Така най- общо може да се определи преобладаващият цвят на днешния следизборен понеделник. Който няма нищо общо с битовизма и опосредствеността на снимката по-горе. За нея- по-долу.
Отвъд тематиката на месеца:
Резултатите вече са ясни, с малки отклонения по отношение на подредбата за втори и трети. Победители няма. Нищо, че първите свириха на фанфари.
И в тези избори победи „Не харесвам никого“, „отивам на лов, риба и гъби“ и купеният вот.
Това последното ни го казаха дори от делегацията на ПАСЕ, която наблюдава изборите у нас.
Оттам биха тревога по отношение на неоспоримия факт, че „и тези избори не са довели до преодоляване на политическата безизходица. Изразиха тревога по отношение на „непреодолимото разделение между българския народ“, което следвало „политическите лидери от всички партии и коалиции да приемат реалността на разединението на българския народ и да се справят с нея“.
ПАСЕ препоръча на българския политически елит „да се помисли за евентуални промени в избирателната система, за да се улесни съставянето на стабилни редовни управления“.
Това последното звучи като ерес за мнозина от вчерашните победители .. и услужливо го завиха в жълтото от фанфарите на изборната си „победи“.
Защото вчера победители нямаше.
Победи отново българската апатия и българската „ на майната ти“.
Нищо, че до урните отидоха с близо 4% повече от юни. Макар ЦИК да направи прекрасен реверанс от почти два часа в повече към някои райони и региони, та белким надскочим числата.
Изборната активност в страната се увеличи с 250 000 гласа и достигна 2 500 000 души.
Ръстът на ГЕРБ е 130 000 гласа, а на двете ДПС-та общо 120 000. Сборът е точно 250 000 гласа.
Изводът от този факт- за вас. Как- свободен отговор. Всеки е верен.
Казанлък, този велик Дремиград, на Мишкин ден, отново се разписа в рекордите на печалната статистика. Остана си последен по активност в областта. Нали тук всичко си ни е наред. И бизнес има, и работа, и нови тротоари.
„За какво да им гласувам“, бе репликата, която вчера можеше да се улови повсеместно из напечените градски паркове, кафенета и работещи дрипшопове. И затова логично народът отиде на състезание. За риба.
Няма изненади.
Тук никога в последните 3 петилетки няма изненади.
Даже калабалъкът от партии, които ще са част от 51-то Народно събрание, не е изненада.
Първият, е първи. Нищо, че не взе поне 80, а с 10-тина по-надоле.
Изненадата е всъщност маститият вот за двете ДПС-та, които на практика получават с близо 10% повече от юни.
Явно порциите са свършили работата си.
И битката с „дерибеите“ на дерибеите, също.
В това отношение големите обици на ушите следва да ги закачим всички. Нищо, че в ГЕРБ отказват да си ги слагат.
Поне лидерът им.
Той дипломатично мълчи по този повод. И дума не обелва. Я казал, я напълнил софийското Ларго с народ.
Макар народът и на това да обръгна. Една година тренировка преди изборите, му дойде таман.
Още снощи жълто изби и по устата на Киро Петков. Щастливи, че запазили резултата си и народът не ги линчувал за Сглобка 1.
Не знам обаче дали народът и техните хора ще им простят Сглобка 2.
При това с разширение. Макар да са все либерални хора там. И умни, и красиви.
Третите неочаквано за тях .. са трети. Макар и с ръст от 10%.
Но можеше да са втори.
Ако не са беквокалите в тяхната писта. Цели два броя, с героични имена, които вече са на терена. И може би това им е таван.
Грешката на Костадин Костадинов, допусната преди цяла петилетка е една и тя се нарича: рано извадена силна карта от ръкава: А именно амбицията ода станат първа политическа сила и да управляват държавата.
Ама КОЙ ще ги остави да направят това? Та все още ядем пица, и не съвсем постна. Дори предните ядоха такава с камъни „Сваровски“.
Героят на тези избори е Новоначалието и неговото гуру Пеевски. Би старозаветните на Доган.
Социолозите го очакваха. За Доганистите резултата на Новоначалието е .. изненада.
При толкова наддаване и толкова „подкрепа“, другото щеше да си е чист провал.
Доган трябва да благодари на изселниците ни от Бурса и на кмета там, за силното дружеско рамо в урните, което му пратиха. Иначе сигурно щеше да е и след „Има такъв народ“, за да стане ясно, че той вече „Няма такъв народ“.
Показват го и профилите на двете „ДПС“-та. Пеевски еманципира етническите турци по селата, но само половината. Другата му половина са са т.н „нов миллет“- или всичко различно от етнически турци. Българи с амбиции, роми с планове и „нужди“, амбициозни девойки на кол. Мераклии за крадене. За кариера.
Народ, хора всякакви. Нови. И начални.
Но днес и той с жълто, спрягаше различни глаголи по отношение на изборния си успех и громеше словесно, засега дерибеите. На които обеща „ полагаемото им се бъдеще“.
В жълто багри понеделника ни и още един следизборен факт:
отново огромната армия от над 73 хиляди души, вдигнали жълт картон на цялата политическа каста. „Не харесвам никой“ си е една прилична доволна група от около 25-28 народни представители.
Хипотетично.
Та това е повече от 1/10 от целия ни парламент.
Изводът: гърнето клокочи и не е далеч времето да хвръкне капакът му.
Нова ниша, която набира скорост за ново гърне. Търсят се .. грънчарите му.
Те обаче няма да се родят от сегашните майстори на грънци в 51 Народното събрание.
Иначе:
очаквано, лидерът на ГЕРБ Борисов още в изборната нощ намъмри нахиленият до ушите Киро Петков и си постави ултиматумите.
Макар да е далеч от ултимативния си брой от 80 народни представители.
И 69 е число.
За любителите на символите -без коментар.
Много щастливи са и в ПП-ДБ.
С много жълто.
Особено по форумите.
Дано да разбират каква карма ще им носи това евентуално опазено второ място. И че нямат право на нова сглобка.
Дори да сънуват, че това е „национално отговорно“.
„Възраждане“ са нарочените за лошите и в този филм.
Във всеки един български филм.
Само дето българският масов зрител не разбира защо.
Така им казали да казват, казват тези, дето махат с пръста.
Левицата също подскача от сутринта щастливо, за увеличения си резултат.
С около 30 хиляди на тези избори.
Щеше да е срамота, ако го бяха намалили. При това стълпотворение от партии и организацийки в Обединената Левица.. та само родата да е отишла да гласува за обединените леви, ето откъде идва ръстъ.
В кръга на шегата.
Така или иначе призракът на Нинова ще броди още поне едни избори там.
Но плюсът, винаги е плюс.
Стига да не го похарчат евтино, особено при подаден тлъст кокъл от ГЕРБ.
Не че не е възможно. Историята помни.
За ИТН енигмата е ясно.
Явно фенската маса на Слави Трифонов, /и не само тя/, му е вярна и гарантира парламентарно присъствие в следващите 4-7 години с едни задоволителни 5-7%.
До пълното им изчерпване.
И остават МЕЧ-овете.
Там изборната победа, за която имаше сведения, че в последните дни е отвоювана с ведро тържище на неусвоени съвести, действа главозамайващо. Макар да не се мятаха из социалките клипове с подскачащи на масата фъстъци и уиски добра марка, като техните Величави предшественици през юни. Изборната им победна омая така ги замая, че бързо свалиха маските. И от обед насам техният лидер Радостин Василев яко гази ДПС-то и си казва цената: министерство и министър.
Знае си цената момчето, иска си креслоТО.
При това не кое да е, а на министъра на МВР-то и подопечното му ведомство.
Филмът става интересен, преди да сме му врътнали по средата копчето.
Щото и това сме гледали.
Въобще всичко май сме гледали.
И вчерашният свирен мач, също. Само дето имаше повече голови положения.
Предстои да видим финалното класиране, понеже на Мишкин ден, какъвто беше вчера, освен мишки, в капана могат да се ловят и по-едри представители на популацията- едри плъхове
Остава да чакаме над капана с кана вряща вода или омаяни от улова, да крещим до премала: „Осанна“ или „Разпни го“!
Не че и това не ни се е случвало, ама ..
Нови избори, Ново начало.
И нов път.
Дали?