Гвардеецът от „Cоcо food“

19 години той работил за честта и славата на Родината“.

Верен на  големия надпис над порталната врата на Националната гвардейска част, който го посрещнал. Него, 25 годишният тогава млад видинчанин, озовал се по силата на съдбата и житейските кръстословици в Казанлък.  Откъдето е неговия пастрок.

 Сега, след близо година и половина раздяла с гвардията, няма отговор на въпроса: на въпроса какво би направил за честта и славата на Родината, отговоря след дълго мълчание: безсмислено е.

 В думите му има както носталгия по онези мъжки и красиви, пълни с надежда и смисъл времена, но и с много болка, че надеждите и очакванията, вярата и плановете в много отношения, са отишли  напразно.

Въпреки, че на всеки военен парад за Деня на храбростта се изправя  като типичен гвардеец, за да  отдаде чест.

Някакъв вид навик, рутина.

 Още повече, че години наред именно той е човекът, озвучавал участията на представителната гвардейска част на всички национални  и официални празници, както ина младите гвардейски ученически отряди.

 Че е от Гвардията, му личи от птичи поглед:

 Висока, запомняща се осанка,  бистър и ясен поглед, камуфлажни дрехи.

 Типичен гвардеец.

С класическото Ивайло Иванов Иванов. От Видин.

   Мъжът зад щанда на „ Коко фууд“- малкото магазинче за вкусна храна, под Военния клуб в Казанлък.

 Признава, че в началото било и за него самият малко нетипично.  Решение. Но след повече от две десетилетия престой в София, желанието на търновката Теодора, негова житейска спътница повече от 13 години, надделяло. Да се приберат в Казанлък,  където било по- спокойно и да развиват собствения си бизнес.  Да са свободни. Да работят заедно.

 Теодора имала вече опит от столицата, докато Ивайло бил част от Гвардията.  

Семейният бизнес и то точно този, в който са те- приготвянето на готова  храна за в къщи, давал повече свобода. И … плюсовете свършвали тук.

Останалото било много работа, и никога по- малко от 12-14 часа. Лично време  болярката и гвардееца  почти нямат. И единственият почивен ден- неделя свършвал толкова бързо.

 Но пък си струвало.

Свободни са и  вече имат много клиенти.

Пред сгушеният им  павилион за бързо хранене, се реди  колективът на почти цялата общинска администрация в Казанлък, банковите служители и тези от офисите наблизо.  Много граждани идват специално, за да купят от тяхната храна.

 Правят кетъринг за фири, а напоследък имат поръчки и за кетъринг за лични тържества и абитуриентски изпращания.

Кръстили бизнеса на сина си Калоян, с идеята един ден да имат приемник, макар че 13 годишният тийнейджър в момента да е в съвсем  друга орбита и с други планове.

 В  Гвардията Ивайло постъпил след конкурс. Бил само на 25 години. Напуснал я на 42.

 Преди това завършил казанлъшкото Професионално училище по транспорт и транспортен мениджмънт.

 В момента е и „горд собственик“ на диплом за агроном. От Тракийския университет.

За времето, прекарано в Гвардията,  Ивайло, който е половината на „Коко фууд“ няма лош разказ. Били хубавите му времена.

 В Казанлък било спокойно, но и малко тясно и прекалено спокойно за човек, свикнал с друг ритъм.

 А в Гвардията не можели да се оплачат от такъв.

Макар, че и там сега, в новите времена се усещали  променливите ветрове. Дори само затова, че позволявали на гвардейците да имат  малки татуировки.

Самият  Ивайло също е горд притежател на две такива. Големи. При това забележителни:  на Жената с часовника и на Слаш от групата „Гънзенс Роузес“.

 Придават особен чар на високата му осанка.

  Когато не е в семейния павилион за гозбите, Ивайло краде време за неговите чаркове.  Има си страст- електрониката.

Поправя, създава, проектира електронни платки, озвучава.

Искали го. И сега. В Гвардията.

 Дори само преди броени дни, за тазгодишния 6-ти май му се обадил неговият командир. Да го вика да се върне отново.

За гвардееца това било комплимент.

 Отказал, макар да ум станало драго.

 Вече е избрал: ще брани честта и славата на родината, през трудната свобода на семейния бизнес. 

 Пък каквото – такова.

  Съдбата имала добри планове за всеки.

Не всеки ден, но винаги за всеки, казва гвардеецът, който вече не е част от Националната гвардия, но тя, Националната гвардия никога няма да го напусне.