По- вълнуващ и запомнящ се начин да бъде отбелязана 60-та годишнина на химна на Република България „Горда стара планина“ планират от НПМ „Шипка- Бузлуджа“, съобщи директорът на комплекса д-р по история Чавдар Ангелов.
Химнът да бъде изпълнен с официален церемониал, от военен оркестър на връх Шипка, пред Паметника на свободата, като в изпълнението се включат и гражданите, е идеята на управата на НПМ „Шипка- Бузлуджа“.
Изпълнението на химна ще е финала на кратък концерт на Военния духов оркестър при 61-ва Стрямска механизирана бригада, с диригент капитан Йордан Илиев.
В него, освен химна на България, са включени популярни военни маршове и мелодии, сред които „Бдинци“, „Шуми Марица“, „Велик е нашият войник“.
На 8-м септември тази година ще се навършат точно 60 години от издаването на Указа на Президиума на тогавашното Народно събрание в социалистическа България за утвърждаването на „Мила Родина“ за български химн.
Идеята за това е на поета Георги Джагаров.
„Мила Родино“ е изпълнена като български химн само ден след решението на Народното събрание същата година, по време на тържествата на 9-ти септември, честван тогава като Национален празник на Народна република България.
Интересна подробност е факта, че музиката и текста на настоящия български химн са създадени много преди да бъде утвърден за такъв.
Още през 1885 година роденият в Свищов Цветан Радославов пише текста и музиката на песента „Горда Стара планина“, докато пътува за бойното поле на Сръбско- българската война, в която участва като доброволец.
Цветан Радославов не е нито композитор, нито поет, но обзет от патриотични чувства създава това произведение.
Силната емоция на това произведение бързо го превръща в песен, която масово се запява от войниците по бойните полета на войната. После я запяват в училищата, гражданството на страната.
Малко известен факт е, че първоначалният текст на „Горда Стара планина“ / „Мила Родино“/ е по- различен от познатия ни днес.
След 10-ти ноември 1989 година, по време на дебатите за изработване и приемане на новата българска Конституция в 7-то Велико народно събрание са направени и други предложения за национален химна на страната, но за такъв в крайна сметка окончателно е утвърден е „Мила Родино“, с предишното име „Горда Стара планина“.
Текстът на химна е променян многократно, като последната му редакция е от 1990 година. Преработен е от поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев.
Направена е и допълнителна хармонизация то композиторите Филип Кутев и Александър Райчев.
Одобряването на „Мила Родно“ за български химн не става лесно, нито минава безпроблемно.
В комисията, която одобрява музиката и текста на „Мила родино” участва и композиторът от Казанлък Петко Стайнов. Той разкритикува утвърждаването на песента за химн, тъй като според него мелодията е еврейска, което води до неговото отстраняване от комисията.
Друг композитор – Добри Христов пък защитава химна, заявявайки, че мелодии и на други песни са заимствани от чужди, но въпреки това са част от българската музикална съкровищница.
В първоначалния вариант на химна има и текст, в който се споменава и Москва, който впоследствие отпада.
Така България е единствената страна от социалистическия блок, която подчертава сателитната си роля спрямо Съветския съюз с куплет, в който се споменава столицата на тогавашния СССР.
„Мила Родно“ не е първият химн на страната ни.
От Освобождението от османско владичество през 1878 г. до 1964 г. България сменя неведнъж своя химн.
Първият ни химн след Освобождението от турско робство е „Шуми Марица“. Неговият текст е написан още през 1876 година от възрожденския учител Никола Живков, докато участва в Сръбско-турската война от 1876 година.
По време на Третото българско царство „Шуми Марица” е бил както дворцов, така и национален химн. Той е изпълнен за последен път на 1 януари 1947.
Между 1947 и 1950 г. като химн на страната се използва маршът „Републико наша, здравей!”
През 1949 г. Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев започват да пишат стиховете на новия химн – „Българйо мила”.
Задачата им е била текстът да акцентира върху борбата на българите за свобода и почитта към всички, дали живота си за нея. Работата по текста и музиката продължава през цялата 1950 година и официално химнът започва да се изпълнява през 1951 година.
Българският химн се изпълнява на националния ни празник и всички официални празници на страната, както и при събития от държавно естество, при посрещане на държавни гости, при награждаване на национални и международни спортни и други мероприятия.