Всъщност няма такъв филм през всичките сезони.
И колкото и министри на транспорта у нас да се сменят, не си ли сменим принципно всите народ чипа, няма да оправим и БДЖ-то.
То е невероятно огледало на всичко, което се случва в територията ни. Вече не смея да нарека държава, това дето е на площ от 111 хиляди квадратни километра, поради всички новини, които ни давят в последните месеци , седмици и дни.
Нещо като содом и Гомор сме си тука. И перверзията по гинекологични кабинети и интим студиа е само за разкош .
Пътувам.
Късно следобеден „бърз“ влак от София за Бургас. Началото на февруари. Прилично чистичко във вагоните. И къси дни.
Стъмва се сравнително рано. Около 18 часа вече трудно има ориентир къде точно се намира влакът.
Пази боже да ти се налага да слизаш на някоя междинна или малка гара, която не познаваш, освен първа и последна..
Ама дори и да познаваш, пак може да се объркаш.
Във влака от времето на зрелия соц няма звукова информация, нито текстова, нито каквато и да е информация за това къде се движи в момента влака. И коя гара предстои.
Спасяваш се със знания по география. Ако си чел. И точно озовал се в такава ситуация, разбираш колко е важно някога да са ти дърпали ушите, за да учиш по география.
Нас другарката Станева ни изпитваше на дъската. Гара по гара, махала по махала, сокак по сокак.. И все казваше: ако един ви потрябва.
Е, трябва ни.
Ама не всяко училище си има и имаше другарка Станева, която да учи децата на география и да знаят, че и тя може да им потрябва.
Географията.
Не толкова другарката Станева.
И тъй като във влака надвечер, и не само надвечер, не пътува другарката Станева, и няма нито една указваща джаджа за къде пътува таз машина, колко е часът и коя гара следва , хората лепят носове и муцуни по стъклата и не смеят да затворят очи. Напъват и ушите си да чуят случайно, ако някой от тях е учил повече по география къде точно в географията се намира таз пущина – влакът.
Има обаче и ведър вариант, като младата пъргава и явно прясно сложена на тази позиция кондукторка във бързия влак за Бургас. Късно следобедния.
Девойчето умилително с едно голямо прожекторче търчи из вагоните, дето са като на самолет, и пита дали „има някой за Павел баня, щото спирката направо сме я минали, ама поне да слезе на следващата“.
То следваща пък няма, освен да скочи в движение край Горно Сахране пасажерът, щото там влакът твърде бавно върви.
Или на прелеза на Дунавци, където често не пада бариерата. Та по тази причина влакът си знае и минава бавно. Ама толкова бавно, че пак да те отнесе.
На фона на това очевидно в БДЖ-то никой министър още не се вози по тъмно, освен по лято, за да провери климатиците как работят, или колко много не работят, за да се сети, че ако не модерна технология, то поне могат да върнат старите съобщителни уредби по вагоните и хората да си знаят къде са и къде ще бъдат. Та да не проспят или пропуснат спирките си.
Щото то може и за девет дни с камили българският бърз влак да движи, ама все пак не спира на всяка керемида, че да може да притичаш до съседното село за някой рейс. Ако има. Щото то е рейсовете сега са доста кът. Не били икономически рентабилни.
И докато с моя съсед по столче в БДЖ-то Богомил, първокурсник – студент по математика и физика от Софийския университет нищим тез БДЖ липси и големите ядове на просветата ни, понеже младежът що седна във влака и отвори лаптопа да решава сканирани задачи, понеже буквари за тях няма, освен сканирани руски сборници и на добра воля записки от стар студент . Качени безплатно в нета.
Първокурсникът чете за изпити, в сесия е .. и логично разговорът тръгва в посока „ що е то образование у нас и защо никой не иска да учи математика и физика“.? И как самите професори вече плащат от джобовете си за студенти, за да ги мотивират да станат асистенти, още преди да са завършили, понеже няма кой да ги смени .
В студентския поток били не повече от десетина, а дефицитът на преподаватели по математика и физика, огромен.
Провървя ми с Богомил. Не само с приказката, ами и с географията.
Понеже се оказа, че младежът здраво „кръстосва“ българските планини, пещери, водопади и пътеки.
Знае.
Но и предвидливо си е включил GPS-а на лаптопа и следим терена. Няма да пропуснем гарата си.
Междувременно младата опашата кондукторка все така притичва в коридора на вагона като подвижна радиоуредба и търси заблудени пътници, незнаещи география.
За да е в помощ.
Разговорът ми с бъдещия математик и физик Богомил по образователни въпроси и проблеми не е скучен. Той е звучно огласен и омляскан от .. ведрото мляскане на съседния ред до нас във вагона от две сравнително млади госпожи. Оказва се .. просветнички. В начален курс на образованието. Просветни фундаменталистки. Разбираме това от разговора им. Че и колежки.
Двете, видимо знаещи география, понеже пътуват от първа за последна спирка на влака и въобще не им пука къде е Павел баня или Клисура и кой я проспал, са опнали по една голяма кутия с „Туборг“ пред всяка една от просветничките , наредили на масичката пред тях кутии с руска салата, резнали са си кръгчета салам, малко лютеничка, хляб на кубеци, фъстъчки, а от джобовете им надничат солети и всевъзможни други влакови хрупки, които звучно поглъщат из целия път.
Гладни жени.
А и в просветата вече плащат прилично, що да не ядат като хората .. във влака. Ми пък да са учили и другите като тях, и те да ядат във влака.
Докато вечерят или там каквато е по техните мерки това олимпийско ядене във влака, с начална спирка София и последна някъде след Казанлък, търпеливо целия вагон поема аромата на просветническата вечеря и аха да си отдъхнем откъм миризми и хрупки- хоп! Ново 20. Второ кенче от по половинка с бира и чипс. От онези, дето са с аромат на крака в чорапи от седмица.
Приказно!
А мен като ме дразни, да съм си тръгнала с пеш.
БДЖ – няма такова преживяване. При това само на цената на билета, който си платил. И нито цент отгоре за екстрите. А то екстра, до екстра.
И всеки пътувал с БДЖ-то може да доложи за още поне 3 БДЖ- екстри от този формат.
И ако пиша цялата тази ужасяващо овкусена история, чист „Лайф“, то не е защото мразя просветата и кадрите й, или пък защото търся „под вола теле“, а поради една чисто човешка и симпатична обида.
АЛо, БДЖ-то, 150 години след първия трен по нашите земи да пътуваме като полуидиоти и да сме на нивото на приматите, е неприлично. Неудобно. Исторически некоректно. Човешки срамно. Некласно. Пък било то и представители на просветничеството.
Инак, и този, и следващия миинстър, със сигурност ще борят пак Михаля, понеже, както казва Боко: „мат,рялът лош и много се краде в тази .. държава.
Пардон- Кочина.
Туту -туту-уу… следваща гара …
Да не я проспите?!
Щото девойчето с прожектора зацикли на Павел баня.
