Ако сте плажували на източния плаж на Несебър, в близост до станцията на „Арсенал“ или просто имате навика да се разхождате по крайбрежната алея, сигурно сте виждали малките каменни фигури- скулптури, наредени на мястото на някогашния бар „Капитан Джак“, на прибоя на морето. Хората минават покрай тях.
Някои ги забелязват, цъкат за майсторлъка на майстора да държи камъните в нищото: други просто недоумяват що за купчина камънаци са, а трети .. дори не ги виждат.
За тези с очите, направените фигури всяко лято са различни. Има и оцелели с години.
Малцина обаче си задават въпроса: след като това няма как да е детска игра, кой факир подчинява камъните на своето въображение и те го .. слушат? Кой е невидимият майстор на Несебърския Стоунхендж?
На мен обаче ми провървя.
Дори не ми се наложи да го търся.
Срещнах.
От онези случайни срещи, наредени Отгоре.
В един сив, почти дъждовен морски февруарски ленив предиобед.
Любим за разходки на местните и на туристи без работа.
Срещнах го.
Местният самоук талант Димитър Георгиев.
Който отвъд несебърската си жилка и морска кръв, всъщност е голям космополит.
Съвсем скоро реди изложба в престижна галерия в Люксембург. С черно- бели фотографии на неговите каменни творения в годините. Родени точно там: сред камъните на несебърския прибой.
Нещо повече: отвъд любовта към камъните и стремежа си да ги превръща в красота и изкуство, Димитър рисува. Огромни футуристични платна. Цели стени. Превърнати в изкуство в неговия дом.
Димитър Георгиев е от скромните таланти.
Не се дуе. И не обича показност. Не вдига шум и не обича шум около себе си. От онези особняци е, на които „думите се дърпат с ченгели“. Предпочита картините и фигурите му да говорят за неговия свят. От време на време допуска до себе си и творческия си процес някой любопитен морски котарак. От онези, без които морето ще осиротее.
Има свят много различен от света на смъртните .. хора.
За мястото, в което се чувства добре.
А те, каменните му фигури са всичко: може да различите мостове, фигури на жени, на кораби, на море, на птици в полет. На Сътворението, на Голготата . Въпрос на въображение и настроение.
На очи и душа.
Тази зима фигурите обаче са намалели. Част от тях морето отнесло, други .. станали жертва на .. некрасиви хора и .. с некрасиви мисли.
Трети, просто паднали, защото са дело на „ младоци, които гледат и се учат“, казва Димитър.
И продължава да вае големия каменен мост. В който подчинява с обич на един дъх разстояние различни по големина и цвят, по фигура и направа камъни. И те го .. слушат. Извиват се изпод ръцете му, които сякаш залепват непокорните камъни един за друг, във въздуха. В нищото.
Докато аз мълчаливо гледам и се възхищавам на начина, по който опитомява различните ръбести камъни да се държат един за друг в невероятен и необясним баланс.
Необясним за нас, обикновените човеци. И обясним за невидимите и силни Вселенски закони. На красивото. И на таланта. Който винаги е въпрос на любов.
А при самоукия несебърски майстор на местния Стоунхендж Димитър Георгиев, определено на много. Любов.