Тя е българка от Шумен, той турчин от момчиловградското село Софийци.
Срещат се в Сиде- малко градче до турския курорт Анталия, преплитат пътища, професии и съдби и намират пристан в павелбанското село Габарево.
Той художник по призвание и душа, тя -счетоводител по професия и художник по сърце.
В спойката има още едно куче, дузина котки и аристократичен дом, в който още витае опазен духът на Лефтер войвода.
В късите тихи и пълни с уют декемврийски дни арт тандемът създава край огнището своята „Благословия“.
С намерението да я подарят на хората на Богоявление догодина, когато сърца и очи ще видят създадените от ръцете и душите им красоти: картини, рисувани с много любов.
Така най- общо изглежда сгушеният и уютен свят на двойката художници- в палитрата и живота- Галя Златева и Фикрет Окан.
В дома им всеки с чисти намерения е добре дошъл.
Всъщност не точно дом, а ателие, музей и малка кипра художествена галерия.
По чийто стени висят създадени от тях картини или дарове, превърнати в арткрасоти.
Като каракачанските плетени шушони, които кметицата на Шипка Веска Панайотова дарява на Галя Златева.
Днес те са сред акцентите на тяхната малка домашна картинна галерия, в пристройка, превърната в уютно и стилно ателие, в което творят двамата художници.
Галя и Фикрет рисуват красотата във всичките й форми и цветове. Животът, в цялата му палитра.
Чувствата, в тяхното очарование и жестокост.
Макар да ги среща портретната живопис, с която Фикрет близо две десетилетия изкарва основно хляба си в турския град Сидер. Там се оказва и Галя, зарязала счетоводните книги и намерила по- доходна работа в СПА комплекс пак там.
Когато Фикрет среща Галя, шуменската счетоводителка няма и понятие, че в ръцете й дреме заспал талант. Фикрет е този, който го вижда и й дава кураж за това. И тя започва: създава уникални творби от различни материали, отвъд четката и боите.
Фикрет е майстор на портретуването, на живописта, скулптор, талант, за който го е „отключил“ неговият учител в Художествената гимназия в Казанлък- покойният Никола Заров.
Именно невероятните портрети, които създава, превръщат Фикрет Окан и в своеобразна звезда в книгоиздаването: негова картина, която прави преди 12 години в Турция, по снимка от архивите на Мустафа Кемал Ататюрк, стана корица на книга за създателя на светска Турция, а самата картина на Фикрет съвсем скоро ще епритежание на университета в Кембридж. И ще обикаля света.
Новината застигна Фикрет Окан по време на подготовката им с Галя за поредната им съвместна изложба.
Близо 20 години двамата прекарват в турския курорт Анталия, където работят.
Печелели добре, но нещо в душите им липсвало.
С годините, все повече.
„Да рисуваш портрети е работа за пари, не за художник“, споделя Фикрет Окан, за който това в един момент това станало като „работа на принтер“.
Затова при първата удобна възможност, двамата стягат куфарите и се прибират при корените.
В къщата, която преди 60 години родителите на Фикрет Окан купуват от наследниците на Лефтер войвода / Лазар Киров, опълченец от Габарево/, в Габарево.
А Галя Златева „пие вода от царската чешма“ и завинаги остава в Долината на розите.
В аристократичния им дом в Габарево всеки с красива душа е добре дошъл.
Имат безотказно и безпогрешно КПП, в лицето на кучето Арчи.
После са котките.
Имат си и талисман Абигейл, малко бяло коте, донесено в почти умряло в един джоб от Фиксрет, което сега е първият зрител на всяка нова тяхна картина.
Нещо повече: то определя ритъма на работа по нея, когато благоволи на стане от стола до палитрата.
При това без щети.
Докато нищим дългият и уютен разказ за хората, живота, интересните и магични места в района, красотата на цветовете, под зоркия поглед на котешката „контрола“, от стените ме гледат дълбоките очи на розоберачката на Фикрет Окан, с онази неподлежаща на описване магия в очите. Магия, която без колебание художниците избират за емблема на тяхната обща „Благословия“.
Защото и благословията е магия. Добра магия. За добро и красиво, ще каже на изпроводяк Галя Златева, от Шумен.
„Благословия“, която подреждат, и на която чакат гости на Богоявление, техният ден-код, в зала „Иван Милев“ на улица „Искра“ -4, в Казанлък.