При засилен интерес преминават дискусиите в постоянните комисии на Общинския съвет на Казанлък, по отношение на предложението на кмета на Общината Галина Стоянова за провеждането на местен референдум за поемане на управлението и стопанисването за следващите 10 години на Дома -паметник на връх Бузлуджа.
Предложението на Стоянова за референдум, който да се проведе на 17-ти ноември с въпрос „Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно частна държавна собственост Дом паметник „Бузлуджа“ за 10 години?“ се обсъжда във всички постоянни комисии на местния законодателен орган- Общинския съвет.
Съветниците се интересуват от общата стойност на предвиденото стопанисване и дали ще се отделят пари от общинския бюджета за целта и какви:
има ли бизнес -план Общината за това стопанисване, маркетингова стратегия, очакваните приходи, произхода на средствата, както и необходимостта от провеждането на местния референдум.
Най- активни в задаването на въпросите са представителите на ПП-ДБ, и на групата на Алтернативата на гражданите.
От кметското предложение за провеждането на местния референдум, което съветниците трябва да подкрепят или отхвърлят става ясно, че Общината е кандидатствала и спечели проект на стойност близо 7 милиона лева за /6 млн. 730 хиляди лева/ за съхраняване на архитектурния, а не на идеологическия паметник на връх Бузлуджа.
С тези пари, които по думите на заместник-кмета с ресор „Стратегически планове и проекти“ Аксения Тилева, ще се изгради покривната конструкция от 5 декара на паметника ,поставят прозорци, обезопаси съоръжението отвътре и почисти, изгради се и посетителски кът .
Всяка една от тези строителни дейности ще се провежда на база обществени поръчки, като Община Казанлък е в готовност да ги пусне, веднага след като решението за референдума мине през Общинския съвет на града, допълни Тилева.
Проектът за архитектурното опазване и спиране на разрухата на паметника на Бузлуджа е класиран на второ място след проекта за детска болница в град Бургас, по Плана за интегрирани териториални инвестиции.
Според Тилева, финансирането за този проект е сигурно. От ПП-ДБ изразиха съмнения.
Искането на Община Казанлък към държавата за предоставянето на Дома- паметник за стопанисване и управление, е за 10 години.
Самият паметник е частна държавна собственост.
Партньори на Община Казанлък по този проект са фондацията на архитект Дора Иванова „Проект Бузлуджа“ и на Областната управа.
Ако референдумът бъде положителен за намерението на Общината, ще са нужни и корекции в бюджета на Община Казанлък за тази година. За това също ще е нужно решение на Общинския съвет.
За възлагане на изработката на техническата документация- задание за предстоящите ремонтни дейности, Общината ще трябва да задели 250 хиляди лева.
Не е ясно дали тази сума ще се възстанови по проекта, стана ясно от дебатите в Комисиите на Съвета, както и от отговорите на зам. кмета Аксения Тилева пред общинските съветници.
Отделно от местния бюджет ще следва да бъдат заделени приблизително между 70 и 100 хиляди лева за провеждането на самия референдум за Бузлуджа. Средствата ще са за организационни дейности и за заплащане на секционните комисии, които ще следят за неговото законово протичане.
Заместник-кметът Аксения Тилева е категорична, че „Общината има морална отговорност по опазването и съхраняването на този паметник като архитектурна уникалност.
Все от някъде трябва да се започне. Не можем да оставим и да гледаме как пред очите ни се руши история и уникалност. Правим това вече 35 години, трябва ли още толкова да го правим?“, каза по време на дискусиите Тилева.
За да бъде легитимен референдумът, в него следва да са участвали повече от 40% от жителите на община Казанлък, по постоянен адрес. Решението за провеждане на референдум по този въпрос бе подкрепено и от членовете на Гражданския консултативен съвет към кмета на Общината. Това са своеобразни тричленки от населените места в община Казанлък. Техният вот няма правна и законова норма и сила, а само морална.
За да бъде предоставен Домът- паметник на Бузлуджа да управление и стопанисване за следващите 10 години, то 50% ,плюс един глас от минимум тези 40% от всички избиратели в общината следва да са дали положителен отговор на въпроса.
Независимо от резултата от референдума обаче, проектът за съхраняването и опазването на паметника, ще се случи. При отрицателен резултата от референдума за Община Казанлък, то тогава просто Общината няма да стопанисва паметника. Той ще продължи да се управлява и стопанисва от държавата, в случая в лицето от Областната управа. Държавата като стопанин ще поеме и самата логистика по проекта.
След като така или иначе паметникът ще бъде съхранен и реконструиран до степен спиране на продължаващата разруха, защо тогава е нужно провеждането на местен референдум, контрираха в една от почивките на заседанията част от съветниците от комисиите по екология, култура, бюджет и финанси.
Община Казанлък има уникалния шанс да опази едно изключително архитектурно богатство и придобие един уникален и атрактивен за туристите от страната и света паметник, като го приобщи към културно-историческите обекти за посещения на своя територия, възрази на репликите заместник-кметът по „Стратегически планове и проекти“.
Мотивът на кмета Галина Стоянова да поиска именно с референдум да се реши този въпрос, Аксения Тилева обясни с това, че поемането на този ангажимент надхвърля рамките на този кметски мандат и така „е по- честно спрямо избирателите и следващите стопани в Община Казанлък. Още повече, че паметникът си носи и идеологическата обремененост“.
Същинското гласувана на предложението на кмета Галина Стоянова за провеждането на местен референдум за паметника на Бузлуджа ще бъде в Общинския съвет на 26-ти септември, четвъртък от 9,30 часа. Заседанията на Общинския съвет са открити и публични, могат да се гледат и онлайн, на сайта на Съвета.
Засега нагласи за подкрепа са изразили от групите на БСП, Възраждане, ГЕРБ и Има такъв народ- ИТН. Задаващите въпроси все още са от Алтернативата на гражданите и ПП-ДБ. ДПС по традиция запазва мълчание. Вотът им става ясен по време на същинското гласуване.
Живка Железова от ИТН заяви, че паметникът е част от историята ни като народи, от която не следва да се отричаме и че тя и колегата й -Николай Колев биха дали зелена светлина и шанс за референдума и подкрепа на проекта, защото е крайно време гражданите да се осъзнаят като такива и да носят отговорност за своите решения и действия. Според нея има една опасност: ако проектът се развие в следващите 10 години и започне да носи приходи на Общината, то след края му държавата да поиска да си върне обратно стопанисването и управлението на дома- паметник.
Домът -паметник на връх Бузлуджа е -големия идеологически монумент на комунистическия режим в България. Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват в Държавен вестник през 1978година.
Строи се 7 години- от 1974 до 1981 година, като тържественото му откриване е на 23 август 1981 г. лично от партийния и държавен лидер Тодор Живков. Откриването се забавя с 20 дни, заради внезапната кончина през юли на Людмила Живкова- дъщерята на Тодор Живков.
Паметникът, известен още и като Чинията, заради своята архитектура, е издигнат в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. Решението за изграждане на Дом паметника на БКП се взима от Секретариата на ЦК на БКП на 11 март 1971 г. Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лева.
В строежа участват тогавашните Строителни войски и доброволци-бригадири, организирани от ДКМС. Ръководител на грандиозния обект е командирът на старозагорската строителна дивизия генерал Делчо Делчев.
Архитектурният проект е дело на колектив, ръководен от покойния арх. Георги Стоилов. Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт за Гръцката православна църква в щата Уисконсин, САЩ.
Миналата година през септември почина и последният от основните движещи фактори градежа на паметника- главният инженер на Бузлуджа- Райко Чайлев.
Дом -паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 × 12 m. Тържествената зала в сградата е била с диаметър 42 m и височина 14,5 m и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 m². Мозайките в паметника, вече ограбени, разрушени и частично възстановени с дарителски акции и откупки преди две години, пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество.
Въпреки, че повече от 30 години на практика паметникът е затворен за посещения, ежедневно има туристи от страната и чужбина, които желаят да го видят и влезнат в него.
Достъпът в паметника в момента е невъзможен и опасен, ключовите за него са в Областната управа.