Един глас не стигна днес на общинските съветници, да приемат с мнозинство от 2/3 предложението на кмета на община Казанлък Галина Стоянова да се промени статута на една от емблематичните допреди 10 години казанлъшки къщи, имот, публична общинска собственост: Двуетажната къща на Христо Христов, на улица „Бачо Киро“ – 5, зад училище „Паисий Хилендарски“ , която кметското предложение до съветниците бе те да гласуват промяна на статута – от публична общинска, в частна общинска собственост.
Неприемането на предложението и то на “ръба“, стана повод за разпалена дискусия в социалните мрежи в късния следобед: не само между общински съветници, гласували за кметското предложение и такива, които са се въздържали от подкрепа за него или категорично са го отхвърлили, а и между граждани с отношение към опазването на културната, архитектурната, духовната и историческа памет на общината.
От неполучилото нужната подкрепа решение, от общинската управа не останаха доволни. Имаше разочарование и в редиците на подкрепящите местната власт политически групи в Общинския съвет.
Общинска съветничка, част от мнозинството и от Комисията по култура дори уточни в свой публичен коментар по въпроса, че имотът бил нужен за читалища от общината, които на етапа били без собствени бази.
В докладната на кмета няма конкретно такава информация.
Сред мотивите на кмета Стоянова да поиска промяна на статута от публична, в частна общинска собственост на къщата на Христо Христов, известна като Учителското барче с голямата смокиня, са че договорът за наем на имота е прекратен в началото на 2015 година, и към настоящия момент „той не изпълнява функции на паметник на културата, нито се ползва ефективно по някакъв друг начин“
В писмото си до съветниците Стоянова уточнява също, че „Община Казанлък се грижи за стопанисването и охраняването му (със СОТ). Въпреки полаганите грижи, без постоянни ползватели и посетители мястото запустява и сградата постепенно се компрометира. Дворът запустява и обраства с растителност, паднали клони и дървета,
покритието по стените се компрометира, влошават се характеристиките на сградата. За последните 10 години тези процеси до толкова са напреднали, че към настоящия момент имотът не би могъл спокойно да се обитава от хора, без преди това да му бъде извършен ремонт.“
Защо и как през тези 10 години той не е отдаван под наем, не е ясно, нито пък защо не са полагани към този публичен общински имот други грижи, извършвани ремонти, за да не ев това състояние сега.
В докладната си до общинските съветници кметът на Казанлък пише, че „
общинската собственост се управлява в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, като се използва съобразно предназначението си.“
Стоянова казва също, че „в общинска администрация са налице постъпили значителен брой заявления за предоставяне на обекти общинска собственост за ползване от синдикални организации, политически партии, различни клубове и сдружения. Публичният характер на собствеността ограничава възможностите, начините и субектите, на които имотът би могъл да бъде предоставян за ползване. Повече варианти, удовлетворяващи по-широк кръг субекти биха били възможни при частен характер на собствеността. Същевременно това в по-голяма степен ще бъде и в широк обществен интерес, тъй като евентуалните наематели и/или ползватели ще имат и ангажимент към нейното поддържане, както и ще са длъжни да я ползват с грижа на добър стопанин. По-голям е обществения интерес от това имотът да бъде частна общинска собственост и по-добре биха били задоволени обществените потребности от това да е налице обитаема и поддържана сграда частна общинска собственост, отколкото необитаема и саморазрушаваща се сграда публична общинска собственост“, пише Галина Стоянова..
Уточнява се също, че къщата на Христо Христов, като архитектурно-строителен паметник на културата е включена с категория „за сведение“ / каквото и да означава това, бел. авт./в Списък на допълнително обявени паметници на културата в гр. Казанлък
(приложение 2 към протокол 15 на НСОПК от 03.12.1998 година).
Самият протокол обаче не е наличен в публичното онлайн пространство, но очевидно с него разполагат в общинската администрация.
Толкова по доводите и мотивите от днес.
https://obs.kazanlak.bg/common/docs/2025-05/Po_t_5_1438_2025.pdf?1748129833
Отвъд чистата фактология на думите, „висят“ някои въпроси. Задаваха си ги днес и част от общинските съветници, неподкрепили предложението на кмета.
1.Кое налага да се променя статута на тази къща- Учителско барче или Учителски клуб, както е другото й име, с което е известна къщата на Христо Христов, , която очевидно е архитектурен паметник, видно от кметската докладна, при положение, че ще се отдава под наем и то на читалища, синдикални организации и други?
2. Проблем ли е да се намерят други форми за опазване на къщата, или нейния ремонт, че се налага промяна на статута на имота?
3. Гарантира ли евентуалната промяна на статута на тази къща, който очевидно ще се случи, ако не на следващото, то в някое от следващите заседания на Съвета, в които неразбралите съветници ще се поправят, оцеляването на къщата като общинска собственост? Или след време ще я последва друга съдба? Казано учтиво.
4. И докога в крайна сметка ще се посяга по този начин на обекти, които са част от градския ни някогашен облик и от които градът на практика може да извлече далеч по- големи ползи? При правилно отношение и грижливо стопанисване.
На сайта на Община Казанлък може да се намери Списък на паметниците на културата в общината.
https://www.kazanlak.bg/pametnitsite-na-kulturata-zabelezhitelnostite-i-istoricheskite-mestnosti
Част от тези обекти навярно звучат неизвестно дори за запалени краеведи и кореняци казанлъчани. И навярно се питат къде са?
И как да ги разпознаем?
И не са никак малко обектите, за които биха си казали това.
А ако до всяка такава къща дори само по една табелка, която да казва що е то?, то на туристите нямаше да им стигнат три дни да ги обиколят.
Друг е въпросът, че някои от тези обекти дори вече не съществуват. Или са някъде. Като чешмата на улица „Мирска“ -банален пример.
Какво остава да ходят по други места.
И ако пиша тези редове, то не е за да се заяждам с градската управа или пък да „правя кал“.
А защото наистина е крайно време да спрем да сме евтини на брашното и скъпи на триците.
Непростимо е, особено по отношение на градската ни памет, минало и дух.
Защото изгубим ли и това, никакви пари и програми, ПВУ-та и всякакви такива парични залъгалки и политически заигравки, не могат да ни помогнат.
Анадънму?