Те двамата са талисманите на всеки коледен базар в Казанлък на открито. И на всеки панаир.
И на тазгодишния също.
Свързват ги много общи неща:
На сходна възраст са, това е единственият им бизнес, който създават и отглеждат с любов, посветени са изцяло на това, което правят и твърдят, че „не работят, а имат хоби“.
И двамата имат ведро и тънко чувство за хумор, веселяци са по душа, верни на една жена, имат две деца и по едно внуче.
И не са тукашни.
Щандовете им на коледния площад „Севтополис“ са съседни и привличат- освен с техните широки усмивки, и с приятно коледно настроение и украса. И най- важното: и двамата са казанлъшки символи- на преходните времена, в които живеем. И имат „бизнес тайни“.
Притежатели са на неотразими и запомнящи се прякори, заместили отдавна истинските им имена.
Марадона и Негъра.
Едни от най- колоритните търговци в Казанлъшко. И най- щедрите и отзивчиви представители на малкия бизнес в Казанлък.
Муталиб Саръолу или Марадона.
Така го знае Казанлък, така го знаят децата, така го познават по българските събори и панаири.
Най- известният майстор на казанлъшки понички. Оригинални.
Самият той се гордее с това, защото получил рецептата за направата им не от кой да е, а от казанлъшката емблема и майстор на най- добрите тестени закуски и мекици в Розовата долина, от някога до сега.
Имено покойният майстор Петко Мекицата от някогашния „ Хлебозавод“ посветил завършилия училището по транспорт Муталиб в тайната на истинските казанлъшки понички. Той дал и оригиналната си рецепта на Муталиб, по която прави казанлъшките понички до днес. Вече над 15 години.
За Муталиб това е повече от признание и комплимент.
Чест.
Първо купил една машина от казанлъшката фирма, прочула се с изработката на машините за казанлъшки понички- „ Хранмеханика“, с препоръка лично от покойния Катани: Деньо Катанов, друг казанлъшки символ.
В момента Муталиб вече има 3 машини и може да парцелира бизнеса на различни места.
Щастлив е от това, което прави, защото работи това, които харесва.
Не крие, че е доволен от бизнеса си, защото може да си позволи бял хляб от него. Децата му също работят, има какво да им остави в наследство- занаят и редовни клиенти, казва с широка усмивка Муталиб- Марадоната.
Прякорът му всъщност е първото му име, защото малцина знаят как всъщност се казва майсторът на най- добрите казанлъшки понички.
Кръстен съм на дядо си от Бузовград и нося името му с чест, казва Марадона, който получил прякора си още като дете.
Ритал също като великия аржентинец по селските мери. После принесъл играта и прякора на градския стадион в Казанлък, където повече от 10 години бил част от различните възрастови гарнитури на футболния отбор „Розова долина“.
И визуално, и на ръст, че и на боя го докарвал на Диего Марадона, затова и прякорът му се слял с него. Станал му като втора кожа.
На футболен майсторлък го учили Петко Димов и Генчо Киряков.
Муталиб-Марадоната станал един от най- успешните халфове в „Розите“ и в младшата, и в старшата, и при мъжете. Гордее се с постиженията си, защото играл „даже в Б групата“.
Бил емблематичната 10-ка, халфът, звезда по стадионите.
И до днес наборите му и тези след него помнят играта му, а и той често се обръща все още на виковете „Марадона, как си?“.
Когато животът натежал и се наложило да остави футбола, първо станал шофьор на автобус. После купил машината за понички и станал … бизнесмен.
Индустрията с понички и добавки към тях се разраснала и дори няколко сезона изкарал на Слънчев бряг.
Там скандинавците били луди по неговите казанлъшки понички.
Така, без да искам, станах първият посланик на Казанлък из северния свят, казва с усмивка Марадоната, прочул града освен с рози, и с поничките..
Може с часове да разказва кой народ, как яде поничките, своеобразна кулинарна психология.
В този смисъл българите често използвали поничките за ..изтрезняване след тежки празници или махмурлук. Други замезвали с тях.
Вечер, като започнат коледните програми по казанлъшкия площад и Стъргало, Марадоната е в стихията си. Пред павилиона му е опашка.
Той е десертът, а в съседство е същинското мезе- друг павилион, на друг казанлъшки символ и емблема.
Защото дели търговски „комшулък“ с Негъра.
Икпе Стивън.
Каквото всъщност е истинското име на нигериеца, превърнал се в един от символите на отворения свят за казанлъчани, още с първите години на демокрацията, когато младият тъмнокож висок мъж си взе местна съпруга за жена и трайно се установил в Казанлък.
Първо започнал с квартален магазин, после бизнесът се разширил, затвори магазина и заработил с гастролиращ павилион за греяно вино с подправки и вкусни мезета.
За повечето казанлъчани Икпе Стивън от Нигерия бе дълги години колоритният тъмнокож Дядо Коледа, с голяма усмивка и много бели зъби.
И един закачлив българо-английско- нигерийски акцент.
С който можеше да пее детски песнички или да води умни разговори за машини.
Защото Икпе Стивън е всъщност машинен инженер от Варненския технически университет, където среща съпругата си Теменуга, инженер по слаботокова индустрия.
Преди да дойде в Казанлък Икпе прекарва година в Русе, където изучава български език в Института за чуждестранни студенти.
Идва в България съвсем мотивирано и по свое желание- да учи и защото в страната ни имало „ много слънце“.
И до днес Икпе Негъра произнася някои думи на български, по начин, който те кара да се усмихваш широко, макар да са твърде сериозни.
Сватбата му с Теменуга до днес се помни от неговите състуденти, тъй като се е изпило „промишлено количество отлично уиски за онези години“.
После се раждат двете деца, като синът вече е превърнал Теменуга и Икпе в интернационални дядо и баба- имат внуче в Лондон, от снаха рускиня.
От идването си в България, до днес Икпе Стивън не се е връщал в родната Нигерия.
Шеговито казва, че родината му няма нужда от война, а само от български зими и студ.
Никой от родата му нямал яке, нито пуловер на еленчета, с усмивка казва Стивън, докато подава чаша ароматно греяно вино, с тайна рецепта.
И не разбира как може към него да няма мезе.
Приема прякора си „Негърът“ с добро чувство и без грам усещане за дискриминация. Напротив: гордее се с него, защото отдавна това е нещо като негова търговска марка.
Харесва България, макар често да отскача до Островъа на Кралицата, където са децата му и неговият брат.
Понякога му липсват Варна и морето.
В дни като днешните, когато цялото градско пъстрило се събира на местния мегдан, за Икпе Стивън- Негърът и за Муталиб -Марадоната, са работливи дни и вечери.
Но не на принципа : ден, година храни“.
Често черпят, подаряват. Защото „по празниците хората трябва да носят радост на другите хора.“
И да са щастливи от това.
Поредната обща черта- философия на два казанлъшки символа- талисмани. И съседи по „търговска граница“, близнаци по ведрина и усмивки.
И ако още не сте опитали от техните търговски марки- казанлъшки понички и мезета с греяно вино, имате време- до Нова година.
И ако ви пропусне коледното чудо- подарете си това.
Усмивките и веселите приказки ще са ви бонус. В тяхната компания.