С премиера на интересно историческо изследване започва лятото в ЛХМ „Чудомир“ в Казанлък, в партньорство с НПМ „Шипка- Бузлуджа“.
В четвъртък, 10 юли, от 18 часа, там ще бъде представена общата книга- сборник на трима професори – историци, водещи имена в историческите изследвания- „Три погледа към Съединението от 1885 година“.
Книгата е дело на професорите Милко Палангурски, Петър Стоянович и Веселин Янчев.
„Три погледа към Съединението от 1885 година“ разглежда историческите събития около Съединението на България и предлага различни перспективи от тримата историци, но 140 години по-късно.
Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович майсторски превеждат читателя през всички стадии на Съединението на „двете Българии“, излагайки фактите и обоснованите събития, довели до този важен за държавността акт.
„Всяка гледна точка не е последната, а поредната…“, убедени са Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович. Авторите посвещават изданието на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на неговите герои.
С книгата си ни потапят в дълбоката история не само с блестящо изучени и подбрани факти, но и с невероятни илюстрации, автентични снимки от онова време, някои от които никога не са били публикувани до момента. Богатият снимков материал несъмнено допълва и онагледява историческите събития.
В свободния свят всяка гледна точка към историята не е последна, а поредна и всяко следващо десетилетие ни дава възможност да обогатяваме детайли от тълкуванието и знанието за събития, случили се преди нас. В този аспект книгата е безценна.
АВТОРИТЕ
Проф. Милко Палангурски е роден на 25 ноември 1961 г. в с. Врабево, Троянско. Завършва история във Великотърновския университет (1985), където става асистент (1986). Член на ръководството на Историческия факултет. През годините заема редица административни длъжности в университета:
Зам.-декан, зам.-ректор на ВТУ по управление на качеството и акредитацията (2003–2007) и по научната дейност (от 2019), ръководител катедра; председател на общото събрание на Историческия факултет.
Автор е на десетки статии, студии и учебници, на 8 монографии, свързани с избирателната система в България. Дългогодишен преподавател във ВТУ, води лекционни курсове и в други висши учебни заведения у нас и в чужбина. Научноизследователските му интереси обхващат: политическа история на България; дипломатически връзки на България с Русия; стопанска история на България; конституционно устройство на България.
Проф. Веселин Янчев е български историк, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Роден е на 30 януари 1963 г. в Малко Търново. През 1981 г. завършва средното си образование в Малко Търново, а през 1986 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет. От 1991 г. е доктор по история. В периода 1991–1993 г. е преподавател по история в 133 СОУ „Александър Сергеевич Пушкин“ в София. През 1993–1999 г. работи в Националния център за военна история, където е старши научен сътрудник I степен по проблемите на военната политика до Втората световна война. От 1999 г. е старши асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет, от 2001 г. е главен асистент, а от 2005 г. е доцент. През 2015 г. става професор по нова българска история. Автор е на десетки статии, монографии и публикации в областта на историята.
Проф. Петър Стоянович е български историк, журналист и политик. Роден е на 25 юни 1967 г. Доктор на историческите науки“. Доцент е в Института за исторически изследвания на БАН. Защитава професури в Шуменския университет (2018) и в БАН (2022). Доцент (2016) в Института за исторически изследвания към БАН. Хоноруван преподавател в Софийския университет (2017–2021). Редовен преподавател във Факултета по хуманитарни науки, Катедра по журналистика, на Шуменския университет. Проф. Стоянович е с богата и пъстра политическа кариера. Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999–2003).
Началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“. Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001–2003), секретар на НИС на СДС (2002–2003). Заместник-председател на СДС-София (2002–2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията. Политически (2003–2007) и международен секретар (2005–2007) на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010), напуска през април 2011 г.
Министър на културата от 29 май 2013 – 8 август 2014 г.