Преди 40 години избират изтъкания от нейните сръчни ръце плат- бордо с избродирани рози от бяло ламе и коприна за новите премени на казанлъшката царица Роза.
Пристигат важни хора от партията и културата в града, харесват топа, изтъкан от нея и го вземат. След няколко седмици от този топ се появяват най- красивите до момента и автентични дрехи на казанлъшката Царица Роза и цар Севт.
По него време младата тъкачка Тодорка Колева от Остра могила идея си няма, че всъщност пише важна страница от градската история.
За майката на две малки по него време деца, далеч по- важно било да има собствен дом и редовна смяна за работа, за да може да отглежда двете си малки момичета. Това с царските премени било просто част от работата й. Още повече, че именно там, в манастирския тъкачен цех, където работи четвърт век тя тъче основно дрехите на всички български свещеници и църковни служители, килими, китеници, кувертюри от типа „Албена“ и де що има стенна украса от времето соца , изтъкана с хубав плат и красив бод.
„Тъкахме всичко, което хората искаха. И основно поемахме всичко за дрехите на църковните служители: от иподяконите до патриарсите, казва за манастирския си престой в тъкачната Тодорка Коева.
Днес 78 годишната жена, родена с благословията на свети Илия, защото за появата си на този свят избрала именно неговия ден казва, че и сега да я повикат пред стан, „ще затъче“.
Още я сърбят ръцете и дори след пенсионирането си преди 20 години тъкала още известно време в тъкачен цех в Енина.
Запазена памет от това време за Тодорка е запазеният сувенир от времето на царските платове и премени – малък несесер, за важните снимки от живота, ушити специално от манастирската шивачка Димитрина за нея, за спомен.
Казва, че с радост би отишла да види отново царската премяна на Царица Роза от онова време, стига да я покажат някъде. И съжалява, че не е изтъкала малко повече плат от този, който взели за дрехата на царицата, за да може днес, ако се налага възстановка на дрехата, тя да я направи. Няма даже и снимка от времето на цариците с изтъкания от нея бродиран плат за царска наметка.
Преди да стигне до тъкачницата на манастира Тодорка Колева от Остра могила обаче минава дълъг път:
Още като ученичка тя знае, че ще работи именно като тъкачка и в един съботен ден, на връщане от професионалното училище за тъкачки в Габрово, където 17 годишното тогава момиче учи, решава да кандидатства за работа в текстилната фабрика в „Димитър Благоев“ в Казанлък.
Подава документ. Вземат я 2 седмици преди да навърши 17 години, на 20 юли 1964 година.
Започва като тъкачка на 4 стана и 3 сменен режим на работа.
Момичето от Остра могила живее на квартира. Задомява се, раждат им се деца, живот натежава. Въпреки това младата Тодорка на няколко пъти преживява своите 3 минути слава, защото не веднъж , 3 пъти, в различно време е на страниците на фирмения вестник „Предачка“, който излиза по него време в завод „Димитър Благоев“. За усърдието си зад становете, които по-късно стават безсовалкови, тя получава дори званието „Предачка на завода“ и „Ударник на комунистическия труд“.
За това свидетелстват купчина вестникарски изрезки и червен документ, които тъкачката Тодорка грижливо пази в дома си и показва от време на време на щерки и внуци: да видят каква баба имат и каква диря е оставила тя. И да са горди с нея.
С времето обаче ангажиментите й като майка на две малки деца стават непосилни за Тодорка, на фона и на трите заводски смени и тя търси по- работа редовна смяна на други места в града. Ръка й подава Виктор Даков, баща на д-р Даков, който по него време работи като началник на тъкачния цех в Девическия манастир в Казанлък.
Тодорка приема, сяда отново зад стана, този път жакардов, в манастирската тъкачна.
Остава там цели 25 години.
Там колективът е малък, но сплотен. Сред най- честите посетители в тъкачното били свещениците, които наглеждали как вървят тъкачните работи. Давали ценни съвети за везмото, говорили си често и за важните работи в живота, за божиите повели, смъртта.
За един от монасите обаче, покойният Геврасий, Тодорка пази много благи спомени. Бил рядко ерудирани и свят човек.
За времето в манастира тя и колежките й са изтъкали стотици километри копринен плат с различно везмо. Още свещеници, митрополити носят техните дрехи, макар цехът да не съществува повече от 25 години.
Сред интересните срещи от манастирското си време Тодорка с благост си спомня за митрополит Панкратий, който при една от визитите си в тъкачния цех видял Тодорка да плаче. Попитал я „дъще, защо плачеш?“. Причината била липсата на квартира и все още неполучен апартамент.
Тогава лично Панкратий разпоредил младото семейство да се настани в църковната къща до храм „Свети пророк Илия“.
Семейството на Тодорка обаче нямало честта да живее в църковния имот, макар да почнали и ремонт в него, защото скоро след тази случка най- сетне получили и чакания апартамент.
Последните година- две в тъкачния цех на манастира били трудни, нямало много работа.
Постепенно започнало да се разпродава и имуществото на цеха- първо становете.
„Бяха хубави станове, нови, още много можеха да работят“, казва Тодорка и си спомня, че мълвата носела, че били разпродадени или дадени на Какво е станало с машините, никой не знае, но очите на Тодорка светят иначе при разказа за това.
„Пълни очите“ и при друга гледка:
Изравненият със земята терен на някогашната фабрика „Димитър Благоев“. Именно там се връща, за да си доработи нужните 4 години за пенсия, но вече не като тъкачка. Става бобинарка.
За целия си трудов стаж като тъкачка, държавата през 2005 година й отрежда под 200 лева пенсия.
И днес този й труд с всичките инфлационни и вдовишки процеси и добавки, пенсията на тъкачката е малко над минималната.
Това обаче не събаря Тодорка. Справя се. Радва се на успехите на деца и внуци, на правнуци.
В дните около светлите празници, тъкачката на царските дрехи има само едно желание: здраве за нея и близките й.
И въпреки привидния битовизъм на дните, очите на тъкачката от Девическия манастира придобиват друг блясък, а ръцете й оживяват с професионален похват, види ли парче плат или тъкана дреха върху снимка на някоя от казанлъшките Царици Рози.
И тайно се надява да има възможност да докосне отново тъканата от нея дреха върху оживялата царска дреха .
Пък знае? По Коледа стават чудеса, намига съзаклятнически Тодорка Колева на изпроводяк.
Тъкачката на царските одежди в Казанлък и последната тъкачка от манастира.