6 дни тишина

Вече 6 ден се мълчи по смъртта на Даниел Кискинов от улица „Добруджа“ в Казанлък. Мъж на 47 години, без семейство и деца.

Мина новината някак си в различните канали. Лаконично. Като всяка новина за смърт след арест  от българската Полиция.

Някак тихомълком  се прокрадна някъде и леката подробност, че Даниел е бил арестуван заради кражба на велосипед.

Пак, според кратка полицейска сводка, мъжът бил починал в Спешното, на Казанлък, докато чакал за преглед.

Вследствие на това трима от полицаите, участвали в ареста му, разбирайте всичките, били отстранени временно от работа, докато траела  проверката.

 И толкова.

6-ти ден вече тишина. А Даниел все още не е погребан. Тялото му е в Съдебна медицина в Стара Загора и не е освободено за погребение, поради това, че все още текат следствени дейности.

Кой ще погребе Даниел, починал след арест заради колело, също е въпрос?

Защото зад тази жестока трагедия, стои друга лична трагедия.

 Даниел на практика е самотник. С един полубрат в село Дунавци, в сложни отношения, и починали родители.

Майка му умира преди няколко години. Смъртта й бележи тихият и чувствителен мъж, който се затваря в себе си и потъва. Съучениците му казват, че още от Математическата в Казанлък бил  емоционален и  лабилен при стрес.

Иначе Даниел е възпитаник от класа по физика на Теодосий Теодосиев, съученик  е на Почетния гражданин на Казанлък професор Теньо Попминчев.  

На сн. Даниел е на последния ред,вляво на снимката. С дългата коса и очилата на ризата.

Заедно участват  в олимпиади по физика. После единият записва Физическия факултет на Софийския университет, другият – Философския.

  Приятелите на починалия Даниел казват, че същинската драма в живота му настъпва след смъртта на баща му, преди около две години.

Тогава Даниел започва повече и по- често да пие, като все по- често посяга и към други субстанции. Не бил  обаче злоблив, нито агресирал, дори и под влияние на алкохола.

Помагал, като вършел всевъзможни строителни и електро дейности по обекти на приятелите си, отдавало му се.

 Принципно нямал постоянна работа, защото нямал потребност от пари. Имал наследствени имоти и се изхранвал чрез тях.

В последните няколко месеца обаче изчезнал от градските улици. Известно време бил  на лечение в клиника в Раднево.

Не ходел на бира в заведение на улица „Искра“, където се събирали принципно приятелите  му.

 И така до онзи фатален ден на февруари, когато след погребение на техен общ познат, Даниел и още няколко от компанията, се събират за „ Бог да прости“.

Според някои информации дори той плаща  алкохола, заради направена успешна сделка от него същия ден.

Какво се е случило на тази събирачка, не е ясно, тепърва Полицията събира разкази на присъствали там, но след нея Даниел си тръгва с колелото на единия от приятелите си.

 Когато отиват да приберат колелото, Даниел отказал да го даде и така се стига до обаждане на телефон 112. Звъни единият от компанията.

 Пристига полиция на адреса на Даниел.

 И тук разказите вече стават много и различни.

Според някои той е агресирал на момента срещу полицаите, извадил нож , заради което е бил с белезници и му е оказан натиск и сила при ареста. Според други- той се уплашил  и затова бил агресивен и нападателен.

Един срещу трима.

 Какво и как се е случило пред дома на Даниел, е работа на органите да установят това честно и обективно.

  Но е факт, че Даниел умира скоро след ареста си, в изолатора на Спешната помощ в Казанлък. Докато чака за .. преглед и евентуално отново да бъде настанен за лечение в клиника.

Според неофициалната информация, оповестена и по БНТ, причината за смъртта е коремно- гръдна травма.

 Интелигентите хора могат да предположат как се получава такава травма. И колко мъчителна е  смъртта  при такава травма.

 Оттук нататък има много въпроси.

 Като:

  1.Полицаите, трима младежи, озовали се на сигнала,  имали ли са камери на своите униформи, които да записват всяко едно тяхно и на арестанта действие?

  2.Ако са имали такива камери, проблем ли е да се установи какво точно се е случило и кой е нанесъл евентуално удари и къде?

3.В какво точно се изразява буйството и агресията на Даниел?

 4. Вярна ли е неофициалната информация, че той е вадил нож срещу полицаите и че при обиск в себе си е имал общо 7 ножа?

5. Кога за последно участвалите в ареста на Даниел полицаи са минавали на психотест и прегледи и какво е било тяхното състояние?

6. Как точно и кога за последно полицаите, участвали в ареста, са били на превенция срещу стрес и агресия спрямо тях?

 7. Има ли граници употребата на сила при арест и как е регламентирано нейното прилагане?

8. Има ли превишаване в конкретния случай на права и на регламентираната употреба на сила?

Факт е, че стресът в Полицията е много голям. Безспорен.

Факт е и масовото неудовлетворение и недоволство от страна на редовите полицаи и тези на терен, криминалистите и работещите в сектора с престъпността.

Причината:

 Неудовлетвореност, че на практика често техния труд и усилия по залавянето на престъпници и криминален контингент се обезсмисля от принципа: ние ги хващаме, те ги пускат.

 Асинхронността в действията на Полиция, Прокуратура и Съд е ноторен факт.

 Често това е дълбоката причина , не изказвана гласно и официално от  неоправданата  на моменти полицейска агресия и сила. Често това „отключване“ е върху извършители на далеч по- безобидни престъпления, заради които полицаите преглъщат на практика унижението си от последващите инстанции и омаловажаването на техния труд.

 Избиват комплекси и неудовлетвореност, чрез агресия.

И това има своите последствия.  

9. За такъв случай ли става дума или се касае за превишаване на права и агресия?

 И каква е вероятността при тази институционална тишина този случай, за нещастие пореден, да потъне в тишина?

 Историята назад тук помни поне още три такива случаи на смърт при арест или в ареста. И за всички тези трагични случаи истината така и не излезе наяве. Бързо забравихме бореца от Стара Загора, навръх Нова година преди две години, задушен при арест.

 10.Има ли опасност и след тази, разпоредена проверка от пресния все още министър на вътрешните работи, резултатът да е същият?

11. Ще има ли следващ Даниел?

12. И ако се докаже вина, как ще се плати тя и как ще се компенсира живота на Даниел Кискинов, приключил на 47 години? Заради едно колело. Което всъщност си е здраво. Цяло. И на мястото си.

Но Даниел го няма.

Наказва ли се полицейското насилие и как?

 Или просто трудно се доказва?

Или не се доказва?

 Много са въпросите.

 Отговорите засега са .. кът.

Единствен факт  засега е смъртта на Даниел Кискинов от Казанлък.

 Който вече 6-ти ден е непогребан.

И чийто десетина негови приятели и познати, преди три дни се опитаха с присъствието си пред Полицейското управление  в Казанлък да зададат въпроси. В тишина.

 И  последва Тишина .

6 дни тишина.