Знаете ли къде отиват градските гълъби?
Тези от площад „Севтополис“ в Казанлък?
И защо популацията им понякога видимо намалява, а друг път се увеличава.
Подозирах отговорът отдавна, „виждала“ съм го в не един и два гълъбарника в романтичните ромски махали „Камен“ и основно в незаконната „Казмера“ -1 и 2, но днес получих отговор и на първата част от въпроса: Как? Кой и защо?
Пладне.
Пече зверски. Хората едвам се тътрят в маранята.
Кой гладен, кой му се спи, въобще не му е до някакви други странични дейности, очи или пък пази боже- будна съвест и съзнание.
Долу-горе и аз съм в същата фаза.
Гоня сенките и ако може по-дебелите. Доколкото са останали в града.
Под една такава се разминавам с три възмургавички момчета. Най- голямото на не повече от 13 години, останалите две на по 6-7.
Ваканцуват. Ако въобще ходят на училище.
Възмургавичките две по- малки хлапета са стиснали в ръцете си здраво по един уплашен черен гълъб. От тези, площадните. Ни жив, ни умрял. Дори едното носи под мишницата и кутийка с разни примамки- царевични зърна, малко ориз, семки, трохи, каквото намерили.
Големият малчуган няма гълъб. Той е тартор и охрана. И адвокат на дребните ловци на гълъби. По техни думи „любители на гълъби“.
Нещо ме накара да ги заговоря.
Първо мълчаха, после с неохота казаха, че са ги уловили, защото имали гълъбарници в къщи и те обичали гълъбите. Затова и ги носят у тях, да си ги гледат в гълъбарниците.
Толкова хубаво, не става за вярване.
И не е .
Попитах малчуганите защо не си вземат гълъби от магазини за гълъби, които са точно за това, а прибират гълъби от улицата?
И защо тези гълъби ги носят така и са много уплашени?
И като обичат гълъбите, колко такива гълъби имат, откъде ги вземат?
Мълчание.
Поглед в земята.
Засипах ги с още въпроси, при което те съвсем се объркаха.
По- големият каза нещо на свръхмургавия им език и ги задърпа да вървят.
Аз настоявах да пуснат гълъбите, като видимо единият дори е тормозен.
Те отказаха с мотива, че обичали животните и ще се грижат за тези полуживи гълъби, дори за този, дето нещо не искал много да лети. Поради факта, че битката за гълъбарника е била не особено учтива.
Не сработи и тезата за полицията.
Пука им на свръхмургавите от полицията!
Потърсих с очи чужда помощ.
Озова се единствено достолепна дама, с нов килим под ръка и станахме две в преговорите за хвъркатите заложници.
Които още тази вечер със сигурност щяха да са супа от пиле в нечия пълна къща.
Виждала съм две такива гледки в „Кармен“ и „Казмера“, като едната дори бе заснета в немски филм, и при спомена за това .. подивявам.
Буквално изтръгнахме птиците от ръцете на свръхмургавите малчугани, които до последно упорстваха с тях.
Застигнаха ни клетви и ругатни.
Единият гълъб литна веднага, на другия му беше нужно време да се съвземе.
Но със сигурност и той е на свобода и лети на воля.
До следващите свръхмургави любители на гълъби, с домашни гълъбарници в „Кармен“ и „Казмера“ .
Или до следващите гълъби в някоя дълбока тенджера.
Та, ако се чудите къде отиват гълъбите?
Един от най- често правилните и искрени отговори е: в ръцете на „любители на гълъбите“ и после в някоя тенджера.
Докато ние едвам тътрим под сенките.
И не ги забелязваме.
Гълъбите. Които се нуждаят от помощ.