Липсата на дъно е голям проблем.
И това го знае всеки, който се е давил.
В живота, на морето.
Липсата на дъно в безсрамието е мярка. Особено в политиката.
По начина, по който се разбира у нас.
Днес беше един безсрамен ден за нас.
За българската демокрация, ако въобще това, дето е, е нещо такова.
За българския политически живот.
За българските политици.
За нас като народ.
Преди още да е стартирала лелеяната за някои поредната предизборна кампания, за поредния N-ти парламент, се опитаха да ни купят.
Или поне да напазаруват първоначално най- многобройната категория гласуващи- пенсионерите.
При това в сговор и твърде несправедливо.
Вечните брокери в политиката ГЕРБ-СДС и ДПС решиха, че трябва да „компенсират“ с Великденски добавки най- бедните пенсионери.
Що пък все за тях се сещат на избори?
/ Може би защото все ги държат за ръце?/
С цели 75 лева на калпак.
Цинизъм.
Има и бедни пенсионери. Пенсионери на ръба. Вярно е.
Но масата пенсионери у нас работят, имат пенсии, тези, които не работят и са с ниски пенсии, пак в масата си получават други социални добавки, помощи от различен вид, включени са в системата на социалното подпомагане или домашен патронаж. И да, не са богати.
Но има и изключително добре живеещи пенсионери. Или поне спокойно живеещи, с доходи, къде легални от работа, къде не, които надхвърлят понякога и в пъти два доходите на работещи хора. С деца. Особено на работещите бедни.
Но е изключително цинично по този начин да бъдат пазарени пенсионерите. Пък били и най- бедните.
75 лева са една софра.
Великденска. Скромна.
Защото Възкресението е преди всичко Смирение. Пестеливост. Обраност в изкушенията. Надежда. И в никакъв случай софра.
Но явно тези там, идеолозите от ГЕРБ-СДС-ДПС, пък и всички останали там, гледат на нас като на софра.
Но не от 75 лева. А за 75 лева на степени.
Отделен е въпросът, че с подобни армагани по празниците никой пенсионер не става по-богат.
А само по-унижен. И е неразбираемо покорството, с което се приемат тези лицемерни подаяния.
Съвместното предложение на ГЕРБ-СДС и ДПС за Великденски компенсации, означава само едно:
Нищо няма да се промени.
На колкото и избори да отидем. Ако брокерите са същите и ни брокеруват по същия начин. И ние позволяваме това.
И приемаме този манталитет и това разбиране за политика.
Омаяни от перспективата за две кори яйца и половин кило агнешко на аванта, забравили изконното правило, че вълкът козина мени, но нрав -не.
Днес беше един безсрамен ден за българската политическа класа.
Разправяха се само и единствено за постове и пари. А чрез тях и за разпределяне на влияние, което се измерва с постове и пари.
Скачени съдове.
Политиката у нас отдавна е скачен съд. По който са полепнали упорито неразкачаеми елементи.
След като одялкаха през декември със сатър Конституцията ни, с предложенията на най- големите конституционалисти в Републиката, пипнали обаче вчерашна амнезия–Делян Пеевски и Христо Иванов, се оказа, че днес отново с пореден сатър, бързат да замажат отсечените конституционни дървета.
Като на техните места „боднат“ поредните законодателни храсталаци.
Така, че там дето е текло, пак да шурти.
Само за наши.
Безсрамие.
Погнуса.
Безсилие.
Безсмисленост.
Как да разбираме иначе днешните набързо одялкани промени в Закона за БНБ, за да може бъдещият служебен ГЕРБ премиер и довчерашен шеф на Сметната палата, да си запази поста?
Същият пост от който след изборите ще мониторингова честността на проведените избори, отчетността на проведените избори, паричният морал на политическата каста и нейният обслужващ персонал- медиите.
И ако обичате, това са само законодателни промени, в тях няма нищо политическо?!
Освен откровено бездънно политическо безсрамие.
Чийто капак е възможността, законодателна възможност, голяма част от сегашните 240 политически безсрамници да са с двойни надници, до полагането на клетва от новите, и в същото време и в качеството си на кандидати.
По същия начин, по който безсрамно Законът позволява избрани вече народни представители да са кандидати за съветници, заради едните преференции, които пък следва да създадат терен за изяви на откровени наврени в политиката бездарни послушковци. Нужни някому с желираното си послушание.
Дъно на политическото законодателно безсрамничество е и възможността хора, които като народни представители са получавали пари от порядъка на 13-15 хиляди лева, след края на депутатстването си, до следващия си мандат да се редят в Бюрата по труда за обезщетения като .. безработни.
При това не с надник от 18 лева на ден, а с надник от 107 лева и 14 стотинки на ден.
Сред тях има и толкова „талантливи“, които ако не са в листи и после в Парламента, не могат да си намерят работа.
Дузина навъртяха и солиден трудов стаж в тази схема: депутат- безработен, депутат-безработен.
Милионер.
Схемаджия.
Прекрасно нашенско законодателство.
Законотворци, които цял живот смучат от държавата. И народа си.
Пенсионери-депутати.
Депутати с мечти да се пенсионират като депутати.
И посвещават десетилетия от живота си на драпане в името на тази си мечта: да се пенсионират като депутати. Кметове. Нам, кви си.. етове.
Такива хора, с такъм манталитет дали припознават проблемите на другите хора, на нас, т.н плебс?
И колко голямо е лицемерието, с което отразяват нашите треби и нужди?
А пържола.
За капак, пак днес разбрахме, че е „скочила“ раждаемостта.
За последните 9 месеца.
Значи има надежда. Нови мръвки за ръфане се задават в бъдещето.
И най- безсрамното, в това бездънно политическо безсрамие е шизофренната ни безропотност към всичко това, в което ни превръщат. Нас и държавата.
Тези, дето ни спазаряват и се откупват с безсрамните 75 лева или с някой жалък пост тук-там.
И не вярвайте, че пицата е постна.
Киро е прав, че заливката по нея е „Сваровски“.
Потвърждава го безсрамното драпане за ПАК.
Както на национално, така и на местно ниво. Повсеместен вирус.
Има обаче рехава надежда:
че скоро предстои задавяне. Повсеместно.
И тогава ще настане яко „връщане“.
„Изливането“ безсрамно ще отнесе всички кухи, безсъдържателни и измислени, нагли, престъпни, оядени, лицемерни политици.
И всичките наша направа.
По наш образ и подобие.
Безпощадно е безсрамното дъно.