Малко след полунощ в 1,23 минути , на 26 април 1986 година в днешна Украйна, тогава СССР, се случва нещо, което завинаги променя света.
Красиво, светлосиньо сияние.
Било е неделя и в централата са били основно дежурни. Нямало ги е големите ядрени специалисти.
Никой не е подозирал, че в дебелите книги за инструкции и действия при тежки аварийни ситуации, цели страници ще бъдат задраскани. По незнайни никому причини. Тогава. Когато се разбира защо, е вече късно.
Нямало е информацията за АЕЦ „Игналина“, където три години по-рано ще се е случило същото, но овладяно и само в реактора. Без обаче някой да предприеме реално мерки това да не се повтаря.
За ситуацията в „Игналина“ тогавашното съветско общество ще научи две години след зловещата авария в Чернобил.
Именно в АЕЦ „Игналина“, намираща се сега на територията на Литва, се снима и превърналият се в хит филм „Чернобил“.
Тази априлска неделя променя живота на хората. За милиони от тях, завинаги.
Бележи завинаги родени неродени.
Днес 38 години от ядрения кошмар, последствията от него не са ликвидирани. Ще трябват стотици години, градът на енергетиците Припят да стане отново „жив“ град.
В откритата само 3 години преди фаталната 1986-та, в една от най- големите и модерни за времето си в тогавашния СССР атомни електроцентрали, избухва взрив, който и до днес е труден за обяснение. С нормалната човешка логика.
Взрив, за който и днес може да се намери обилно количество информация, конспиративна или не, че на практика е вид саботаж, диверсия, нещо, което е можело и да не се случи.
Факт е, обаче че тази авария става катализатор на поредица съдбоносни промени за съветското общество.
Което влага колосален ресурс, за да се справи с последствията от аварията, плащайки изключително висока цена с живота на хиляди, милиони хора от засегнатите райони.
Четвърти ректор на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, предизвиквайки най-мощната ядрена катастрофа в историята на човечеството.
Когато избухва големият пожар, създаденият за нуждите на енергетиците град Припят спи. Малцината са будните, които виждат огромния син, нетипичен облак, който впоследствие ще донесе радиация на огромни територии от цяла Европа, в това число и над България.
Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.
Цялото население на Припят – 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича „Зона на отчуждение“ и в нея не се допускат външни лица и до днес.
Близо 8,4 милиона души в засегнатите от радиационния облак страни са изложени на радиация. Никой не може да изчисли колко хора засегна тази авария в следващите десетилетия
Смята се, че повече от 200 000 души са били евакуирани от района около Чернобил след инцидента. Някои от тях, които са живели най-близо до централата били изложени на радиация, равносилна на 37 000 рентгенови снимки, след като вдишвали замърсен въздух и ядели замърсена храна.
Според доклад на ООН 50 души са починали директно от инцидента в АЕЦ „Чернобил“. През 2005 г. организацията ревизира доклада и посочва, че още 4000 може да са умрели от излагането на радиация.
Според официалните регистри на Съветския съюз 600 000 души са получили статус на ликвидатори след инцидента в ядрената централа. Те трябвало да разчистят останките от реактора.
Според доклад от Руската академия на науката най-малко 830 000 хиляди души са взели участие в екипите по почистване на АЕЦ „Чернобил“. Пресмятат, че между 112 000 и 125 000 от тях или 15% са починали до 2005 година.
От украинска страна властите водят подробни регистри за своите граждани, засегнати от катастрофата. През 2015 г. в тях са записани 318 988 украинци, взели участие в почистването. Подобен регистър съществува и в Беларус, откъдето идват още 99 693 служители.
В Украйна смъртните случаи сред ликвидаторите се повишават от 3,5 до 17,5 на 1000 души между 1988 и 2012 г. Инвалидността също се увеличава – през 1988 г. 68% от тях са смятани за здрави, а 26 години по-късно тази цифра е едва 5,5%.
63% от тях докладват сърдечни и неврологични проблеми. В Беларус 40 049 ликвидатора са регистрирани с рак до 2008 г., както и 2833 от Русия.
Това е най-голямата ядрена авария в историята.
Държавната информационна агенция на Съветския съюз – ТАСС, съобщава за инцидента цели два дни по-късно – на 28 април 1986 година.
В същото време обаче в поверителното приложение на БТА пише, че западните осведомителни агенции съобщават друго: че „по единодушното мнение на западни специалисти аварията вероятно е причинила смъртта на много хора“.
Радиационният облак от Чернобил достига България точно на 1 май.
За периода 30 април – 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.
Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд.
На 5 май 1986 г. българският Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет на Народна република България заявява, че наблюдава радиационната обстановка.
В официалното съобщение се казва, че в някои окръзи е регистрирано увеличение на радиацията до три пъти, което не представлява опасност за населението. Твърди се още, че водата във всички водоизточници в страната е с нормални показатели.
По това време в България валят обилни дъждове. Провеждат се военни лагери със средношколци, децата в забавачките са на площадките. Мерки за превенция за българското население няма.
Единствено мерки се вземат от УБО за българския политически елит и за армията. Генерал добри Джуров забранява марулите и свежите салати в менюто на армейците.
Нормално си се провеждат манифестациите за 1-ви и за 24-ти май, както и прегледите на строевата подготовка на 9-ти май.
Не са изолирани обаче случаите при които деца припадат по време на игра вън, а от носовете им тече кръв.
Станциите обаче, които измерват нивата на радиация у нас засичат рекордни стойности, десетки пъти над допустимите.
Съветското правителство признава необходимостта от международна помощ едва през 1990 г. Същата година Общото събрание на ООН приема резолюция за „международно сътрудничество за справяне и смекчаване на последиците от атомната електроцентрала в Чернобил“.
През 2019 г. над взривилия се 4-ти реактор беше поставен нов безопасен саркофаг, който струва 2,2 милиарда евро, осигурени от над 45 държави.
Въпреки това, генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Последствията са шокиращи и предизвикват ужас дори и в хората със силна психика.
Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните.
В момента в Русия има 11 действащи реактора от типа на чернобилския. Но през последните 20 години в тяхната работа са направени промени, които изключват възможността за повтаряне на бедствието. Това мнение се потвърждава и от международни експерти.
Днес 38 години след кошмара в Чернобил, човечеството живее в поредица различни кошмари и заплахи.
Призракът на Чернобил обаче е сред най- зловещите от тях.
Въпреки привидно научените уроци.