Това е посланието, което българският избирател изпрати до българската политическа каста, в деня на изборите за два парламента. Национален и европейски.
И ако вторият под някаква форма е следствие от първия и върви по инерция, то първият вот се оказа .. голямата новина за всички.
Макар че онези две трети негласуващи очевидно още не го съзнават.
Че отказът от вот е на практика голямата беля за всеки един народ.
Посланието „Не ви искаме“ има и поредица логични обяснения:
Умора.
Вече 35 години народът се върти в порочен кръг, от който няма излизане. Нито посока. Смениха се цели поколенчески кланове, фамилии, родове. Но все едни и същи.
Удобни.
Бездарни.
Послушни.
Алчни.
Навързани.
Завързани.
Нарочени.
Неинтелигентни в политическите си виждания.
Втръснаха.
Десетилетия услужливо и грижливо се подрязваше и малкото останало политическа култура и рефлекс на българина, с едничката цел да стане послушен електорат, материално вторачен и идеологически приспан.
Къде с постове, кариерка, ала- бала с този или онзи, или директно с купен вот.
И колкото по-амбициозен и бездарен, толкова по-наш.
Колкото по- послушен и амбициозен, толкова по-подходящ.
Политическото образование в училище и политическата грамотност на ученици и учители се превърна в ерес, която бе заклеймявана от знайни и незнайни „даскалички“, упражняващи се върху това, докато пълнят нормативи или спасяват бройка часове.
Критичното мислене в училище, а оттам и в живота, стана нарицателно за житейски и професионален личностен провал.
И така си дотиквахме до поредните избори.
Очаквайки да се появи поредният Крали Марко, на чийто кон да се метнем, за да стигнем поредните си къси мечти.
Или просто, за да обърне палачинката. Ей- така, без посока. И без цел.
Пък кой знае, може да остане и за нас.?
Когато не знаеш къде отиваш, не стигаш никъде.
Затова подобни „изненади“ като вчерашната Величава, ни идват някак дюшеш. А всъщност си е логично следствие от всичко живяно до тук.
Защото НЕ ВИ ИСКАМЕ!
Не е вярно, че не са били забелязани подводните течения на иначе скучната, липсваща, рехава, дори някак насила и изнасилена, банална, лицемерна, изтъркана от клишета и безидейна предизборна кампания.
Превърнала дори разни хора в ходещи линейки.
И зад всичко това крещеше от лицемерие и нескопосано прикрита прекъсната връзка .
С хората.
С всичко, което прави хората спокойни и щастливи.
Политиката е гъбична инфекция.
Не минава лесно. Нито бързо.
Хронифицира.
Ако не се усетиш навреме.
И може да има далеч по-дълготрайни процеси. И последици.
Трезвомислещите анализатори на политическите течения и дънни ями, уловиха огромния дремещ балон от над 300 хиляди души, искащи да гласуват и търсещи за кого. Различен от втръсналите и изхабени вечни лица, на вечния ни български преход.
Затова и появата на политическия субпродукт „Величие“ , не е новина. А просто банална наша история.
Не е и авантюра за съзаклятници.
Тя е протест, надежда, сламка, вопъл и вик, от тези, които НЕ искат тези, които ИСКАТ пак.
Защото са същите.
И е вариант за онази публика, уморена от гротескния мач, който трябва да свърши най- сетне. С тези бездарни играчи. И „да отбележат края и поставят началото“.
Многозначителен слоган, с библейско усещане, но за какво?
Това знаят идеолозиТЕ.
И новиТЕ Величави божества.
Които ще изненадат държавата след Десети, с „безплатен ядрен удар, който никой не е очаквал.“
Най- малкото „безлимитните“, на които „ще свалим маските. На цялото държавно управление“.
И „ще го направите вие, със собствените си ръце“ , гласи едно от последните видеопослания от среща в Монтана, на „Полковника“, който е „генерал в Русия, полковник в САЩ и подполковник в България“.
По собствени тези на „Полковника“, изречени от него в едно от стотиците му видеопослания. Щедро разнасяни особено днес из интернет.
https://www.facebook.com/reel/338842645901474
Днес цял ден, докато слушах и гледах, си задавах само един въпрос:
Някой от тези 90 хиляди автори на „безплатния ядрен удар“дали е ЧУЛ думиТЕ и кодовеТе в тях в стотиците видеопослания от „Полковника“ и неговия съратник.?
Отвъд „ала-балата“.
Секретар, сподвижник, побратим. Идеолог. Минус-редникът.
Който „зоби“ фъстъчки, докато „Полковника“ натрива носа на разни там смъртни, неразбрали величавите работи и стремежи.
Щедро тежък метал, преобладаващо тъмни дрехи, религиозни символи на показ, юмруци, мечове, орли, саби, ятагани, фазани и всякакви разперени пернати, гарнирани с много кожа и дървена мебел, превърнати в символи в политиката винаги трябва да плашат.
И ТЕ плашат. С докладване, „КЪДЕТО трябва и КОЙТО трябва„.
Безплатно.
Засега.
Отвъд първосигналното любопитство и величава замаяност.
На друго ниво издават същинскиТЕ намерения.
Подобна символика е и перфектният начин да се изпусне духа от бутилката.
Или да „гръмнем“ шампанското.
Нали не си правите илюзиите, че току-така някой ще остави да изтече тази пяна или духът от бутилката да си се рее свободно?
Въпросът е КОЙ подлага чашите под шампанското?
Сега разбирам защо никога не свършва пиянството на този народ.
„ Ти мене, уважаваш ли ме?“
Сн.Гласове- „Величие“ празнува влизането си в парламента