Неочаквано

Бел. на редактора:

Това е най- новото стихотворение на един широко скроен и свободолюбив дух. Докоснал се и до българската политика-профсорът по наказателно право и бивш вътрешен министър Веселин Вучков.

Предостави го специално за читателите на „Стъргалото“, чийто редовен читател е и той.

Веселин Бориславов Вучков е български политик, министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов II“ (от 7 ноември 2014 до 11 март 2015 г.) и заместник-министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов I“ (2009 – 2013 г.), народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в XLII и XLIII народно събрание. Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес.

В момента е преподавател в Нов български университет и в Академията на МВР.

Беше обич – спонтанна, неочаквана,

сякаш лястовица носеше зърно към къщица.

Попревалях живота след лудост и чакане,

по баирите дращех, преди залези връщах се.

И умора познах. И предателства дебнеха.

Даже моето детско момиче подмина ме.

Остарях ли, очи и душа ли повехнаха,

дали хора ме гонеха или идеше зимата?

А пред портата – тази вечна неверница,

дето все ми задава въпроси без отговор,

някой чергата майкина бе постлал зарад мене,

и дърва бе нацепил за огрев.

Аз не зная коя си и дали имаш име,

дори вяра нямам почти – ще си призная.

Но те има, намигна ми и Вечерница –

за да има утре след коварните залези.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ