На 3-ти април тази година в местни медии се появи информация за обявена в интернет пространството анкета от Община Казанлък, с въпрос:
Какво е отношението Ви към растящите искания на инвеститорите за презастрояване на централна градска част?
Под въпроса са изброени общо 5 опции за отговори, които гражданите могат да дадат.
Анкетата все още е активна, могат да се видят и резултатите до момента. Няма изненади от казанлъшкото общество. Всичко е според очакваното.
Дотук добре.
Всеки има право да пита хората, още повече – Общината. Все пак тя задава политиката за развитие във всички сфери.
Друг е въпросът, че питанията в този им формат и вид са доста спорни като обективност и рискът да са субективни е много по- голям.
Справка- други такива питания на Общината назад във времето.
Още повече, че не така организирани питания, без каквато и да е представителност, следва да дават основания за каквато и да е последваща управленска стъпка, която пък трябва да официализира последващи решения.
Как и кога гражданското мнение има реална и законова тежест, е регламентирано в специален Закон. За допитванията и референдумите.
Всичко останало е пожелателно и „пробно“. Особено когато няма достатъчно изчерпателни варианти за отговор или са дадени половинчати опции за отговори или има неправилно и некоректно поставен въпрос. Тогава е в графата „пропаганда, демагогия манипулация на общественото мнение“.
Пиша всичко това с ясното съзнание, че с тези само редове съм си спечелила куп неприязън от граждани и институции, но нещата следва да се наричат с истинските им имена. А и от уважение към науката „обществено мнение“, /което е различно от „една жена каза“/ , и моите някогашни университетски преподаватели.
Има правила и начини да се формулират реални, истински, неманипулируеми с очакван финал въпроси.
В случая с тази общинска анкета -питане, това не е така.
Като съвестен гражданин и аз се опитах да отговоря на въпроса. Най- малкото, за да тествам въпроса и самата анкета.
Което всъщност стана причина да напиша тези редове.
И установих:
- Самият въпрос – питане на Общината е некоректно и неправилно формулиран и зададен подвеждащо. Манипулативен. Субективен. Тук се сетих за онова питане за Бузлуджа.
Първо правило в науката социология е да формулираш ясен и точен въпрос. Разбираемо. Без подвеждане. За да си сигурен, че питащите разбират какво ги питаш. И за да изведеш колкото се може максимално обективен резултат.
В този конкретен случай това не е така.
Сещам се, че в Общината има поне един служител, с диплом по социология. Можело е да го питат. Или поне да го помолят той, ако е бил в часа за формулиране на въпроси в науката социология, да им напише въпроса-питане, коректно. И преди да го пуснат в действие, да тестват анкетата.
Очевидно това не се е случило.
По какви причини, в Общината сигурно знаят.
- Липсват достатъчно опции за отговори, така че анкетата да е поне минимум с тенденция за обективен резултат и обективно гражданско мнение.
- Част от опциите за отговори са непълни и некоректни.
- От птичи поглед става ясно за информираните граждани, че анкетата -питане е насочена срещу инвестиционни намерения на определени местни предприемачи, / 3 на брой/, чийто инвестиционни намерения за централната част на града са блокирани на този етап от Общината.
- Всичко изброено дотук пък прави цялата анкета СУБЕКТИВНА. Която няма да даде обективно гражданско мнение, не само защото интернет е голям факир, и поради подвеждащите и непълни опции за отговори, но може да бъде алиби за субективни мерки и основания за предприемане на в голяма степен субективни мерки и действия от общинската администрация. Намекът за това е в последната опция за отговор. Също субективна. Понеже обикновено така става.
И за да не „драскам на ангро“, потърсих мнението на специалисти, в случая архитекти и проектанти. Хора, които ежедневно работят с тази материя и контактуват с общинската администрация. Съзнателно не търсих инвеститори и строителни предприемачи, тъй като са вид „страна“. Така или иначе те са в ръцете на проектантите и архитектите. Без тях не могат.
Преди да знаят за какво ще ги питам, ги помолих да отговорят на анкетата- питане.
Всички, без изключение първо- бяха изумен от въпроса.
И потвърдиха очакването ми като всички, без изключение отговориха с опцията „ всеки собственик може да си стори“. Това беше вторият ми тест за калпавата анкета. Просто направена с предвидим и очакван, търсен резултат. Срещу определени гилдии и сфери.
Толкова за обективността. От науката социология.
Отвъд това. Изводите и мненията.
На експертите в тази сфера- архитекти, проектанти.
Имената им няма да ги прочетете, защото те всеки ден “чукат“ на общинската порта. А никой не обича мнение, различно от неговото. Това важи не само в малкия град, така Е.А в малкия град всичко е и „лично“.
Обобщени, мненията им изглеждат така:
Въпросът на Общината е:
Какво е отношението Ви към растящите искания на инвеститорите за презастрояване на централна градска част?
- Това е невярно формулирано питане- въпрос, защото инвеститорите НЕ ИСКАТ от Общината да презастрояват, а депозират по съвсем официален и законов ред ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ. Които ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ са изработени не от тях самите, а от лицензирани и дипломирани архитекти, проектанти всякакъв вид строителни и не само експерти, кои отговорно са положили подписите си, заложили дипломите и знанията си, професионалната си квалификация, компетентност и проектантска правоспособности най- важното:
Всичко това е направено и съобразено с най- важните документи: Законът за устройство на територията -ЗУТ и Общият устройствен план на Казанлък- ОУП. Последният е сравнително нов- приет е от предходния Общински съвет, през 2017 година.
Дори само този факт вече омаломощава и делегитимира питането на общинската администрация. Така поставен въпросът, с така дадените опции за отговори, общинската анкета е „манипулативна, субективна, въвеждаща в заблуждение гражданството, не върши работа, безсмислена е, мачка бизнеса, популистка, бутафорна, е параван за други цели и е насочена срещу определена група инвеститори“ – е обобщеното мнение на потърсените от мен архитекти и строителни проектанти.
- Приемаме това като обвинения към архитекти и проектанти, че искаме да защитим хаоса в общината.
- КОЙ Е казал, че е презастроен Казанлък и централната част? Коефициентът на презастрояване е регламетиран законово и никой главен архитект на община няма да одобри нарушение на подобен коефициент, категорични са архитектите. И никой не проектира нещо, което ще е в разрез със закона, тъй като няма да бъде одобрено. Друг е въпросът, че и в общинската администрация на Казанлък не е непозната практиката на двойния стандарт за архитектите
- Не е работа на хората да казват къде, какво да се строи- особено в централната градска част. Това е работа на експерти по градоустройство и не само, и е заложено в ОУП, е друг мотив на строителните специалисти. Ако искаш да живееш в центъра на града, приемаш част от „дискомфорта му“. Ако не искаш и предпочиташ повече зелето- избираш друг район.
- Най- важното, всъщност:
Всеки, който е имал вземане- даване с общинската администрация по строителни въпрос, било лично или с проектантски и архитектурни бюра знае, че съгласно ЗУТ и Наредба 8 на Общинския съвет, СТРОЕЖИТЕ, ПРЕЗАСТРОЯВАНЕТО, където и да е в централна не само централна градска част ЗАВИСЯТ ИЗЦЯЛО ОТ КМЕТА И ГЛ.АРХИТЕКТ.
Защото:
ТЕ ОДОБРЯВАТ и дават СЪГЛАСИЕ за инвестиционните ПРОЕКТИ, които са краен вариант на инвестиционните намерения, И съответно издават ДАВАТ СТРОИТЕЛНИТЕ РАЗРЕШЕНИЯ.
НИЩО ОБЩО НЯМА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ в тази му част.
Застрояването и презастрояването НЕ МУ Е ВМЕНЕНО ОТ НИКОЙ ЗАКОН.
Общинският съвет одобрява предложения за промени, внесени от общинската администрация, но те трябва да кореспондират и да не са в противоречие със съответния материален закон, който регламентира дадената материя, в случая ЗУТ, категорични са архитекти и проектанти. Българското законодателство е справедливо, тъй като не позволява никоя наредба, министерска или на общински съвет, които са подзаконови нормативни актове, да са в противоречие със Закона. Ако това се допусне, съответните текстове се атакуват в Съда, който ги отменя.
- Общината в Казанлък, ако е искала да регламентира допълнително застрояването в централната част на града и да ограничи в някаква степен опасността от евентуално презастрояване, е можела да направи това с приетата миналата година общинска Наредба 8-с дългото име- за специфичните изисквания към облика на градските пространства, сградите, архитектурните ансамбли на територията на община Казанлък. Но не го е направила, независимо, че в специално писмо -становище 7 архитекта от общината, сред които Лиляна Ненова, която е председател на Дружеството на архитектите в Казанлък, което е към Съюза на архитектите в България, и колегите й архитектите Добромир Генов, Стефани Иванова, Ивелин Ортакчийски, Иван Бакунин, Виолета Бакунина, Десислава Ардалиева и двама инвеститора – инж. Иван Иванов и Георги Георгиев депозират преди приемането на Наредба 8 официално становище до Общинския съвет, раздават го и персонално на съветниците, с предложения за нужни промени в Наредбата. Нищо от това не е взето предвид. Повечето дори не прочитат становището.
„Нещо повече: ние предложихме конкретни текстове, които да предлагат конкретни текстове, които да позволяват законова регламентация, която да не е в противовес на текстове от ЗУ, каквито в момента, според част от архитектите, подписали Становището- писмо има, в приетата вече Наредба 8 има. Така приета, Наредба 8 е приета във вида, в който администрацията я предложи и служи единствено като „ гумен печат за повече точки по отношение класиране за европроекти, тъй като наличието на такава наредба дава бонус точки“, сподели пред „Стъргалото“ един от архитектите. Той допълни, че дори в тази спорна в много от текстовете общинска Наредба 8 има текст, който гласи:
„Кметът на общината, съгласувано с главния архитект, може да предложи на Общинския съвет да вземе решения, с които да определи обществено значими градски пространства , като характерни градски пространства със специфичен облик“ … / чл.2, раздел 2/ .
- Според архитектите, решенията за регламентиране на строителството на нови сгради и други обекти в централната градска част е преди всичко въпрос на ШИРОКО ОБСЪЖДАНЕ и КОМПТЕНТНО МНЕНИЕ на ЕКСПЕРТИ в тази сфера. Те са тези, които следва да дават работещи и разумни предложения, които след това да се дискутират и в Общинския съвет.
„Ние не еднократно сме предлагали общинската администрация да направи такъв широк съвет от експерти в различни сфери, които компетентно да кажат къде, какво и как, или пък общината да създаде звено „Планиране“, което освен контролни, да има и други, разширени функции, но не се е приемало. Явно се счита, че Експертният съвет към Общината е достатъчен като компетентност“, каза друг архитект, „ попълнил“ общинската анкета- питане.
Според него, не презастрояването в централната част на Казанлък е проблем, а паркирането, но това също е проблем на общинската власт, и не е честно тя да „маскира този си неспособност да реши този проблем, като създава проблеми на бизнеса“, допълни архитектът.
„Колкото до местата за паркиране, има толкова много начини, различни от сегашните рестриктивни, да се реши този сериозен проблем на Казанлък, но това е въпрос на освен на желание, и на пари, които очевидно Общината няма и не желае да намери или просто има други приоритети“., каза той.
Колкото до инвестиционните намерения на някои предприемачи, с проблемни откъм комуникация отношения с общинската администрация, то има цивилизован начин да се намери решение- чрез промяна в ОУП. Но тя трябва отново да стане с експертно мнение и е дълъг процес.
Друг е въпросът, дали така трябва, е обобщеното становище на казанлъшките архитекти и проектанти, до които се допитахме.
В заключение:
Очевидно тази анкета- питане във вида, в който е, ще послужи за нещо.
Дали за поредно алиби или „гумен печат“ за нови промени и ограничения? Или ще остане проблемът с двойния стандарт?
Времето ще покаже за какво точно. И дали анкетата е „свършила работа“?
Друг е въпросът, че далеч по-коректно щеше да е въпросът на общинската анкета питане да бе зададен по следния начин:
“ Как мислите, ще спре ли застрояването Общината, тъй като тя издава разрешителните за строеж?“
Или трябва така да изглежда въпросът за контраанкетата на евентуалните потърпевши?