21 автентични и уникални, на повече от век женски народни носии от България и съседни на нея области, населени назад във времето с българи, е подредена в централната експозиционна зала на Градската художествена галерия в Казанлък.


Изключително ценната експозиция носи името „Наследство“ и е дело на трима млади колекционери – Лили Гетова, Даниела Димитрова и Антон Гудов, които повече от 10 години сами събират, купуват и възстановяват носиите.
Изложбата показва красотата на редки и старинни носии, накити и забраждания от различни етнографски области на България – от Тракийската област и Казанлъшкия район, както и носии на каракачани, празнични одежди от Северозападна България, Родопите, Пирин и редки сватбени облекла на преселници от Банат и Беломорието.


Настоящата изложба е част от програмата „Търсачите“ на Художествена галерия – Казанлък. Тя се явява като специална намеса в представителната експозиция „Избори“ на галерията, в която са показани творби на различни поколения артисти, вълнувани от темата за родното.

Проектът „Избори“ на Художествената галерия е дългосрочен проект, който цели да представи ценни артефакти от частни колекции и да провокира разговор за значимостта на колекционерската дейност в съхраняването на културното наследство.
Ценност на показаната експозиция е, че женските костюми са окомплектовани и с уникални автентични набори от бижута- огърлици, обеци, колани, пафти, гривни и други дамски украшения, които българката от преди век и повече е носила в делник, и в празник.
Сред показаните красиви женски дрехи може да се види уникална Котелска носия, известна още като Божигробска, заради специфичната престилка и накити към нея, изписани от восък различни библейски мотиви.




Сред показаните женски носии са и 13 килограмовата носия на каракачанката, на банатската българка, както и специфичната карнобатска носия, с т.н „качул“ и „прочелник“.


Самата изложба има и опознавателна цел по отношение на забраждането на българката, което в народната традиция бележело съществен момент от живота на жената.



Чрез него се доказвала съпричастността на жената към рода на мъжа. Указанията за носенето на забрадка били строги: „…куято жена не носи качул, такава не уважава мъжа си“ (АЕИМ 981:35), а свалянето на забрадката се приемало като отхвърляне на брачните връзки.
Ценност на експозицията са и различните видове шевици и бродерии, от тел и конски косъм, както и техниките на изпълнение, с които са изпъстрени показаните дамски носии.
Това не първата изложба на тримата казанлъшки колекционери на автентична българска бродирана красота.
Преди години те подредиха изложба от народни носии в Стайновата къща.
Настоящата експозиция ще може да се види до средата на месец юни.
