Още не пресъхнали сълзите по отишлата си без време лекоатлетка, която Казанлък изпрати днес- Петя Пендарева, ни застигна със закъснение още една тъжна вест.
За поредна тежка загуба за българския и казанлъшки спорт. Осиротели отново и без време.
Предизборната ни октомврийска залисия е отнесла в небитието още една тъжна вест.
Преди три месеца точно, на 8 октомври 2024 година, от света си е тръгнал 6-кратният републикански шампион по гюлле и балкански шампион, казанлъчанинът Димитър Бангов- талантлив ученик на друг казанлъшки талант, също тръгнал си от живота без време- олимпийската шампионка Цветанка Христова.
Инфаркт е отредил само 43 години живот за Димитър, който преди три години дори събра кураж и се кандидатира и за народен предствител, с ясната мисъл и грижа- да помогне за спорта в родния си град и страната. Защото му пукаше и не искаше да повярва, че талантливите поколения българчета в спорта вече ги няма. .
Тогава, след един свой открит урок по тласкане на гюлле на градския стадион „Севтополис“, 6 кратният републикански шампион по гюлле на България заяви:
„Спортът гради характер, затова предлагаме удвояване на часовете по физическо възпитание.
Имаме бази за спорт, при това достъпни и безплатни. Неразбираемо е защо не се поддържат във вид, достоен за ползване от гражданите, както и защо българинът не цени тази безплатна своя възможност: да е здрав, в добра кондиция и да съчетава приятното с полезното.
Малко е нужно, но е въпрос на целенасочена политика от страна на държавата, на отношение от местната власт и желание от страна на гражданите. По света този лукс струва много.“
Пукаше му. Дяволски много му пукаше, затова и се раздаваше безпощадно.
„Бих бил щастлив, ако мога да допринеса, за да се сбъдне мечтата на моята треньорка Цветанка Христова – един ден България да има нов световен шампион в нейната дисциплина и се върне старата спортна слава на България, когато на всяка почетна стълбичка за медали имаше поне по един българин“, бе едно от последните неща, които Димитър Бангов ми сподели приживе, без да знаем и той, и аз, че това е последният ни разговор.
Роден на 27 май 1981 година, Димитър Бангов до последния си ден остана в родния си град и се посвети на спорта. Учеше в любов към него и двете си деца.
Не криеше, че негови идол си остава Цветанка Христова- учител, треньор, наставник, приятел в живота.
От три месеца за заедно и на Небето. И оттам ще чакат сбъдването на общата им мечта.
Почивай в мир, шампионе!