..Щеше ми се да има повече хора.
Може би защото беше събота, или защото не знаеха, по разни причини, или защото беше студено..
Или защото такова е времето и такива са му … потребите .. ?
Но някак семпло премина първото голямо събитие от поредицата прояви, посветени на вековния юбилей на едно от знаковите казанлъшки имена, превърнали се в театрална и кино емблема на страната- Любомир Кабакчиев.
По инициатива на общинския театър в Казанлък, носещ неговото име и на Община Казанлък, в събота, на улица „Искра“ – 4 бе открита витринна изложба , посветена на филмовите и театрални превъплъщения на Любомир Кабакчиев.
Изключително емоционална бе и срещата с неговата дъщеря – професор Петя Кабакчиева, с която среща бе поставено началото на поредица прояви, които ще отбележат вековния юбилей на актьора.
Роден в Казанлък на 1-ви декември 1925 година, в семейство на учителка и юрист..
По-късно вечерта, в театралната зала, носеща името на Любомир Кабакчиев, трупата на казанлъшкия театър изигра и постановката „Шибил- сказание за Жеруна“. Текст, който се оказва знаков за самия Кабакчиев, , тъй като с един от монолозите в него, по съвет на Стефан Сърчаджиев, Любомир Кабакчиев е приет а във ВИТИЗ.
Завършва го паралелно с юридическото си образование в Софийския университет.
За него, за живота му в ролите и отвъд ролите, за спомените, уроците и поуките, за болестта и начина, по който преминава през нея, за родовите корени и силата на любовта: –
За всичко това свои спомени за именият си баща емоционално сподели професор Петя Кабакчиева.
Срещата – разговор и витринната изложба на улица „Искра“ 4 в Казанлък уважиха малцина граждани, и хора, съпричастни с театъра, и спомените си за Любомир Кабакчиев. Казанлъчани, за които градската памет, гордост и почит не са просто думи.
Надеждата е, че в оставащите дни до 1-ви декември, повече казанлъчани и млади хора , ученици и гости на града, ще отделят няколко минути, за да се докоснат до спомена за един смислено и с диря изживян, макар и кратък живот, посветен на театъра, родината, хората на Казанлък и България.
Кабакчиев си отива от живота на 11 август, 1986 година, едва на 61 години.
Сред малко известните факти, споделени от дъщерята на актьора за рода и родовата памет на Кабакчиеви е фактът, че цялата ограда на къщата на най- богатия розотърговец в Казанлък- Шипков, е дело на дядото на Любомир Кабакчиев- който е бил най- известният майстор железар в околията.
Кабакчиев последователно учи в Основното училище „Паисий хилендарски“, а след това завършва и Хуманитарната гимназия в Казанлък.
Кабакчиев е 16 години председател на Съюза на артистите в България, почетен гражданин на Стара Загора от 1969 година.
Заслужил артист (1963).
Народен артист (1970).
Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
Орден НРБ I ст. (1975).
Носител на Димитровска награда
Герой на социалистическия труд на България.
Събитията за отбелязване на 100 годишнината от рождението на актьора Любомир Кабакчиев продължават и на 1-ви декември, с поднасяне на цветя пред паметната плоча на актьора, на фасадата на НЧ „Искра“, където започва с първите си стъпки в театъра.
Церемонията е от 16,30 часа.
Час по-късно, от 17,30 часа в Музея на фотографията ще бъде открита фотографска изложба, посветена на патрона, с фотоси на Александър Иванов.
Същата вечер, от 18,30 часа, в зала „Любомир Кабакчиев“- бившето кино „Лекс“ ще бъде показан филмът „ В навечерието“, с участието на Любомир Кабакчиев.
Входът за проявите е свободен.