Тези дни един пост в социалната мрежа и един окъснял кметски доклад, разпратен до канцеларията на Общинския съвет в Казанлък, по повод една номинация за почетно гражданство разбуни градските духове в потъналия в празнична мараня град.
Започнаха коментари, мнения, тези, предположения, граничещи с откровени обиди, които биха донесли немалка сума на потърпевшите, ако решат да търсят правата си в Съда. Във фейсбук градското кресчендо се добави и ровене из архиви, хотелски сметки, кой с кого спал и как спал, откровени клюкарщини и злобеене, в името на уж моралните норми, правото, доброто , лошото и още подобни морални категории, често непознати и за употребяващите ги?
В допълнение дойде и неистовото упражнение върху Наредба 27,-онази наредба на казанлъшкия Общински съвет, която урежда всички въпроси, свързани с градската символика, нейната употреба и присъждането на градските почетни отличия и знаци. За заслуги. Всякакви.
Наредбата е приета с решение 405 на Общинския съвет на Казанлък през 2006-та година, а последното й изменение от декември 2012 година.
Личното ми мнение е, че наредбата никак не е лоша и дава много възможности местната власт да уважи качествените и с принос граждани за общината.
Стига това да не се превръща в номинации на килограм за мои хора, омаловажаващи и принизяващи стойността на почетното отличие или политически индулгенции и пране на съвести.
В този излязъл от добрите норми спор, остана някак пренебрегнат един важен факт: а той е, че кой ще стане Почетен гражданин в крайна сметка решават общинските съветници на Казанлък. Онези 37 човека, които често са несправедливо пренебрегнати по време на местни избори. В които по инерция повечето граждани смятат, че той, кметът е най- важният. И дори не си правят труда да посегнат към друг агитационен материал или друга бюлетина.
В държава, където да приемем, че съгласно Конституцията, макар и доста накастрена в последните месеци, има разделение на властите, и за капак пише, че е и демократична, в местното самоуправление има два равностойни по сила органи: кметът и Общинския съвет. Първият представлява изпълнителната местна власт, вторият е законодателна.
Като скачени съдове са. Не могат един без друг.
В този смисъл, кметът не най- важният човек в общината.
Защото за важните градски въпроси, той не може да се произнесе сам. Не може да вземе решението.
По въпросите за почетното гражданство пък – въобще.
В спомената Наредба 27, която урежда градската символика, в това число и почетното гражданство и другите отличия, ясно е записано, че:
„Званието „Почетен гражданин на град Казанлък” е най-високото отличие на Общински съвет – Казанлък и то се присъжда на български и чуждестранни граждани за особено големи заслуги към града, общината и Република България във всички области на обществения живот.
Удостояването със званието „Почетен гражданин на град Казанлък” става с решение на Общинския съвет, прието с обикновено мнозинство от всички присъстващи общински съветници.
Нещо важно, което често се пропуска, а е изрично уточнено в наредбата е, че “ако предложеният за удостояване не получи необходимия брой гласове, неговата кандидатура може да се поднови най-рано след 1 година.“
Което означава, че когато се правят предложения от гражданите, кметът, който също може да предлага, или от организации, то следва предложенията им за присъждане на това най- високо градско отличие да бъдат стойностни, имената- респектиращи, приносът – безспорен.
В противен случай опасността от употреба на хора, личности, имена, биографии, при евентуален провал, би била зловеща.
В Наредба 27 ясно е разписано и кой може да прави предложения за присъждане на званието „Почетен гражданин на град Казанлък”.
Това са: Кметът на общината, общинските съветници, както и това може да става с подписка от най-малко от 90 граждани на община Казанлък.
Наредбата ясно изброява и поводите, които могат да бъдат мотив за присъждане на званието „Почетен гражданин на град Казанлък”.
1. Дългогодишна обществено-полезна дейност за гр. Казанлък и общината;
2. Изключителни постижения в областта на науката, образованието, изкуството, културата, здравеопазването и спорта;
3. Дарители, чиито дарения са с непреходна стойност и обществена значимост за Казанлък и общината;
4. Проявен изключителен героизъм;
5. Големи инвеститори, реализирали инфраструктурни проекти от стратегическа
значимост за устойчивото развитие на града и Общината.
И всъщност поводите са големият капан, в който обикновено се дави гражданската общност и градската махленалия.
Защото точно те са и обект на много субективизъм.
За един героизъм е едно, за друг – друго. За един приносът е значим, за друг- несъществен. Както и „тежестта“ на приноса.
И в този смисъл тежка е задачата на градските старейшини. Хора различни, изповядващи различни политически идеологии, които обаче следва да намерят общ аршин и мярка.
И тогава идва най- сигурната и най- витиеватата – моралът.
Който пък е философско-етична категория и там всеки има свое тълкувание. Мярка и аршин.
И точно в това е капанът.
В който често се дави и общественото мнение.
А неговата тежест е обратно пропорционална на размера на територията, която покрива.
По българския аршин.
Колкото по- малко градче, толкова по- тежко обществено мнение. И обратно.
И за да се уталожат страстите, ще припомня какво пише в същата тази Наредба 27, което се пропуска от съветници,, и от гражданство.
Може би защото няма такъв прецедент. Все още.
А то е, че: Присъдените почетни отличия могат и да се отнемат. Също с решение на Общинския съвет. С обикновено мнозинство от всички съветници.
Причините за това могат да са:
1.След присъждане на званието са осъдени за престъпление и имат влязла в сила присъда;
2. Със свои действия, обръщения или послания петнят доброто име на града и на
Република България;
3. Писмено са заявили това свое желание.
Да, има и такава възможност. Някой да откаже отличието. Трудно решение, тежък жест.
Лишените от званието «Почетен гражданин на град Казанлък» са длъжни да върнат почетния знак и удостоверението в едномесечен срок след решението на Общинския съвет за лишаване от звание.
Наредба 27 обаче е мъдра наредба.
Тя дава възможност и за още няколко варианта за градски отличия на достойни, според общественото мнение, хора.
Това е връчване на копие на символичния ключ на града. Също почетно отличие и символ.
Странно защо, до сега това се прави само за посланици, чужди гости, представители на побратимени градове, но не и за местни граждани.
Инерцията на годините и градските празници сведе отличията до Почетно гражданство, вписване в Почетната книга и Почетна грамота.
За мен лично , като гражданин, е неразбираемо защо някак в „сезонността и отрасловото априлско номиниране на наш,те и местния ВИП“ се пропускат Големите малки Хора. Които са ничии, не блестят с нещо, не са УАУ!, но всъщност са пример с добротата и човечността си:
като са спасили са нечия заблудена душа, пребито животно, изоставено дете, или пребит човек, на който са дали глътка въздух, подслон, вяра, надежда, път. Шанс за живот?
Колкото до тазгодишните номинации, направени от съветници, граждани, Инициативни комитети, можем да сме горди, че в олаяните и кални, безпътни времена, в които живеем, раздирани от омраза, мъст, алчност и посредственост, тук, в малкия град, са намерени наистина хора- светлинки.
Чийто принос и светлина са безспорни и следва да бъдат почетени с уважение и достойнство, а дирята им- съхранена, опазена, продължена.
Всичко друго са лични мерки, лично мнение, винаги с елемент на субективизъм, тъй като в личното мнение винаги има, макар и минимална, доза емоция.
А тя, не е обект на никаква наредба.
И това е най- добрата новина.
В случая.