Слушах гневната изповед на един земеделски крупен производител от Шипка- Кънчо Кутев, която публикуваха колегите от ПРЕС ТВ.
Изповед, която въпреки сарказма и иронията, доловена в нея, „кърти“.
В буквалния смисъл.
Предвидливо колегите са преценили, че няма смисъл да се визуализира с допълнителна картина, казаното от Кутев.
Достатъчно потресаващо е и няма смисъл да е и травмиращо.
И всичките му въпроси до един- резонни.
До един.
Тези дни, след фаталния 13-ти юни, по ирония на съдбата и ден рожден на лидера на партията, взела най- много гласове на изборите миналата неделя, в героичната Шипка се извървя бая народ.
Служебен премиер, вътрешен министър, разни по малки началници, други подтичващи след тях.
И доволно количество журналисти. Да отразят размера на бедствието.
Беше обявено дори частично бедствено положение.
В цялата община Казанлък.
Всички началства гледаха, цъкаха, обещаха помощ, със сигурност поне това хората ще получат,/ друг е въпросът докъде ще им стигне/, но кога? е също друг въпрос.
Много фирми помагат и ще продължат да помагат, медии обявиха свои кампании на съпричастност към пострадалите.
В ледените късове и силният вятър живота си загуби дори човек.
Човешки работи.
Но..
На фона на всичко дотук както и това, че град Шипка и района около Шипка бяха поредните територии, където градоносни облаци в последните десет дни помляха всичко, се провира една незабележима, подробност. Подробност- въпрос.
Дори може да прилича и на конспирация.
Но така или иначе, прави впечатление. Подробността.
На фона на масовите човешки трагедии, в които хората губят цялата си земеделска продукция, домовете си, нивите им са смлени, трудът им похабен. Обезсмислен.
От Драгоман, откъдето е тръгнал онзи фатален за шипкалии градоносен облак, до Ямбол, където се е спрял, има освен стотици хиляди декари земеделски земи.. и доволно количество земи с фотоволтаици.
Дори край смляната от градушка Шипка има такива земи. Край Ясеново, Горно Сахране, край Мъглиж, Черганово, Дъбово, в посока Гурково, около Сливен. Пълно с фотоволтаици.
Там обаче няма градоносни облаци. И не пада градушка. Нито щети. Или поне не се е разбрало. Нито една такава фотоволтаична площадка не сме чули да е пострадала.
Нито една.
Или само на мен ми се струва така?
А може и да не съм разбрала?
Лято е. Жеги бяха. Хората сме разсеяни.
Не съм чула нито един стопанин на подобен фотоволтаичен парк да се изплаче така искрено пред медиите. И да задава въпроси. Като Кънчо Кутев.
Вярно, тези инвестиции, фотоволтаичните, за застраховани. При това за добри пари.
Но все едно, щеше да сподели пострадалият стопанин на фотоволтаичен парк.
Инак, народът ни го е казал лаконично:
„Над застрахованата нива, буря се не извива.“
Може би з затова сега щетите са основно над земеделски земи, голяма част от тях не застраховани или застраховка за малки суми и малки щети.
Същото важи за къщите на хората.
Ще кажете – облак.
Божа работа.
Природа.
Да, ама ..?
Нещо много въпроси поражда природата, облакът, градушката.
Ракетите.
При наличие на толкова противоградни площадки в района, подобни въпроси са логични.
Дори да звучат конспиративно.
Налудничаво дори.
Противоградните ракети са умни ракети.
Четат координати, карти.
А може и те да разбират от застраховки.
Знам ли?
Въпроси.
Просто прости въпроси.
За едни фундаментални работи.
С много щети. И много потърпевши. За много пари.
По повод много пари.
С много пари.