Фирма на Рахманлиев взема „Синята река“

Микроязовир „Синята река“ в близост до казанлъшкото село Средногорово вече има стопанин.

Това е фирма „Стиком-94“ЕООД , представлява от Христомил Рахманлиев.

 Повече от 4 години микроязовирът бе без стопанин и Общината в Казанлък търсеше такъв.

 От уведомително писмо до канцеларията но Общинския съвет, подписано от началника на „Общинската собственост“ в Общината става ясно, че след проведен през февруари тази годна публичен търг, с тайно наддаване, на 21 март тази година е сключен договор между Община Казанлък, в лицето на кмета Галина Стоянова и главният счетоводител Нели Атанасова,  за наемане на микроязовира от фирмата на Рахманлиев.

 На публичния търг не са се явили други кандидати за обекта.

 Решение за отдаване на микроязовира под наем има на Общинския  съвет с двегодишна давност назад, но и преди това решение на практика микроязовирът е бил без стопанин.

  Съгласно сключения договор за наем, микроязовирът се отдава за 10 години, срещу годишна наемна цена от 5 200 лева без ДДС или по 430 лева месечно, без ДДС.

Общинският имот, на който се простира микроязовирът е от 277 671 кв.м.площ.

Микроязовир „Синята река” е изграден през 1970 г. Стената е с максимална височина 10 метра.

През 2014 година, със средства от ДФ „Земеделие“ микроязовир „Синята река“  бе реконструиран. Укрепена бе язовирната стена, направен бе ремонт на преливника и основния изпускател. Извършени бяха и ремонтни и възстановителни работи по контролно-измерителната система. Изгради се площадка и закупи оборудване за противопожарно депо. Стойността на проекта по фонда бе  361 777.05 лв.

Съгласно подписания на 21-ви март тази година договор между фирмата „Стиком-94“ЕООД и  Община Казанлък,  последната като наемодател, може едностранно да промени годишния наем, ако общинските съветници направят изменения в Наредба 15 за цените на кв.м., на които имотите се отдават под наем.

 Това обикновено става  по предложение на общинската администрация, или на отделен съветник, при гласуване на бюджета или при други чрезвичайни условия.

На свой ред наемателят на микроязовира е длъжен да го поддържа в безопасен вид, както и да не  прехвърля  права и задължения по този договор на трети лица, нито да извършва незаконно строителство на територията на обекта.

 Познатите край микроязовира бунгала не са част от този договор, нита са общинска собственост,  те са частни, уточни Даниела Колева, началник  отдел „Общинска собственост“ в Община Казанлък.

При положение, че наемателят на микроязовира реши да извършва строителство или други подобрения на наеманата територия, то той е длъжен да ги съгласува предварително с Общината, става ясно още от подписания вече договор.

Новият стопанин на обекта има и поредица задължения, свързани с безопасността на  водното съоръжение, които произтичат от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, да поддържа основния изпускател в добро техническо състояние, както и  да осигури вода за напояване. И то в обем, който изисква действащото законодателство.

Писмото, изпратено за сведение до Общинския съвет с договора за наем е уведомително и по него съветниците не могат да вземат отношение, нито да коментират или променят на етапа наемната цена.  Според някои, тя и сега е висока.

Съгласно сключения договор това може да стане в случай на промяна в Наредба 15 на Общинския съвет.

Името на бизнесмена и ротарианец Христомил Рахманлиев нашумя в края на миналата година, когато стана ясно, че Общината предлага на съвета да отдаде над 400 декара общинска земя в землището на Кънчево за изграждане на фотоволтаичен парк от фирма, чийто представител се явяваше бизнесменът.

Първоначално общинският съвет прие предложението на Общинската администрация за изграждането на този фотоволтаичен парк с 20 гласа „ЗА“, предимно на съветниците от ГЕРБ и ДПС.  

Съветниците от „Възраждане“, „Има такъв народ“, ПП-ДБ, част от БСП и „Алтернатива на гражданите“ се възпротивиха.

Взетото решение бе върнато от Областния управител Ива Радева  в началото на януари.

Мотивът бе незаконосъобразно.

След протести на жителите на селото, стигнали до Парламента и  сигнал до Прокуратурата от ПП Възраждане за  потенциалното унищожаване на културна недвижима собственост, каквото се явява тракийско светилище, попадащо в това землище, инвестицията в крайна сметка бе оттеглена и не влезе за ново гласуване в Съвета.

Компенсация ли е това за провален проект за фотоволтаици или реално бизнесжелание за добра инвестиция за всички страни?, питаха се част от съветниците, научили за подписания договор за наем.