От днес тръгва обратното броене.
Имат само два месеца. Поредни два месеца.
За да ни омагьосат, излъжат, купят, продадат, предадат, ухажват, помилват, обещаят, дадат.
Те.
Ние имаме също два месеца.
За да мислим, продадем, пратим на майната, помислим, участваме, откажем, повярваме, питаме, харесаме, отхвърлил, променим, действаме.
Проумеем.
Че колкото повече не ходим, толкова повече ще ходим.
С нас или без нас. Докато просто нищо не остане от палачинката.. която отдавна се търкаля безволево и безпосочно, а ние сме проспали този момент.
Фатално.
От гражданско бездушие, мърлявост, игнориране, безинтерес.
Непростимо.
След днешните дитирамби по министерства и кратичкото 6 минутно заседание на Народното ни събиране от ваканцуващи депутати и депутатки, половината от тях дошли буквално с морски пясък в парламента, следват едни ведри 59 дни.
От които 30-тина важни.
В поредната предизборна вакханалия.
Втръснала отдавна на обществото, именно поради нейното втръсване, семплост и безсмислие.
Продава се това, което се търси.
Разбирам всички, които от сега се канят да пратят 240-те народни хрантутника по дяволите.
Защото политиката отдавна не е онова изкуство на компромиса, в името на по- доброто за обществото, нито е почтено занимание пак със същата цел, както са го разбирали първопроходците. И както е по буквари, които вече никой не чете.
Политика у нас отдавна е голямо тържище. Борса. Публичен дом.
Наддаване, купуване, продаване. Отстраняване.
Изчезване.
И този път ще е така.
И даже по- зверско може да стане. Заради големите залози и големите залъци. И големите обречени играчи.
Както и да ни изглежда сега от пясъка на Гръцко или скарата по Българско.
И преди да сте зачертали и тези редове и поредните избори, с всевъзможните участници в тях, е добре целокупното избиращо и пасуващо БГ изборно гражданство, което е колкото по буквар целокупното народонаселение, живеещо все още по тези земи, според изборните данни, е добре да знаем и си спомним преди изборите следното:
Че:
1. Сегашната каша, в която се оказахме е забъркана от 97 % от сегашните народни избраници- лични и безлични. И най- лични.
2. Тя е такава, защото така им уйдисва. И защото повече от половината просто са на едни хубави дебели синджири там. Платени синджири.
Като кученца. Лаят по команда, спят по команда, лапат по команда и вдигат ръце по команда.
3.Ако и този път не се мръднем, то със сигурност 95% от сегашните парламентарни физиономии ,ще видим и в следващото 51-„ново“ Народно събрание. Няма да е Велико.
Велика ще бъде отново нашата гражданска глупост. И безхаберие. И отказ да станем народ.
Докато ние правим това, в Народното ни сборище ще влизат все по- семпли люде, събрани от „кол и въже“ и все по- дашни и безгръбначно гъвкави.
Това ще удря в институциите все повече, които пък ще са по- изнудвани. Още по. И изнасилвани.
И сегашното дередже с Конституцията ще е само като розов сън.
Прекараните и прецакани институции, по правило прецакват гражданите. И не им служат.
Затова, преди поредната ви ругатня или вдигане на белия байрак, поради глупотевини, които ще минат край ушите ви, е добре да имате предвид следното:
- Всеки един народен представител получава парите си от държавния бюджет.
Там вкарват пари всички работещи български граждани. И всички останали, покрай парите, които се въртят.
Без изключение.
Най- „нацентрени“ са работещите български граждани, покрай данъците, които са 42% от доходите им. За капак със същите доходи те трябва да издържат семейство и по двама пенсионери вече, че и отгоре. Сега на 100 работещи се падат 68 пенсионери, отделно са децата, бюджета и прочие държавни граждански обязаности.
Толкова по този въпрос.
Преди да сте хванали гората за пореден път, за поредните избори, не забравяйте, че:
1.Всеки един, докопал се до народната власт , благодарение на нашия пас, който колкото е по-голям /пасът ни/, толкова по- лесно е докопването. Същият този получава базов доход, изчислен на база средни заплати за страната и работа в две парламентарни комисии, понеже всички народни представител са поне в две, а някои и в три постоянни комисии или временни, в размер на 13 870 лева. За сега. Това по банка, всеки месец.
2. Отделно от това на всеки народен представител се полагат 2/3 от основното възнаграждение – 8 700 лева, за консултанти, съветници, представителни пари и прочие депутатски работи и дейности- или още 5 800 лева.
В повечето случаи тези пари се прибират от централите на партиите или се дават на наши хора, родата, любовницата, назначена на щат, или просто служат за други работи: примерно пазарене на гласове преди избори. Между другото схемата е прекрасна и добре работи вече 15-тина години. Сетете се за авторството й.
Тези 2/3 пари също отиват по карта за плащане.
Тоест в края на месеца всеки един или една от тези иначе прекрасно изглеждащи, добре костюмирани и маникюрирани люде прибира по картата около 19 670 лева.
Банкови преводи!
3.Отделно, кеш, чрез фактури се изплащат едни други добри пари за командировки в страната, ако избирателният район е различен от местоживеенето. Примерно – избраникът е от София, но избиратеиинят му район е в Стара Загора. Класика.
Местните избраници едвам се провират между тях.
Освен за командировки, се изплащат по фактури и пари в брой за облекло- костюм, рокля, обувки, чанти.
Все важни потреби, защото народният представител не бива да е парцалив или да излъчва сиромашия.
Народът в Народното събрание, не бива да излага народа отвъд Народното събрание.
4. Депутатите са и държавни работници и като такива данъци -йок.
Сега разбирате ли защо е толкова голяма навалицата по листите и все по- страшен напливът от случайни хора, които пълзят към тях.
И имат шанс.
„Величави“, не толкова величави, смислени и безсмислени. Обиграни и абонирани политици.
Не случайно преди време един вече недепутат беше споделил откровено, че мечтае да се пенсионира като … депутат.
Е, сбъдна мечтата си.
На този „омечтан“ фон става все по- оцеляващо и жизнено важно да си отваряме очите кой е в листите, чий е, и що за човек е. И върши ли работа.?
Макар при така стеклите се напоследък парламентарни избори, по- чести от сезоните напоследък, все по-трудно се намират качествени хора за тях.
Политиката, в нашите ширини и мащаби употребява, изхвърля, унищожава. В най- добрия случай смалява.. човешките ти мащаби.
В този си вид вече се сбъдна едно пророчество на наш политолог отпреди 5 години, изречено именно в Казанлък, че много скоро няма да има качествени хора, които да искат да са в листи за народни представители.
Въпреки торбата с пари и с .. възможности.
И вината не е само на купения вот. Нито на все по -лошата реколта на политическите поколения, които избуяват. Било поради търсенето на пазара и или поради липсата на каквато и да е политическа или гражданска култура. Която никоя политическа партия няма интерес все още да отглежда и възпитава.?
За някои 20 хиляди лева може да са джобните месечни пари.
За други- парите на техния кредит, който ще плащат поне 10-тина години. За трети годишният им доход.
Някои ги прибират за месец.
Или за половин месец.
Или дори по време на кампания, когато са хем депутати, хем кандидат-депутати, хем обикновени хора.
Няма такъв цинизъм, какъвто си сътвориха днешните и вчерашни наши избраници по отношение на Конституцията. Ни.
Дори само заради това заслужават вкупом червен картон и аут от играта.
От нас зависи. Да го знаете.
И този цирей не се пука с продаден срещу няколкостотин лева или службица глас.
Нито срещу напазарени цели фамилии или квартали.
А ако не ни пука за всичко това, то значи всичко ни е наред. И спираме да искаме, мърморим и да сме недоволни.
В ситуацията, в която сами се вкарахме именно с непукизма си и с отказа да поемем отговорност за себе си и страната ни, е време … много да се ядосаме. Много и качествено.
Да тръснем глави от яд и да разкараме целия политически боклук, в който се давим вече 4 десетилетия.
И не разчитайте и не чакайте 8-мите поред избори.
След тях идват и девети.
А след тях .. може нищо да не останало.