Никоя Коледа, нито Нова година настъпват, без „Джингъл белс“.
Или без „Всичко, което искам за Коледа, си ти“. И Марая.
А Last Christmas на Джордж Майкъл си е направо химн. Световен.
Такива са времената, не се дирят кусури.
Както се казва- мода, хита, традиция.
И ако случайно някъде между това се провре българска, и то детска песничка, си е .. направо новина. Фурор, някакъв. Революция, един вид. Младите се пулят, старите се просълзяват, средните тънат в умиление.
А малките бързат да я запеят.
Прекрасното на новите времена е, че е открита топлата вода и нищо старо не е забравено. Ново- няма какво да се научи. И модата се върти.
Същото е и с детските коледни или зимни песнички, които поколенията, родени преди новия век, знаят.
С малки изключения.
Сред тях обаче има една .. класика. С такъв ранг. Нещо като Марая Кери, като Джордж Майкъл или като Жозе Фелициано и неговата Feliz Navidad.
Помните ли я?
Онази песничка, която запявахме още в забавачката, после чинно пренасяхме в началните класове, а след това си я тананикахме на децата. Някои вече и на внуците.
И о, небеса!
Те пък неистово я запяват. Харесва им.
Бързо я учат, някак „пасва“ на детските им души.
За да потвърди магията на таланта български. На красотата и силата, на пъстрината и образността на езика ни.
Тази песен си беше класика и за детските книжки, красиво илюстрирани тогава.
Беше и като наградата на бабите ни, за послушание- да ни я изпеят те. И те пееха и се поклащаха в ритъма на мелодията.
Или просто да ни държат ръцете, докато рисуваме по текста на думите на тази „Зимна песничка“.
По- известна като „Над смълчаните полета“ .
Може би една от най- известните песни на поета Димитър Спасов и на композитора Христо Недялков. Емблематичният диригент на детския радиохор към БНР, написал музиката за повече от 400 български песни..
Песен, на повече от половин век.
При това с история.
Песен, която въпреки капризите и превратностите на новото ни време, е оцеляла в детските песнопойки, учи се в началното училище, и .. е една от шестте български детски песни, включени в японските учебници по пеене, която се учи идо днес.
Песен, която всяко японче, може да запее.
Благодарение на академик Христо Недялков и Детския радиохор към БНР.
Песничката се учи и може да се открие в различни песнопойки в Германия и Финландия.
Зимната песничка на диригента Недялков е вдъхновена от зимите в родното му Дряново. И носи носталгията по детството там. Пред приятели диригентът е споделял, че поетът Димитър Спасов като че ли е написал този текст, именно за дряновските му приятели.
Оказва се обаче, че композиторът я създава през 60-те години на 20-ти век заради радиопредаване по БНР.
Предаването е с името „Бойко Песнопойко“. Името не е избрано случайно, а е търсено съзнателно заради римата на Песнопойко, който прекрасно се римувал с Бойко.
Самата мелодия е създадена на етажа, където се провеждали репетициите на Детския радиохор.
Вдъхновението за музиката идва на композитора от зимните разходки в гората, край родното Дряново, където малчуганите, а и той самият събирали дрянови пръчки за сурвакниците на Нова година или за коледарите и късмети в баницата.
Мелодията бързо става хит, който и до днес изкушава различни изпълнители да създават кавъри по тази песен.
Първият е от началото на демократичните промени, когато композиторът Ангел Заберски- син леко я модернизира за албума „Ръгай чушки в боба“, на Ку-ку Бенд. Музикантите от бенда пък правят свой, със солидна доза черен хумор текст върху мелодията.
„ Вчера в детската градина дядо Мраз почина“ и пр.
Помните, нали?
„Зимната песничка“ изкушава и рокфеновете. В социалните платформи от години могат да се открият всевъзможни рок версии на „Над смълчаните полета“. За класата на тези изпълнения може да се спори.
Последният опит за кавър на „Зимна песничка“ с „Над смълчаните полета“ е на поп певеца Миро и актьора Камен Воденичаров. Правят я за издание на „Евровизия“. Музикалният им опит с кавъра обаче не е сред най- успешните.
И независимо от времевите митарства на „Над смълчаните полета пеят медени звънчета“, то на всяка Коледа „писана шейна премина, в бялата пъртина“.
А след нея неминуемо идва .. чудото.
Било то под формата на Дядо Коледа с подарък под елхата за послушните, или просто под формата на Надежда.
Че някъде там, независимо от календара и годините, в бялата пъртина дреме едно дете, което щом чуе „Зимна песничка“ винаги се събужда. Не само за снега.
Без значение колко десетилетия е „отлежавал“ порасналият човек в него .
Зън- зън, зън..
Композиторът Христо Недялков е носител е на високи национални и международни награди и е първият българин – лауреат на висшия японски орден за чужденци Орден на святото съкровище „Златни лъчи“ с розетка.
Подобен орден притежава и казанлъчанинът Христо Стоянов- ръководител и хореограф на ансамбъл „Арсенал“.
През 1996 година на Христо Недялков е присъдена титла доктор хонорис кауза на университета ТОКАЙ, Япония. Унгарското правителство го награждава и с медала на името на Золтан Кодай. През 2002 г. Федерацията на европейските хорове го удостоява с титлата „Културен посланик на Европа“. През юли 2004 г. е избран за академик на БАН.
Тръгва си от живота в края на октомври 2013 година.