Д-р Светла Балтова е утвърдено име в света на духовното развитие и самоусъвършенстването в България. Лекар кардиолог и ревматолог с дългогодишен стаж, който от дълги години се занимава с холистична медицина. Пловдивчанка.
Последовател на Петър Дънов, председател е на пловдивския клон на Бялото братство. От години се занимава и преподава паневритмия и астрология. Годишните хороскопи, които изготвя за страната ни стават интернет хит.
Един от най- интересните лектори е в Портал 12. Нейните видеоуроци и лекции в ютуб са сред най- гледаните.
Съставител е на книги по лекции и беседи на учителя Петър Дънов. Самата тя е автор на поредица книги, сред които „Новата медицина“ и „Планетите и ритъмът на човешкия живот“, „Астрология и астропсихология за всеки“.
Д-р Балтова е ревностен последовател и поддръжник на националния фестивал „Здравей Здраве“ . Тази година бе сред лектори поканени да участват в неговото казанлъшко издание. Специална благодарност за това интервю и съдействието за него на Нина Бойчева.
- Госпожо Балтова, оказва се, че емоционалната интелигентност е нещо съвсем различно от масовото ни възприемане за това: а именно да си възпитават емоциите. Всъщност се оказва, че емоционалната интелигентност е възможността, умението да вкараме в хармония главата със сърцето и да сме хармонична част от общия квантов свят. Правилно ли превеждам това ваше откритие?
Емоционалната интелигентност е това: когато човек мисли, то той трябва да мисли и със сърцето си. Освен с ума си. Имаме и поговорки в тази посока: „Със сърце направена работа“ или „Ако искаш нещо да стане, както трябва, вложи сърце в работата“.
Защото пестим от емоцията или защото ни е в повече емоцията, като народ, живеем лошо, според масовата ни представа?
Аз не приемам това, че живеем лошо. Или че сме злобен народ. Пътувала съм много по света, и мога отговорно да кажа, че българският народ е много по-сърдечен, отколкото народите от Западна Европа. Които наистина живеят в ума си, в рационалния си ум. Докато българският народ, българинът живее със сърце и душа. Тоест, живеем правилно. И тези неща, които се случват сега в света, мисля, че България е най- малко засегнатата страна в света.
Тогава защо тук хората не са щастливи? Не се разбираме един с друг, все от нещо негодуваме?
Защото тук хората са, сме по-динамични. Българите сме по-динамични като емоционален израз, по-експресивни бих казала дори, от западноеврепейците. Те обаче всъщност имат много повече прикрити емоции от нас, което от своя затова и изглеждат по-сдържани. Това обаче има и своята цена- при тях има много повече психически заболявания. И то имено заради прикритите, стаени емоции.
..но нямат толкова кардиологични проблеми, за разлика от нас. Българите се оказваме най- болните хора по отношение на кардиологичните проблеми. Народът с най- болно сърце сме.
Това е така. И причината е, че сме много емоционални. Точно защото сме много емоционални, повече от здравословната доза емоция.
Вие сте лекар, кардиолог. Има ли връзка между онкологичните заболявания и емоциите, онкологичните заболявания и сърцето?
Определено има такава връзка. Има научни изследвания, които показват, че минимум 6 месеца, преди да бъде диагностицирано онкологично заболяване, човек споделя, казва, че не е изпитвал положителна емоция. Минимум 6 месеца, а може и да е повече. Или казано иначе, радостта пази от рак. Липсата на радост, на истински позитивни емоции разболява. Иначе казано: душата говори, чрез състоянието на тялото. Душата е нещо, което не се вижда и много хора се питат дали има душа…но тя се проявява чрез мислите, чувствата и действията ни. Ако душата не се вижда, то пък тялото е нещо много осезаемо, и то показва какво става в душата ни. То е нашият най-добър съветник. Защото когато ние се завкостеняваме и влизаме в някакви модели – мисловни или емоционални, съответно точно определена част от тялото ни започва да дава сигнали – чрез болести, че нещо не е наред.
Как тогава хората да отработват без големи щети върху собственото си здраве, скръбта, гнева, болката?
Има изследване на един социолог Антон Арановски, който е изследвал жени, които са били в концлагер, и то изследвани 30-40 години след това. Установил е, че 27% от тях нямат никакви заболявания. Нито психически, нито физически. И при всички тези 27% има едно и също повтарящо се нещо. Те са вярвали, че всъщност всичко ще завърши добре. Вярвали са, че има една сила, която може да бъде наречена Бог, която регулира всичко в света и че нищо не идва случайно.