Не една, а цели две клюкарки в цикъла от картини „Нашенци“ е създал талантливият туриец Димитър Чорбаджийски-Чудомир.
На втората клюкарка, нарисувана на практика на гърба на тази, която светът познава, екипът на ЛХМ „ Чудомир“ в Казанлък попада случайно тази година, когато решава да рамкира всичките произведения от цикъла „Нашенци“ на Чудомир с нови рамки.
При свалянето на старите рамки, си махането на паспартуто на картината се оказва ,че Клюкарката има своя двойничка. Нарисувана е на гърба, но в малко по- тъмни тонове и без всички детайли по нея. Че това е портрет, който Чудомир е създал първо, няма съмнение, тъй като върху тази творба е поставен един голям черен кръст. От другата страна на белия картон турийският талант създава познатата вече на всички Клюкарка. Тя е в по-свежи тонове, с по-ведро лице, с украсени повече дрехи и добавени елементи по престилката.
И двете Клюкарки Чудомир датира към 1959 година, изписвайки лично това в ъгъла на творбата си.
Екипът на едноименния музей остава очарован от находката и поръчва новото рамкиране на творбата да се направи така, че да дава възможност да се вижда и двойничката на Клюкарката.
В момента тя е изложена в една от експозиционните зали на музей „Чудомир“, заедно с останалите негови „Нашенци“.
Портретите на емблематичните за Казанлък и Розовата долина от миналия век образи са на практика последната изложба на Чудомир, която той прави в Казанлък преди сам да избере смъртта си.
80-те творби от цикъла са откупени от тогавашната градска власт на Казанлък като за целта Чудомир получава 20 хиляди лева за творбите си.
Той не ползва за лични цели парите, а ги дарява за създаването на специализиран фонд за подкрепа на таланти в културата и културни проекти в Казанлък. Това на практика е първият фонд „Култура “, създаден в страната ни в края на 60-те години на миналия век, в социалистическа България.
Няколко години след създаването на фондация „Чудомир“ „Нашенците“ започнаха да напускат пределите на страната, за да бъдат видени от публиката на балканските страни и на Европа.
Учат за тях и в няколко университета у нас и в Турция.
Заслугата за това е на покойния директор на ЛХМ „Чудомир“ Пеньо Терзиев.