Вчера, в деня, в който журналистът -фоторепортер Иван Янев, през час показваше в мрежата строените като за манифестация македонски багери, които копаят трап след трап до 60, за децата на един малък съседен град, само на 25 километра от Благоевград, в Антиутопията тук показахме три различни аршина за живота въобще.
Няколко десетки защитници на животните настояваха за реформа, пред затворилия и потънал в тъмно казанлъшки съд, по отношение на наказанията за жестокостите.
Часове, след като в Абсурдистан, като всяко нещо тук „след дъжд, качулка“ в типична PR акция, министърът на правосъдието ни обяви и то лично, по-строги, нови мерки срещу насилието и жестокостта към животните.
Остава да видим. Резултат.
В местния протест в защита на животните, организиран от „Без лапи“, каквото и то да е, имаше доведени осакатени от хората и техните автомобили животни.
В деня за траур. И солидарност. С народа на Македония- Кочани.
Олаяха ме хората, не животните. Животните говорят по своя си начин.
Те не олайват, лаят и олайват хората.
От злоба, от безсилие, от беззащитност, от омраза.
Тук, в Антиутопията, с код 6100 това най- го умеем.
И приказките ни за емпатия са повече фейсбук лозунги, захаросана пудра, която ни прави модерни и Ентелигентни, дава ни хартиено алиби за час-два крясъци или просто някаква тъпа инерция.. да сме някъде си, нещо там да видим, че сме живи. Или избиване на комплекси.
Фейсбук е цар на подобни явки и начини на себеизява.
Грозно, неудобно, но факт.
Час след този протест, в друга паралелна антиутопична вселена, се появиха млади мъже и жени. В черно, с шапки, с анцузи, качулки, жени в русо, прясно назначени училищни директори.
И те на митинг. В подкрепа.
На арестуваните за причинената смърт, някои я наричат „убийство“, на един наивник, беззащитен и странен човек- Даниел Кискинов.
Чийто живот и смърт се превърнаха също в някаква странна антиутопия.
Физик, с философия.
В малкото казани думи на този протест -подкрепа на двамата задържани полицаи, в уж премерено откъм думи обръщение стана ясно, че всички пишещи в Мрежата срещу този случай и полицейското насилие са нещо като „утайки“ на обществото.
Имаше и упреци към медиите. Задето раздавали присъди, а не информирали.
И настояха за справедлив процес и пощада. Към полицаите. За разбиране към болката на техните близки и семейства. Деца.
Настояха да им се даде шанс. И че на всеки може да се случи. Да си изпусне нервите. И че полицаите имат рискова работа.
Антиутопия 2.
Само ден, след като стана публичен факт съдебно медицинската експертиза за причината за смъртта на Даниел. От която стана ясно, че на практика е смазан … от бой. До смърт.
Понякога е по- добре да мълчиш, отколкото да говориш.
Антиутопия 3.
В другия край на тъмния и без лампи малко казанлъшко съдебно площадче, в тъмнина, бе семпла група от 5- пет човека. Приятели на Даниел и гражданка. Една гражданка. И един другоселец, дошъл специално за контра-протеста.
От стотиците, които се възмущават в Мрежата от случилото се.
Те настояваха за доживотен затвор за причинилите смъртта на Даниел. И също поискаха справедлив и открит съдебен процес.
Пет човека.
Антиутопия 4.
В изключително семплатата протестна редица заради жестоко отнетия човешки живот, имаше и едно момиченце. Дете. Стоически стискаше плакат с искане за обич към животните. И край на насилието спрямо тях.
Не беше разбрало къде да се нареди.
Беше окъсняло.
Три, четири проекции на представата ни за живот.
И правото на живот.
За животни, хора, отнели живот хора, и отнет живот на хора.
На фона на 60 дълбоки ями в Кочани.
Една голяма ЯМА.
Охранявана тихо и чинно от респектиращо незабележими полицаи.
Страна представа за емпатия.
Или антиемпатия.
На едно зомбирано малко общество.
В един антиутопичен и сюреалистичен град.
В който обикновено „лаем“.
Но вчера, и трите Антиутопии се опитаха да мълчат. За да кажат нещо.
Но „лаят“ от това мълчание, кънти. И в този кънтеж се изгуби емпатията.
Сюреалистичната емпатия.
Град Антиутопия. 6100.
#Антиуто́пия или дисто́пия (от гръцки: δυσ – лош, непоносим и τόπος – място; cacotopia, dystopia) е представа за общество или общност в несъществуващ дехуманизиран, нежелан свят.