В продължение на 4 дни, от днес до събота всички мюсюлмани по света празнуват Рамазан Байрам , известен още и като Шекер байрам.
Това е вторият от двата най- големи празника в календара на мюсюлманите- Курбан и Рамазан байрам. Той започва веднага след мюсюлманската Задушница, на която се раздават мекици.
Религиозният празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят. Празникът чества края на 29 или 30-дневния пост от изгрев до залез слънце по време на целия месец Рамазан. Официално се пада на първия ден от месеца шаууал от ислямския календар, но продължава още няколко дни, като в мюсюлманските страни се признават 2 – 4 дни за неработни.
Вярващите се поздравяват един друг с думите: „Ид мубарак!“ (Честит празник!)
В навечерието на празника се раздава зекят ал-фитр (милостиня, чийто размер се определя от Главното мюфтийство) и се коли агне или коза. Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях.
Въпреки че датата на Рамазан байрам е фиксирана в ислямския календар, според Григорианския календар се пада приблизително 11 дни по-рано всяка следваща година, тъй като ислямският календар е лунен, а Григорианският – слънчев
Рамазан байрам води началото си от 624 г. от времето на мюсюлманския пророк Мохамед. Чества се на първия ден от месеца шаууал, след свещения месец Рамазан, в който мюсюлманите постят.
За мюсюлманите както Рамазан байрам, така и Курбан байрам, са повод да покажат благодарността си към Аллах.
Едно от най- важните ястия на празничната трапеза е баклавата.В света са познати над 300 вида баклави и рецепти за тях.
Рамазан байрам в Българя отбелязват близо 700 хиляди души, определили се като мюсюлмани, по данни от последното национално преброяване в България, през 2021 година. Общият брой на самоопределилите се като мюсюлмани в страната е 638 708 души, или около 10,8% от посочилите вероизповедание, като същевременно само турското малцинство е 508 378 души.