Кой е той?
Проф.Дамян Попхристов е един от най-сериозните изследователи и възкресители на богомилското учение в нашето съвремие. <ежисьор и преподавател у нас и в Америка, както и един от най-задълбочените изследователи на богомилството. Повече от 20 години проф. Попхристов работи в Ню Йорк, където преподава режисура в Нюйоркския университет. Там се е срещал се е срещал със звезди от ранг на Джулия Робъртс, Йоко Оно и Дъстин Хофман.
Основател e на „Български център Просветление” – организация, която работи за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес.
Проф.Дамян Попхристов e автор на една от най-интересните книги за богомилите издавана в България – “За Богомилите – от уста на ухо”. Тя е плод на многогодишните му изследвания върху Богомилското учение – уникално българско духовно наследство.
Той е сред обичаните и уважавани лектори за духовното в много български подкасти и каналът „Портал12“. Той е сред обичаните и чакани лектори и на фестивала „Здравей, Здраве“. За поредна година уважи неговото казанлъшко издание, по покана на Нина Бойчева- идеолог на местното издание.
С удоволствие професорът отговори на въпросите на „Стъргалото“.
Вие имате много оптимистична теория за българския народ проф. Попхристов. Защо? Кое ви прави оптимист?
По принцип съм оптимист.И винаги виждам чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Оптимизмът ми не е напълно голословен и безпочвен, а се базира на неща, които ни, българите, сме доказали, че можем. И можем.
Възраждаме се като феникс многократно, видно от нашата история, запазваме основните си характеристики и качества, въпреки превратностите на историята. Ние сме народ, който дава и разпространява познание. Познание, базирано на мъдрост и опит. И с това сме били много ценни за много древни народи и пак ще го направим. Сега се опитват да ни вкарат в някаква „девета глуха“, че от нас нищо не зависи, кои сме ние и така нататък.? Но точно тези, които смятат, че са голямата работа, ще имат големи проблеми, а ние- не. Ние ще ги научим какво трябва да направят, ако искат да са наистина голяма работа.
В лекцията си по време на десетото юбилейно издание на фестивала „Здравей, Здраве“ в Казанлък, за богомилството и днешния ден казахте, че българският народ е много мъдър. Но на фона на това, което ни се случва, което се случва у нас в обществено-политическия живот, начинът, по който ние като народ „отиграваме“ всичко това, тезата ви звучи някак, меко казано, утопично.
Да. И звучи налудничаво.
… ами, да.
И звучи невероятно. Но има едни неща, в българската история много такива красноречиви примери има, че когато всичко изглежда изгубено и безперспективно, то точно в този момент се възражда българският дух и сътворява чудо. Това е ставало многократно в нашата история. Най- близките ни примери са опълченците на Шипка, Съединението на България, превземането на Одринската крепост и доста други примери, в които българският дух като че ли от нищото, изведнъж гръмва. Аз съм абсолютно сигурен и убеден, че това ще се случи и този път, защото не виждам кое ще му попречи.
Кога обаче? Ето, сега след 20 дни , ще има нови избори. Има ли вариант това да е сега времето, според вас!?
Това ще са някакви избори там. Ала- бала. Нищо няма да се промени с тези избори. Същите хора, малко по- други комбинации. Общо взето, „пременил се Илия, пак в тия“.
Но в глобален мащаб вибрациите на планетата ни са толкова високо повдигнати и толкова динамично се променят, че е невъзможно да останем в тази ниска енергия, в която сме сега. Като човечество въобще. Невъзможно е! Ще се случат съществени промени, не само за нас, българите. Ще се случат съществени промени за хората, като цяло. Не може тази идиотия, в която живеем, да е вечна. Законите на природата и на съзиданието няма да го разрешат.
В кой етап сме сега?
Финалният.
Тоест живеем последните времена на идиотията ли?
Да, последните времена на идиотията. Тази идиотия ще бъде заличена на цяло.
Как трябва да оцеляват онези хора, които осъзнават идиотията, в която живеем? Тях просто никой не ги чува, на принципа: свестните у нас считат за луди?
Въобще не бива да се вълнуват от това кой ги чува или не. Те просто трябва да работят за себе си в това да съхраняват духовното си равновесие за себе си, истината, защото това ще им е нужно, когато настанат другите промени, които не зависят от тях.
Българинът обаче сега живее като че ли в най- страхливото си време и той е най- страхлив, от всичките исторически периоди назад. Не можем да се съберем за един протест дори хора. Събират ни други неща, свързани с трапези, материални придобивки, с нещо, което бърка в джоба ни или е кеф. Но не можем да се съберем за кауза, за идеал. От страх, най- вече.
..Това е така по простата причина, че българинът не вижда смисъл от всичко това. Всеки ще си каже: „е и какво? Ще отида и, ще протестирам и пак същото“. И точно затова не могат да го направят. Да го направим. Идва обаче моментът на ножа в кокала и тогава болката от пробождането, събужда други инстинкти, които ние, българите, притежаваме в достатъчна степен, за да реагираме по начин, по който да проявим мъдростта си, силата си, характера си. Ще стане.
Вижте, страхът е най-големият грях на човека. Обратната страна на любовта не е злобата или омразата, а е страхът. И преодоляването на страха е нещо абсолютно задължително, ако говорим за навлизане на някаква нова епоха, някакъв нов начин на живот, в качествено други правила и стойности.
Страхът при всички положения е отрова и блокира целия духовен живот на човека – отдалечава го от синхрона, контакта, от координацията му с висшата реалност, от цялата хармония, на която се базира съзиданието, тъй като то е разумно, математически прецизно. Ние не сме свободни атоми, водени безконтролно от егото си. Така че преодоляването на страха е абсолютно задължително. Иначе не живеем живота си.
Винаги сте казвали, че за 20 години ваш престой в Америка, не сте срещали ни един пропаднал българин. Тук обаче има много пропаднали хора. Защо?
Да, за съжаление е така. Отговорът ми обаче може би ще ви изненада. Аз мисля, че трябва да е така. Щом има едното, трябва да има и другото. Но в България има изключително много издигнати духовно хора. За да ги има тях, трябва обаче да ги има и другите. Така е конструиран светът. Тези правила работят, въпреки нас. И нашата работа, задачата ни е да се впишем в тяхната логика, а не да се опитваме да ги променим. На злото не можеш да се съпротивляваш със зло. Трябва да го наситиш с добро. Колкото и да изглежда налудничаво, нелогично или неприложимо. Въпросът е да се върви в тази посока със съзнателни усилия и когато тя стане, ефектът ще го има. И тогава тези, които ги наричат налудничави, пропаднали, изведнъж ще намерят прозорец, някаква светлина, за която да се хванат. Сега къде да ги намерят- светлината, прозорецът?
Твърдите, че поговорката „Преклонена глава, сабя не я сече“ е всъщност много мъдра наша поговорка и тя не е за слаби и страхливи народи. Ваша е тази теза. Защо мислите така?
На пръв поглед изглежда, че много лесно се предаваме, но реално поговорката изглежда така: „А , бе ти ли ще ми кажеш, бе?“ Тази теория на „а бе ти ли ще ми кажеш, бе?“ не винаги се изразява вербално, не винаги се проявява в агресия, но винаги остава като някакъв вътрешен бунт, гняв, който си остава там и си чака момента да се изяви. Само на пръв поглед изглежда и е вярно, че ние лесно приемаме чуждо мнение, съгласяваме се, но вътрешно в себе си запазваме онова „Ти ли ще ми кажеш?“. Което значи, че аз имам самочувствието, че знам нещо, което ми дава силите да реагирам по този начин.
Интуитивни хора ли трябва да дойдат в България?
.. много. Защото интуицията е гласът на подсъзнанието. Тя е езикът на душата. А тя знае всичко. И знае как да реагира, какво да направи и кога да го направи. Много често ние не слушаме интуицията си и бъркаме много.
А женски ли е светът, в който живеем и жени ли трябва да са на ръководни позиции в света, в държавите сега?
В момента, да.
Защо?
Защото мъжката агресия и желание за надмощие вече взеха такива размери, които са крайно разрушителни. Това не може да продължава безкрай. Рушенето трябва да спре в един момент, за да започне съзиданието. А съзиданието няма да дойде от разрушение. Ще дойде от друг импулс. От онзи, който създава живот. А това жената.
Явно баба Ванга е била права, когато е казала, че жена ще оправи страната ни, или поне ще постави началото на това?
Точно така трябва да стане.
А колко път има дотам?
Той /сочи нагоре, бел.авт./ знае. Само ТОЙ знае.
Квантова или кармична разплата е всичко, което става около нас: в Русия, Украйна, Израел, Газа?
Не знам колко е квантова, но че е кармична, е кармична. И тази разплата не може да бъде спряна. Защото кармата има логика и в нея има заложена енергия, която работи на друг принцип. Тя не работи на база това какво на нас ни се иска и как на нас ни е угодно. Логиката на кармата работи така: всяко действие има конкретни резултати и тези резултати, когато са съзнателно предизвикани, предизвикват и ответна реакция. Кармата може да създаде изключително много положителни неща, но има и разплата в нея. Тя не може да се възприема като наказание, а по-скоро като възстановяване на някаква изконно нарушена хармония. И възстановява нещо, което е трябвало да бъде така, а е изкривено в друга посока.
Вие сте мъдър човек. Как ще приключи това кървище? И ще приключи ли?
Да, един ден ще приключи. Не може да е вечно. Въпросът е да не приключи прекалено кърваво, макар че то вече е много кърваво. Но има и шанс то да стане не чак толкова много кърваво. И да приключи по начин, по който човечеството ще започне да живее на друг принцип. Всички тези неща, за които говорих в лекцията си във вашия град-демокрация, съюзи, това няма да го има! Това е неестествен начин на живот. Ще се върнем, ние човеците, към принципи на съществуване, които са изконно заложени в съзидателните процеси, а не измислени от нас и нагодени според нашите желания. Нито ще е автокрация, нито терор и насилие, нито демокрация, а ще бъде на принцип, който ще е много по-човечен и ще се базира на хармонията. Хармонията във всички процеси и отношения.
Къде трябва да се върне човечеството? При корените или при Светлината?
И при двете. Това изисква малко усилие, известна доза вътрешно съпротивление на ставащото около нас, но не е невъзможно.
Ще го доживеем ли?
Да.
Ние? В нашия живот?
Да.
Това звучи твърде оптимистично.
Да. И хубавата новина е, че няма да чакаме много дълго. Идиотизмът достигна до степени, които са несъвместими с живота. Така, че скоро ще е.