Чудомировата поредица от портрети на „Нашенци“, рисувана през последните две десетилетия от живота му, отдавна прехвърли границите на Балканите и вече пътува из Европа.
От тези му творби, които са на практика последната негова приживе изложба, наредена в годината на неговата смърт, 7 са притежание на Градската Художествена галерия, дарени от самия Чудомир.
Останалите са откупени от тогавашния Градски комите на БКП, за която откупка Чудомир получава, според едни информации 20 хиляди, според други 30 хиляди лева. Тези пари той ги завещава на специален фонд за подпомагане на талантливи младежи и създаване на специална сбирка. С това на практика той поставя основите на музей „Чудомир“ и впоследствие на създадената едноименна фондация.
Такава е била волята му.
Впоследствие Градския комитет на БКП се наследява от Управата на Общината в Казанлък и Чудомировите „Нашенци“ се връщат отново в къщата на художника в града, на улица „Трапезица“, където в непосредствена близост до нея през 70-те години на миналия век се изгражда и музей.
Това от историята.
Но малцина знаят някои любопитни неща, свързани с цикъла картини „Нашенци“.
Екскурзоводът от ЛХМ „ Чудомир“ Нина Колева, е пълна с такива истории.
Причината: от години екипът на музея подрежда и описва фонда на Чудомир, намерен в къщата му, от който непрекъснато излизат нови и любопитни факти.
За познатия, непознат Чудомир.
Преди време разказахме историята на двете Чудомирови „Клюкарки“. Едната одобрена от самия него, другата задраскана. Но и двете рисувани върху един и същи картон: гръб и лице.
Одобрената става оригинал и за изложбите, на другата, екипът на ЛХМ „Чудомир“ се натъква при новото рамкиране на творбите от цикъла „Нашенци“. Махат паспартуто и .. откриват втората Чудомирова „Клюкарка“. С кръст, поставен върху творбата от самия художник.
Още по интригуваща е историята с рисувания портрет на нашенеца, известен като „Барабанчикът“, макар официално Чудомир да е нарекъл портрета „Радиопразпръсквателна служба“.
Картината е създадена през 1963 година.
И ако в различни периоди и време сте посещавали музея на Димитър Чорбаджийски- Чудомир, може и да ви е направило впечатление, че имено този Нашенец с барабана не винаги е един и същ.
Причината:
Оказва се, че Чудомир рисува цели 33 пъти този Барабанчик. В различни цветове, нюанси и детайли.
До момента екипът на музея е открил 17 от тези варианти на мъжът с барабана, за който покойната актриса Марияна Вълкова в спомените си разказваше, че Чудомир е нарисувал нейния дядо, който е бил именно градската „Радиоразпръсквателна служба“. Двамата с Чудо били пирятели.
Кой от всички тези 33 варианта на Барабанчика самият Чудомир е приел за най- добрата версия и изложбен експонат, знае вече само Времето.
Факт е обаче, че нито една от откритите до момента 17 версии на Нашенеца – „Радиоразпръсквателна служба“ , не е задраскан от художника, както е направил с друг популярен образ от „Нашенци“-те – Клюкарката.
Сред „тайните“ на творбите на Чудомир, има още една, вече разгадана:
На практика неговите картини не се нуждаят от възстановяване и реставрация.
Причината, която художникът дори не е подозирал, но инстинктивно налучкал, е в малките парчета смола, която стривал и смесвал с боите, с които създавал картините си.
Събирал смолата по време на своите редовни разходки из любимия си парк- „Тюлбето“. Неговото място за отмора, релакс и вдъхновение.
Смолата, прибавена в боите, правела цветовете ярки и свежи, и на практика ги консервирала за Времето.
Днес в музейната експозиция, където може да се видят четките, боите палитрата и други нужни за рисуваното принадлежности на Чудомир, на достойно място е и неговата кутия със .. смола от „Тюлбето“.
Смола, която придава на картините на туриеца неповторима уникалност.