Стопанката на Дома на Ахинора

 Тя ще остане с това име  в новата местна арт история. И не само местна. Защото снимки с нейния образ, пред портрета на най- известната картина на жена, рисувана в България, имат вече хиляди български семейства и още хиляди от чужбина, дипломати, гости на Казанлък.

 Мнозина даже свързват нейния образ с този на Ахинора- българската Мона Лиза и символ на българката, както и емблематичната творба на един от най- интересните, загадъчни , талантливи и самобитни български художници и казанлъчанин, оставил трайна и неподражаема диря в  българската и световна история на изобразителното изкуство.

 За една немалка част от посетителите на Дома на Ахинора, тя „ много прилича на нея“.

Дора Зарчева. Име от казанлъшката културна  сфера, което не може да бъде пренебрегнато.

 Жената, която още от първия ден някак естествено стана „Стопанката на Ахинора“.

 Не само защото първа ни посрещна в новия дом на емблематичната картина на Иван Милев- единствения в Европа музей  за една картина- Музей „Ахинора“, намерил пристан в една от къщите на приятелско семейство на известния художник, а и защото е първият  разказвач на интересни истории за Ахинора, Иван Милев и всичко свързано с картината и живота на художника.

 „Винаги съм се старала да име и по нещо по- пикантно, по-интересно, по непознато в разказа ми за Ахинора или за нейния създател,“ казва Дора Зарчева, посветила на казанлъшката култура в различни поприща и вариации повече от 40 години от своя живот.

 Да, повече от 40-сет.

Това невероятно, на пръв поглед с хлапашко излъчване момиче, на практика прекарва целия си професионален път именно в казанлъшките културни институции: читалище „Искра“ библиотека „Искра“,  Градска художествена галерия, музей Ахинора.

И навсякъде с диря.

  Няма как да я сбъркате Стопанката на Ахинора, която с много плам и страст разказва  легендата за Ахинора, за прототипа на Ахинора, за няколкото Ахинори на твореца Иван Милев, за самия негов интересен и бурен кратък живот.  За забравената  и малко известна история на 5-те лева, на които се озовава лика на  Иван Милев, купувайки си с последните именно 5 лева билет за спектакъл в Народния театър,  а не храна.  

И още куп истории, които днешният съвременник не знае и няма как да знае, ако хора като Стопанката на  Дома Ахинора не събират като малки бисерчета и не ги възкресяват от забравата на живота.  

И дотолкова  тя се е сляла с тях, че до последния си работен ден и след него тя ще си остане душата на Дома на Ахинора.

 Тя, директорът на Галерията Пламен Петров и колектива на галерията са и в дъното на поредицата интересни прояви, посветени на вековния юбилей от създаването на емблематичната картина на Иван Милев.

Самата Дора Зарчева,  казанлъчанка, с врачански корени,  е човекът, идеолог на специалната анкета, благодарение на която сега Художествената галерия в Казанлък  дава възможност и „осветява“ живота и интересните биографи на 100 красиви жени от района, общественички, бизнес дами, интелектуалки, хора на  изкуството, които творят и създават  принос и диря за Казанлък и в Казанлък, 100 години след емблематичния символ на българката.

  Анкета, популярна в социалните мрежи, родена от голямото национално честване на вековния юбилей на Иван Милевата творба, почетен лично от  Десилава Радева- съпруга на държавния ни глава Румен Радев,и патрон на събитието, уважено лично и от председателя на Народното събрание Наталия Киселова.

Дора не крие сълзите си от изненадата, когато лично за своя принос , пред очите на цяла България получава грамота от ръководителката на българския Парламент, нито сълзите си месец по- късно, когато след последния й, пълен с емоции ден,  колегите й организират голяма емоционална изненада за довиждане. Емоция, от която „изплува“ едва тези дни.  

  „Щастлива, съм, защото на практика никога не съм работила. Цял живот съм правила неща, които харесвам и с удоволствие“, така ще обобщи своя професионален  40 годишен път сега  Стопанката на Дома на Ахинора.

 Чиято момичешка мечта- да учи кукли в НАТФИЗ на практика я отвежда на далеч по-интересно професионално поприще, което я среща „само и с много интелигентни хора“.

 Казват, че няма незаменими. И е вярно. Но има неповторими.  

И дирята от Стопанката на Дома на Ахинора още дълго ще бележи всеки следващ, който поеме този тежък кръст- да пази, събира и възкресява спомена за Ахинора и за нейния самобитен създател. Защото Домът на Ахинора е „висока топка“ и тежка задача, не за всеки.

 Предизвикателство, поето  сега от сърцатата ирландка Джоана Брадшоу, намерила нов дом в България и също много сърцато приела каузата „ творчеството на Иван Милев и Ахинора“ за себе си, и цяла България. Решена да я разкаже и „зарази“ с нея и света.  

„Не съм работила никога за похвали. Винаги с много удоволствие и изкуството и хората“, казва Дора, „отработила“ вече  емоцията от раздялата с любимата си работа в Дома на Ахинора.

 И когато слага край на професионалната си кариера, в  деня на Голяма Богородица знае, че е за кратко.  Колкото за емоционален ренесанс. Знае също, че това е началото на  нещо ново и още по- предизвикателно.

И го търси. С любими хора и сподвижници.

И само преди ден я видяхме отново, с целия й артистичен блясък и момичешки чар на поредния арт базар на открито.

  А обещава и да събере бисерите от дългия си житейски и професионален път и да ги събере в нещо, което да носи памет и спомен за поколенията.

 А дотогава, Стопанката на Дома на Ахинора, чаровната баба на лондонската 7 годишна Лилибел и 6 годишното българче Християн  ще си говори задочно с Ахинора,  неин пример за подражание. И в  очите й ще вижда саможертвата и решителността на българската жена.

 И ще продължава все така будно и сърцато, всеотдайно и красиво да работи за Казанлък.

 „ Място като никое друго на света, в което има памет, която не бива да се позволява да бъде унищожавана с лека ръка“.

 Така Стопанката на Дома на Ахинора прочита  своята проекция в голямата анкета на 100-те казанлъчанки, наследнички на Ахинора.

 Дора Зарчева- жената, която разказваше Ахинора и която има още много за разказване.