По това време на годината районът на Казанлъшката долина е повече от приятен за обхождане. Има много зеленина, все още прилични терени с обработваеми площи, ниви с макове, полски цветя и… чиста планинска вода.

 И ако не си наберете рози или лавандула, то спокойно може да пиете хубава планинска вода. При това безплатно. И за разлика от почти пресъхналите казанлъшки градски, макар и вековни чешми, то чешмите в различни местности на района са работещи до една и предлагат хубава, чиста вода за пиене.

Безплатна при това.

 По стара традиция повечето чешми в района са градени от мюсюлмани или техните наследници.

 С едничката мисъл водата да напомня и пречиства.

 Теологично в исляма са смятали, че не можеш да се явиш пред Всевишния нито мръсен, нито жаден, а само с чисто тяло, чист дух и чисти помисли.

 Затова и градежът на такива чешми от турци в района е от векове.

 Една от малко познатите, но пък с много хубава, мека, с леко сладникав вкус вода, при това на енергийно  зареждащо място, се намира само на метри от жп.линията на село Дунавци, в посока Шейнова. Скътана е по черен път, само на 100-тина метра от основния. На зелена поляна, сред брезови дървета.

 Нарича се Осман чешма и е построена в памет на отишлия си преди 11 години Осман Мехмед- жител на село Дунавци, работил цял живот в местното ТКЗС.

 Още приживе дядо Осман събирал пари за чешмата и имал желание точно на това място да вдигне такава. Сам избрал мястото, казват негови близки.

Намирал го за спокойно и красиво, подходящо за отмора и съзерцаване на красивите гледки към  Стара планина. От чешмата се виждат и Шипка, и паметника на Бузлуджа, големите зелени поля на Долината, планинските върхове Голям и Малък Исполин.

 Дядо Осман често обичал да отмаря на това място, преди да се вдигне чешмата, докато пасял кравите си. Знаел, че освен енергийно, водата на това място е хубава, планинска, чиста и зареждаща.

Мечтата му била съграденото от него да е полезно и за животните, затова Осман чешма, освен че тече вода на воля, има и корито за водопой на животните.

 Местната ловна дружинка в Дунавци  уважавала бай Осман и се включила в направата  и на своеобразен пикник кът на мястото. От жп. траверси направили пейки и маси, съградили и огнище.

 Имало дори и съд за смет, но предприемчиви хора го .. задигнали.

 Дядо Осман Мехмед не доживял да види сбъдната мечтата на живота си, макар приживе и пари за материал да оставил за градежа в магазин. Неговите наследници съградили година след смъртта му чешмата и днес тя е прекрасно и предпочитано място за отдих.

Не са единични случаите, когато посетили чешмата и мястото, се връщат отново,  за да засеят и дръвчета. За да стане гората и зеленината около Осман чешма още повече.

 Само на  няколко километра  на североизток  от  Осман чешма, по пътя между Хаджи Димитрово и Крън, се намира друга турска чешма, също вдигната в памет- Мустафа чешма. Тя е съградена от наследниците на уважаван жител на село Хаджи Димитрово- Мустафа Бекир, който си отива от света през 2009 година.

 Чешмата  също е с планинска изворна вода, зад нея има и кът за почивка. За жалост занемарен и непочистен.

 Високи дървета пускат край чешмата добра сянка.

Усещането за красота и тишина се нарушава от бълбукащата изпод краката вода, в която цамбуркат и жаби,  заради очебийна повреда под чешмата.

 Повреда, за която местните власти в населените места или пък съградилите чешмата или не знаят, или нямат време и ресурс, или просто не им е до това. Жабунясала вода, скакалци, комари и щурци,  озвучават района около Мустафа чешма.

Още по на изток, по пътя между  град Крън и Енина се намира една от най- известните  турски чешми в района- Палова чешма.  Чешмата е с минерализирана вода.

Съградена е в памет на крънския местен ходжа Мехмед Палъ, който също си тръгнал от живота, заръчвайки на своите хора да вдигнат точно там чешма.

 Старите турци от района си спомнят, че изворът на тази вода е на около 150 метра нагоре към планината, както и че водата там е потекла след разместването на пластовете земя, след  голямото Чирпанско земетресение през 1928 години, което е и най- силното в историята на България със своите 7 по Рихтер.

Според ползващи редовно водата от Палова чешма, в последните две години дебитът й намалявал.

 Някои си обясняват това с различни изкопни дейности в района, които са в близост до извора на водата, а други – с природни аномалии.

 Зекия чешма е чешма, построена в памет на бащата на местния предприемач Неждет Яшар.

 Чешмата е от бял мрамор и е съградена през 2016 година на главния път в посока Казанлък- София, срещу бензиностанция „Делта“, до село Дунавци.

 Водата в чешмата е от водосбора на Дунавци, който на практика захранва целия район с вода.

Други турски чешми, вдигнати в памет на близки хора  има в района над село Кънчево, до Ръжена, както и по пътя за Павел баня.

 Повечето от  тях се поддържат от близките на патроните на чешмите или от местната общност, но има и такива, където човешкото ни безхаберие и небрежност, са оставили трайни дири.

 Съграденото иска уважение, не само защото водата е безплатна, а най- вече защото е съградено в памет на достойно изживени животи. С желание за диря и после.

И тест за това какви сме ние.

Споделяния:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *