Светльо: Пътуващият човек

Той е ярко олицетворение на максимата, че никой не е пророк в собствения си град.

 И е много благодарен с днешна дата на всички злини и препятствия, с които е трябвало да се пребори тук. На казанлъшката мини земя.

 Благодарение на това има шанса да промени живота си, за което е и благодарен на кмета Галина Стоянова. Така от редактор в местния  вестник „Искра“, той вече е военен кореспондент на вестник „Българска армия“.

И трескаво очаква появата на своята трета вече книга, при това на фаталния 13-ти май.

Но това са житейски подробности и Светлозар Стоянов- Светльо, не обича да говори много за тях.

 Намира ги за логично следствие на един живот, който наближава жизненото поприще в средата.

Именно от тази си камбанария се счита за щастлив човек. И най- важното: той е пътуващ човек, който трупа спомени. Още повече, че пътуването е  своеобразна интелигентност и начин да се развиваш.

 Освен, че в последните десет години пътува много и пише много. Изключително ценни и интригуващи са му пътеписите за местата, които е посетил.

Колегите и читателите му харесват пътеписите му и дори е награждаван за тях.

Пише увлекателно леко саркастично,  мило иронично и …се чете.

 В последните  няколко дни напоително и щедро описа  своите 12-дневни емоции и преживявания в Китай. Място, което става все по-примамлива и достъпна дестинация за много българи.

 И най- важното за Светльо. Той е от онези качествени откачалки,  чиято „лудост“ и усещане за свобода будят завист в малкото консервативно и  семпло в еснафлъка си казанлъшко общество.

Вместо като „нормалните хора“ да  да тегли кредит за жилище, скъпа кола или някоя друга  мебелна работа,  той тегли кредит за … пътуване.

Признава, че  с една заплата, няма как да задоволи своите пътешественически мераци.

И  вместо пари за гарсониера или  столична двустайка, която да плаща, докато е жив, той предпочел да инвестира креедит в спомени и преживявания. Околосветски.

Искал да види, колкото се може повече от този магнетичен свят, за да разбере по- добре хората и в частност нас, българите.

От всяко свое пътуване си носи армагани. Малки сувенири, наредени  изящно в огромен шкаф.

Последната дестинация на журналиста Стоянов е Китай.

 Първата била френският Сет Ерблен. Отишъл там още преди 1989 година , като ученик и се чувствал като в Кореком.

 Пътувал до Франция, благодарение на покойната вече директорка на ОУ „Никола Вапцаров“ Митка Шивачева.

Бил част от делегация, побратима, на визита в красивя френски град.

 Тогава разбрал, че светът отвъд градчето на розите е различен. Има друг вкус и  цвят.  Харесало му. Но не толкова, че когато след години с работна виза заминал за Англия, да остане завинаги там. Светът е  хубав, но да си турист, не гастърбайтер, казва с днешна дата Светлозар Стоянов.

  Второто пътуване по света било пак европейско, до Полша, с родителите, на гости на полско семейство.

Истинската му приключенска страст обаче се отворила  след журналистическо пътуване до Брюксел.

 Бил сред делегация в Европейския парламент.

След това пътуване си обещал- да види, колкото се може повече свят.

 Пътува с парите от кредита. Преценил, че няма нужда да се вторачва в материалните неща,  които така или иначе, не отнасяме с нас после.

Предпочита да е колекционер на спомени и срещи с хора и интересни места.

 Така за има-няма 10 години вече е бил в Южна Америка, почти в цяла Европа и в Азия. Миналата година е бил в Дания, а само преди броени дни се завърна от Китай.

 Дванайсет незабравими дни, казва за този си воаяж Светлозар.

Пътувал със самолет, с кораб на круиз по реката- майка за китайците- Яндзъ.

Посетил интересни китайски земи. Сред колегите в екскурзията била и певицата Райна. Даже станали приятели.

Екзотичният вид на Райна, натъкмена с красиви рокли или чадърчета, цветя в косите и други атрибути, впечатлявал китайците. Били убедени, че тази жена не е  обикновена, а знаменитост и се снимали щедро с нея.

В Китай успял да види светът отвисоко, от Китайската стена, да посети и старата столица на Китай- град Синан, където незабравима била срещата с теракотената армия, музеят на император Чин.

Последният все още на практика не е отворен за посещения и надали ще бъде. Причината:  музеят се намира в пещера, в която има езеро от живак. Но самият досег с това място е  достатъчно вълнуващ и преживяването неописуемо. Според китайците, в пещерата имал реплика на земния свят, над езерото с живака- звезди от скъпоценни камъни.

 Силно го впечатлил и Шанхай- град от бъдещето, където Светльо изброил поне 20-тна непознати за нас, европейците  китайски марки на електроавтомобили.

 Китай е един огромен музей на открито и своеобразен макет на бъдещето, казва бившият искрист, за който изключително приятно да види, че по китайските улици в големите градове, жените имат невероятна мода- носят традиционни китайски облекла и носии. „И е много красиво“.

В Китай не е ял кучешко. Или поне не си го е поръчвал. но пък опитал всичко, което един българин компромисно може да яде.

Аз съм един изключително щастлив човек, защото сбъдвам някогашната си момчешка мечта. И за мен светът вече не е като екскурзия до Корекома, както се чувствах първия път, когато преминах нашата граница, на път за Франция. А живо място, което мога да усетя, пипна, съпреживея, споделя пътуващият човек Светльо Стоянов.

Който признава отвъд пътешествията си по света,  че винаги се връща с охота в Казанлък. Макар „никой да не е пророк в собствения си град“. И твърди, че в това има много позитивизъм. Защото само така, човек може да върви напред. Иначе се върти в спиралата на местната дребнавост и злобичка.

И където се надява наесен да представи третата си книга “Градът на Божията мъдрост“, в която отвъд софийските сюжети, неминуемо има и ведри казанлъшки картинки. От живия живот.

Същият, който не спира да го удивлява, докато стяга куфари за поредно, майско пътуване.

Този път до Исландия.  

Снимки: Личен архив Светлозар Стоянов