвижна урна или са ходили на място? Питам това ни в клин ни в ръкав, но с мотив:
- Преди месец някак тихомълком, май само от интересуващите интересуващите се още по темата, мина един доклад на Обществения съвет към ЦИК. За нарушенията в секциите от последните парламентарни избори. Та в този доклад, там си го казваха в прав текст: най- големите нарушения и фалшификации са идвали от .. подвижните секции. А всъщност те са за именно такива хора. И такива нарушения. В домове, в къщи, които не могат да стигнат до съответните и изборни помещения. В този доклад има твърде интересни факти. Твърде.
- Знаете резултати от последните избори. И данданията след тях.
- Струва си човек да порови, за да разбере дали вързаните и без телефони хора от Ягода са .. гласували. И примерно какви са резултатите от това? И дали тези гласове не са били именно решаващи? Защото близката история … помни.
- Ъ?
И още нещо: От неделя, когато гръмна скандалът „Ягода“ новините за протестите български по отношение искането за провеждане на референдум за въвеждане на еврото, са безкрайно рехави. Или никакви. Някак приспани. Няма ги. Изпариха се. Не са тема. Хората вече не се вълнуват или поне не са ангажирани с това.Или не става ясно, че са ангажирани с това. Медиите не ги ангажират с това. Сама ги облъчват. Евро.
Сега темата, е друга. Тя се нарича: Нещастни, самотни, Изоставени, Лоши родини, невъзпитани и неблагодарни деца, неангажирани близки, Работеща държава.
Онова с еврото, страховете и мисленето по въпроса .. е издухано от новата вълна . Още повече, ако сте следили точно днешната вест от Конституционния съд. На парламентарната Република България. В която суверен е Народът.
Крисизен PR.
Изместване на фокуса.
Друг център на вниманието.
Заглушаването на една криза ..с криза на емпатията. Супер похват.
И понеже имам порочно мислене, абсолютно порочно, се питам следното. Всъщност най- важното:
Дали точно „бомбата Ягода“ не целеше точно това сега. Не че не е цъкала. Не че е била непозната.
Всъщност за КОГО цъка „бомбата Ягода“?
И дали не е част от арсенала на войната между едни атове, дето се ритат под масата. И не само под.
Вече.
Военните знаят. Тихата война, войната в тила, е по изтощаваща. По- зверска.
И за нея се наемат най- добрите военни стратези.
Сега го отнасят ятаците.
Ще стане интересно като минем на полковниците.
Та въпросът ми е :
Кой сви Чадъра? След като щедро го бе опнал години наред.
И КОЙ ще пострада от свития Чадър?
Или всички ще сме в ряката?
Дано един ден обществото научи отговорите именно на тези точно прости три въпроса?
Тези дни не вали. Всъщност точно от неделя не е валяло.
А обещаваха градушки.
По ирония на съдбата или абсолютно метафорично.
Сигурно затова и нямаме нужда от ЧАДЪРИ?
А от Бухалки.