Леко се ядосах и реших да се кандидатирам. Една друга България е възможна. По-истинска и успяваща!

Е

Това пише в един от пестеливите си Фейсбук постове в деня,  който на практика преобърна днес живота й Натали.

 Наталия Василева Киселова.  

 Момичето от Казанлък, което днес стигна до третия най- висш пост в държавата. Със 140 гласа бе избрана за председател на българския Парламент.

Нямам идея какво е сънувала в навечерието на тази година, за да изпише в началото й следното свое Фейсбук пророчество, но определено е имала „ връзка с отгоре“: )

„Тази година ще бъде по-трудна от миналата. Но от друга страна, ще бъде по-лесна от следващата.“ Енвер Ходжа (1967 г.)

За много години, които да са по-трудни, интересни и да не са лесни!“

 Ех, Натали..

  Нейният живот е ярко доказателство за притчата  за китайската капка.

 И за още куп българска  пословици:

 Че свястното магаре и под скъсан чул, личи.

 Или, че  хубост на чело се не носи.

 И че животът обича смелите.

 И че ако е писано, писано Е.

 И е най- малкото окуражително за достойните, смелите, честните,  всеотдайните. Качествените и доблестни българи.  

 Иначе: в първото си слово като един от първите трима в държават, тя обеща „ много работа, пот и сълзи“.

 Типично в неин стил. Тези, които я познават, знаят, че не се шегува. Никак.

Работохолик по Близнашки. Трета декада.

 С много Рачешко и Огнено в него.

 Наталия Василева Киселова.

От  квартал „Изток“ в Казанлък.  Доцентът по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.

Нашата Натали.

С която можехме с часове да се „дърлим“ за книги, да пътуваме въображаемо,  да споделяме градски клюки и новини, да нищим национални проблеми, сякаш някой ни питаше за това? Или да спорим за пътя на България.

Онази, в която ни потънаха повечето надежди.

Или просто да седнем  на терасата по кафе и да .. редим играчките на  невръстния ми тогава син.

 А тя да се кефи по момичешки на моето „ арт направи си сам“.

 В онези градски опоскани, но  все още не лишени от надежда години.

 Някога.

  Така се случи, че в много отношения пораснахме заедно.

 През нейната лична болка, на рано останалото без майка семейство.

Бяха се вкопчили тримата- тя, по- малката й сестра и баща в болката си и се опитваха да продължат. Живи и „цели“ , в живота.

 Майката на Наталия Киселова, бивша арсеналка, си тръгна от живота в най- нужните за момичетата й години. Непощадена от онази коварна болест, която прибира бързо.

Двете момичета понасяха мъжки болката и се държаха “над олиото“. Мнозина не разбраха какво таят в почти детските си души.

 Бяха от онези пораснали в най- свежите демократични времена момичета, за които животът не беше до колене: напротив.

От малки знаеха, че за да оцелееш, трябва да си силен, по- добър от другите,  да постъпваш мъдро, да си мериш думите, да им знаеш и можеш да платиш цената, да  приемеш, че  светът не е черно-бял.

 Да възпиташ в себе си безкомпромисност към фалша и продажността, да опазиш честта и доблестта си и най- важното- да си останеш нормален, справедлив и честен човек. На който му пука.  

 И като през цялото това време здраво се държиш за корена си.

 А коренът на новият председател на българското Народно събрание, доцент Наталия Киселова, е здрав.

 Баща й  е Васил Киселов, работлив, посветен и останал верен  и до днес българин, на идеите на земеделското движение.

 Работар цял живот. До последно работи в стопанството на казанлъшката многопрофилна болница. Граждански активен и до днес човек.

 Сестрата  й Йовка порасна  пред микрофоните и школата на казанлъшкото радио „Вис виталис“. И в младешката организация на БСП в Казанлък.

 Превърна микрофонът в диплома, а учителството- в професия.

 Сега е заместник-директор на училище в съседна община, в което няма нито едно ..българче. И казва, че е доволна от това, което прави.

Понеже никой не е пророк в собствения си град.

  Сестрите Киселови не крият симпатиите си към социално справедливото общество, в което да имаш ценности не е демоде.

И не пробиват със зъби и лакти.

 Когато Наталия споделила с близките си равностойната на ерес идея- да участва от гражданската квота в листа на Левицата този септември за изборите, те подскочили.

 Въобще не одобрили идеята й, нито я подкрепили..

 Тя обаче била.. упорита.

 Стиснала думата си и .. участва. Скочи в дълбокото.

„Леко се ядосах и реших да се кандидатирам.

Една друга България е възможна. По-истинска и успяваща!“, ще напише същият ден  в личния си профил новият  председател на българския  Парламент в края на септември тази година.

На изборите, месец по-късно Наталия Киселова получи близо 3 хиляди преференции, като гражданска квота в листата на Левицата, размести я и .. стана част от „историческото“ 51-Народно събрание.  

Което я избра от ..11-ти път, за първа сред равни.

 И то на Никулден.

 Ако и това не нишан свише, здраве му кажи.

 Отвъд това доцент Наталия Киселова е невероятен, уникален човек, ерудиран, възпитан, интелигентен, мъдър.

 Много мъдър за годините си работохолик. Който обича това, което прави.

 И не носи високи токчета, което всъщност е част от нейния най- голям плюс.

 Просто не е от онези ВИП кифли, за които политиката и участието им в „нещо важно“ е преди всичко начин да си потъркат егото, самочувствието, да потрошат някой друг  комплекс и „разходят“ женската си суета.

На такива се нагледахме.

 Новият шеф на Народното събрание е  класически хуманитарист. И хуманист.

 В най- силната степен на  тези понятия.

„Едно време беше достатъчно да нарусиваш слънце с тебешир върху асфалта и дъжда спираше! А сега не спира да вали!“,  ще каже на един 1-ви юни, по типично Близнашки четвъртата  жена- премиер на България.

 Възпитаничка на казанлъшката Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ от класа на едни от най- големите казанлъшки красавици, с класна- заклетият поклонник на Пушкиновото творчество и преподавател по руска литература- Нина Бояджиева– старша.

Която Наталия не пропуска да поздрави всеки път, щом се прибере в родния Казанлък.

Някак логично избира правото в Юридическия факултет на Алма Матер.

Оттам пътят е дълъг, стръмен, интересен, неясен, смислен, с много труди предизвикателства.

Като днешното дори.

 Самата тя го определи като такова.

 „Блесна“ още в университета.

Стана помощник на бивш служебен премиер и бивш министър на правосъдието- професор Георги Близнашки.

После следва дълъг път из експертните коридори на властта.

 При  рима президенти.

 Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев.

 Бе в и в Комисията по помилванията към вицепрезидента Маргарита Попова.

 Преподава в Академията на МВР, в Софийския университет и покрай това намери време и за две ценни книги.

 Даже търсеше вариант да ги представи и в Казанлък.

Монографията „Политически права на българските граждани“ и  научният й труд „Живата Конституция“.

Очевидно този й план скоро трудно ще се случи.

 Трудно ще й се случат навярно скоро и плановете й да пътува.  Като типичен Близнак, обожава да пътува и открива нови светове, нови интересни хора.

Казва, че това е нейният начин да учиш повече за света.

От първо лице.

Отвъд това в съвременните делови справочници, информацията за нея е лаконична:  

 Доктор“ по Конституционно право от 2008 г. , експерт по конституционно право и права на човека. Защитила докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Конституционноправни науки“, Юридически факултет.

През периода 2006-2009 година е експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в LX Народно събрание.

Заема длъжността „държавен експерт“ в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието в периода ноември 2010-януари 2012 г.

Специализирала е в Университета Кеймбридж и Московския държавен университет „Ломоносов“ . Била е съветник по правни въпроси (2012 – 2016) и секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев (2016-2017).

Отвъд тази протоколна информация,  председателят на 51-то Народно събрание доцент Наталия Василева Киселова обича котките. Нещо повече- обожава котките. Обича морето, залезите, изгревите България, домашните гозби,  маратонките, червените раници. Въобще удобните за път неща. Атрибутите, които ти дават свобода. Всякаква. 

Като типичен Близнак не търпи робство, слугинаж, покорство., интриги. Никакви. Нарича нещата с истинските им имена.  Знае силата и цената на думите, и може да я плати. Има свежо чувство за хумор. За ценители. И цени приятелите си, има убийствен рефлекс за лъжата и фалша.

И любимо място на света- у дома.

И във всеки един момент може да „повика“ детето в себе си.  

Има и символ за уют- малко спретнато къще, с куп  цветя и топлина от дърва, в родната къща на баща й- в Средногорово.

От днес в професионалната си биография това обикновено  българско момиче от Казанлък  добавя и стряскащата с респекта си служба: председател на 51-ото Народно събрание на Република България.

 Скъпа Натали, чака те трънлив път, „много пот, сълзи и работа“.

 И искрено вярвам,/е/ че няма да се промениш, нито ще се пречупиш!

 Че тази овълчена власт няма да предъвче и теб.

  Успех!