Те вече са се превърнали в емблеми и талисмани на улицата на занаятите, която е неизменна част от Фестивала на розата в Казанлък. Особено ретрийвърът Белла. Почти 6 годишната плевенчанка, с адресна регистрация в София и ловешки корени.
Дъъълго родословно дърво.: ))
Идва за поредна година в Казанлък, стои поне десетина дни тук и чинно пази тезгяха с ръчно изработени бижута на майстор Огнян. Също плевенчанин, с адресна регистрация в София. Двамата са като скачени съдове. Ходят навсякъде заедно, а от миткането по казанлъшките сокаци Белла дори е научила местната топография и безпроблемно може да обиколи града. И да се върне при тезгяха.
Заедно с чихуа- хуато Чика и нейното бяло- черно симпатично потомство Сняг и Белла, са живата атракция по казанлъшкото Стъргало тези дни. Розови.
Познават ги децата, които не спират да ги мачкат, порасналите пък им се радват.
Белла на квадрат, Чика и Сняг пазят сергиите на своите стопани и лениво и послушно отмарят под дебелите сенки на Стъргалото или под шарената черга на майстор Огнян. Докато примляскват поредното лакомство.
Плевенчанката Белла е по- социалната. Улегнала аристократка.
Тя дори може да ви сподири заради сладоледа, който облизвате и сте забравили да я почерпите с него. Не обича банани. Но се заглежда в шарено, русо, усмихнато. Може и двукрако. Най- вече двукрако.
Не отказва ласки, нито добра приказка. От километри надушва добрите и злите. Макар, че не е играла в Боливуд филм.
Стопанинът й майстор Огнян с нея е спокоен за красотите, които майстори и с които краси местни и чужди. Бижутата му са като магнит за чужденци, любители на стилната бижутерия и танцьори.
Белла не пропуска нищо. Макар да изглежда лениво разсеяна в градската обедна мараня.
Понякога това е заради ведрата кучешка компания в съседство. На семейството на чихуа-хуато Чика и нейните рожби Сняг и Белла.
Те са градска интелигенция.
Не лежат по демократичния калдъръм, а опъват тела на меки столове с пух.
Чика е на година и половина и е неразделна част от живота на Петър от Казанлък. Макар темпераментната четиринога симпатяга да е и с ямболски корени.
Петър също е майстор, но на сувенири от дърво.
Опашатата рода на Петър е дребно на ръст, но много игриво и гръмогласно, особено ако някой прояви интерес към малчуганчетата Сняг и Белла.
Като типична местна мома Чика е с достойнство и не позволява кой да е да й наглежда дамазлъка.
Кучешкото семейство осмисля в голяма степен живота на Петър. Толкова много, че дори не пожелал да ги дели. Предпочел да изплати в пари дълга към таткото на двете отрочета и така да ги остави брат и сестра заедно.
При Белла няма драма, макар да е от сой, но с баща неизвестен. Или поне не толкова известен. Стопанинът й се утешава с постулат от римското право, който казва, че „бащата винаги е неизвестен“. Важно е да случи на майка и господар.
И за четирите четириноги градски талисмани на Стъргалото тези дни, тази максима важи с пълна сила.
И ако утре сте на теферич по Градското Стъргало и някой ви помаха с опашка, огледайте се: сигурно Белла на квадрат, Мика и Сняг ви се усмихват под долапите с красоти.
Или просто ви се радват на усмивката.
И дори да не купите нищо от дюкяните на Огнян и Петър, запомнете тези четири чифта очи. Пълни с любов, топлина и невинно любопитство.
Дълго време ще ви държат „живи“ в живота.
С любовта, която струи и залива на талази.
Прекрасно и оригинално послание, отразяване, чудесен текст и гледна точка! Браво!