Помните ли?
На това място, в малка градинка пред ДК „Арсенал“ преди почти 8 години , с решение на Общинския съвет в Казанлък от октомври 2016 година, бе поставена табела- метална, не съвсем естетска, но табела.
Метална. Указваща. Паметна.
Според която пространството пред градинката се именуваше на Кмета на Столетието на Казанлък- Станчо Коев.
Даже си пишеше на табелката: Площад „Станчо Коев“.
Още тогава част от гражданството негодуваше, че човекът, направил много за Казанлък и на практика превърнал Казанлък в най- големия по времето на социализма неокръжен град, при това със сериозна индустрия, заслужава нещо повече от метална табела и половин декар накъсан площад.
Първоначалната идея бе на името на Станчо Коев да се кръсти цяла улица, но брожение сред гражданите осуети това намерение на тогавашните съветници, тъй като щеше да доведе и до смяна на лични документи и други бюрократични неудобства. Ппостигнато бе компромисно решение да се кръсти плочника пред ДК „Арсенал“ на името на кмета, управлявал града 16 години и останал в местната история с аналогията за „Казанлъшкият Хелмут Кол“.
И мака част пак от съветниците тогава да не бяха съгласни паметта на този човек да се съизмерва с един плочник, пък бил той и пред ДК „Арсенал“, така или иначе паметта му бе увековечена и решението взето.
Табелата сложена също.
Но…
Преди време тази табела изчезна.
Бдителни и живеещи в района граждани си спомниха, че всъщност минало почти година и половина, откакто, по техни думи, от Общината в Казанлък взели табелата, като казали, че „ще се сложи друго“.
Другото го няма още.
Каквото и да е .
Табелата с името Площад „Станчо Коев“- също.
Цъфтят само новите цветя и миналогодишните рози, посадени в градинката пред ДК „Арсенал“.
Очевидно нещо се е случило с табелата или плановете на Общината тя да бъде заменена от нещо “друго“.
Може би и по- прилично.
Няма ново решение на Общинския съвет, което да твърди, че такъв площад вече няма, категоричен бе неговия председател Николай Златанов.
А след като такъв площад все още има, то бива да се намери и табелата. Или нещо по-прилично от табела с размери 60 на 30 сантиметра.
Поставена сред цъфналите китки.
Че Станчо Коев заслужава, е неоспорим факт. И то достойна памет- не подлежи на съмнение. Каквито и да са времената.
Каквито и легенди да се носят за онези и за тези времена.
Макар именуването само по себе си да не значи памет.
Паметта е когато помниш, почиташ, уважаваш стореното. И си оставил и диря за него.
А табелката или „нещо друго“ е просто част от тази диря.