Не може без него.
Стане ли време за розобер, местният човек от Долината на розите отваря широко очи, развързва кесия, прибира еснафлъка си в джоба, удря по един розАв парфюм за аромат и .. хуква към Панаира.
Запазена марка в Празника на розата в Казанлък.
Единствено в случай извън традицията е теренът на панаира, който често се сменя. Напоследък „закова“ над тенискортовете.
Ядеш и тренираш. Тренираш и ядеш.
И ако до преди няколко години Панаирът си имаше откровено, меко казано, ориенталски фасон, то от няколко години Европа налази и този сектор.
Вече има далеч по – благоприлично име Панаирът- „Казанлък мези“: атракциите са модерни, изглеждат сравнително нови, има охрана, чисто е, дизайн, „архитектура“ някаква, сцена, диджей, дори и програма.
Въобще пипнато.
Европейска работа.
Не е редно да си кривим душата и да твърдим друго, при положение, че „Казанлък мези“е на светлинни години от „оня панаир“.
Друг е въпросът, че принципно тук Панаирът не си тръгва.
Само се европеизира.
Хеле пък в навечерието на „европейската конвергенция за нашия лев и онова евро“, както просто ми го обясни баба Радка от другата улица, по повод предстоящата евентуална патаклама пред Парламента ни утре.
Затова и си спретнах воаяж на градския ни розАв панаир, който се оказа мини социология по сложния конвергентен евров въпрос въобще.
Тръгнах с коментарна подложка от казанлъшките мами и техния Фейсбук форум.
Обаче те леко се беха объркАли по въпроса.
И понеже социологията обича кратките, елегантни и ясни обобщения и изводи, ето в резюме предконвергентната ситуация в „Казанлък мези“.
- Казанлък мези. Яко. И не вярвайте на приказките, че хората нямали пари. Имат. И от селата и града. И децата даже имат. На талази е човекопотокът към мезенето. Малки и големи. С рев и веселби. С шамари и подскоци. Мези.
- Местните хора обичат празниците. Особено този на розата. Щом има мезене и веселба, скара – бира и купон, значи празникът се е получил. Градската аристокрация си има терен- околните ресторанти или тези по Стъргалото. Там може всички да видят какво ядеш и какво може да си купиш. На „Казанлък мези“ на никой не му пука за това. Народна работа. Либерте.
- На „Казанлък мези“ се ходи с пари. Или поне с аванс от заплата. Ако не си сингъл. Цените са си панаирни. Прилични, морски, празнични, предконвергентни. Европейски. Като ще е европейски панаир, няма как цените да са нашенски, нали? Сурнали сме към Европа.
- Местните хора понасят европейските цени. То и затова онзи ден викащите срещу това не бяха кой знае каква сюрия, нали? Че сме европеизирани по отношение на цените в „мези“ личи от опашките пред сергиите и навалицата пред касите за катерушки и всевъзможни панаирни атракциони.
- Между 8 и 10 лева е един тур на атракцион, без значение за малък или голям посетител. Височината, на която ще те извиси атракцията, няма отношение към цената.
- За тези, коти не обичат височините, боксовите круши за юмруци са бол. Цяла редица. При това и нищо не им плащаш- половин евро за юмрук. Там навалицата е основно брадата и мургава. Традиционен сегмент в този вид атракции. Представителна фокус група.
- Симпатягата Теди Джоржо е без цена. Но е ниво. Той е неподражаем и ненадминат. Създава настроение, ръси чар и омая, насред мезенето. Чардаците от маси срещу него и сцената преливат от фенки. Замезващи местни европейки. Без възраст. Любителки на добрата скара и голямата бира.
8. За има – няма 40-тина лева, кеф .Две кюфтета, бира, питка шепа картофи. Щипка люто.
9. И понеже барът е до морето, ама морето ни е далеч, а не до бара, то цацата си е на морски миналогодишни цени: 200 грама за 8 лева. Колкото едно кръгче на циганските люлки.
10.Кюфтето е тройка, но не три за лев, а едно за три лева. Половинка кочан печен кукуруз- 5 лева, толкова е и захарният памук на промоция. И калъфка за спане, тип „бархет“, щедро опната на теферич на поляната. В този сектор, текстилният малко Европа ни бяга, ама ..то това за уроки. Не може всичко да е ОК, нали?
11. Традиционният артикул панаирна казанлъшка поничка е с инфлационен индекс, също като в стоките от малката потребителска кошница: 10 броя за 7 лева. По Коледа ляха с два лева надолу. Ама сега не е Коледа. И ни е конвергентно.
12. Настроението и програмата са безплатни, ама влизат в цената. Лек потребителски трик. Ведра шашма.
13. Преди залез слънце на „Казанлък мези“ местата са кът. Ама много кът. И то преди да се вдигне завесата. Двама плащат, трима пазят сепаре за след залез.Романтика.
14. На входа симпатични здравеняци не мезят. Чинно следят да не се шмугне някой в „Казанлък мези“ с кроасан или бира. Или пържена цаца в джоба от съседния имот.
15.Преди залез човешкият мравуняк към мезенето не спира. Талазите от хора са от двете страни. Готови сме за празничното розАво шествие в неделя.
16.Автопаркът за мезенето респектира всеки читав автосалон в Европа.
17. Казанлък бил работнически град. Пък българите сме живеели зле. И сме щели да обеднеем с еврото. И утре ще викаме пред Парламента заран нещо в този дух.
Вие сериозно ли, бе?
Тати ще ми купи колело, ама друг път.
Казанлък мези.
Повече от три дни и три нощи. И не е приказка това.
А реалити формат, при това с традиции.
Ай, наздраве! Две бири и три кИфтета.
Конвергентно.