На 28 декември светът отбелязва Международния ден на киното.
Денят е нарочен за такъв, в чест на първата публична прожекция на „движещи се фотографии“, проведена през 1895 г. в „Гран-кафе“, Париж. Тази историческа демонстрация, осъществена с кинематографа на братя Люмиер, е била посетена от около 40 души и поставя началото на съвременното кино.
На прожекцията от преди 129 години са показани десет кратки филма, всеки с дължина от 17 метра и средна продължителност около 50 секунди. Един от тях е знаковият „Работници напускат фабриката Люмиер в Лион“.
Кинематографът, създаден и усъвършенстван от братя Люмиер, се отличава със способността си да записва, редактира и прожектира „движещи се картини“. Малко след първата прожекция, през 1896 г., устройството е представено и в България.
Братя Люмиер продължават да популяризират новото изкуство, организирайки прожекции по света, включително в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Сред емблематичните филми от този период са „Пристигане на влака на гара Ла Сиута“ и „Производство на кокс“, считани за първите документални ленти в историята.
Въпреки че братята първоначално смятат, че „киното е изобретение без бъдеще“, днес то е едно от най-обичаните изкуства. И едно от най- доходоносните.
Международният ден на киното е повод да си спомним за началото на това визуално изкуство и неговата еволюция през годините.
Днешният рожден ден на киното в света, Казанлък отбелязва тихо и безшумно.
Макар градът на розите да има и исторически повод да го празнува. Причината:
Именно в Казанлък, в читалище „Искра“ е открито първото читалищно кино в България.
Това е станало на 23 август 1914 година, с прожекцията на филма „Децата на капитан Грант”.Злати Недев се казвал операторът на първата читалищна кинопрожекция в България.
Осем години по-късно, през 1922 г., в читалището се открива и първото провинциално ученическо кино. Такова съществувало само в столицата. То имало за задача да „дава подбрани художествени филми, за да се предпазят учащите се от развращаваща порнография”.
Някогашното емблематично кино „Искра“ е отдавна частно и на практика не работи.
Другото кино от новите времена в Казанлък- Latona, намиращо се в търговския комплекс „Изток“ работи в определени дни от седмицата и така не успя да се наложи като градското кино на Казанлък.
Първият истински кино работник на Казанлък, който от близо десетилетие е покойник- е Сава Катрафилов. Той е пра-правнук на свещеника със същото име- поп Сава Катрафилов от град Елена, който благославя Ботевата чета, слязла от кораба „ Радецки“ на Козлодуйския бряг.
Младият, 22 годишен Сава започва работа в киното към Гарнизонния стол в Казанлък.
След като пристига в Казанлък в края на 40-те години на миналия век, отслужил трите години казарма в Казионния полк в София, където усвоява занаята на киномеханик.
Приживе разказваше, че с киномашината, дело на авторемонтния военен завод „Вълко Червенков“ обикалял из цялата страна.
„Прожектирахме само руски филми“, спомня си Сава Катрафилов.
В Казанлък той се жени за местната мома Димка, също покойничка от няколко години. Тук градят своя дом и тук остават до последните си дни.
Първият казанлъшки киномеханик и съпругата му приживе бяха ветерани- туристи.
До последните си общи дни двамата останаха влюбени в планините и не се пуснаха от ръце по време на разходките си из казанлъшките улици.
Още за Сава Катрафилов- тук: