Тази сутрин един от послушните „новоначалници“ в ДПС по една от телевизиите рече, че „всичко хубаво предстои в ДПС“.
Което идва да рече, че амуджите, тези, дето превиват гръб на гурбет или във все още тук-там останалите тютюневи БГ плантации, въпреки, че Дебелото момче унищожи „Булгартабак“, следва да си кротуват и да чакат благините да ги завалят. От техните господари. И само да гледат телевизия и да слушат.
От време далечно, ДПС е партия на послушното мнозинство.
Вчера пък един изгонен някога медицински фелдшер от онова ДПС, иначе сега активен медиен анализатор, канен с охота навсякъде, щото нали „говори важни неща от „кухнята“ рече, че в „следващите 7-10 години нищо добро не чака държавата“, щото Новоначалното момче в ДПС ще си оцелее и ще дерибейства.
Не че досега не става точно това?
Това пък иде да рече на останалите целокупни амуджи на паралел 42, че нищо добро не бива да чакат от новото начало не само в ДПС.
Понеже е лято, повсеместно е време за нови начала. Във всички партии и фракции. Просто нивите се орат, сменя се реколтата и всякакви буболечки и вредители излизат на повърхността.
Пъзливите от буболечки се гнусят и бягат, останалите се забавляват. Или слагат по една подметка на буболечките и ги приключват.
В общи линии този сюжет в различните му редакции ще ни прожектират до кажи- речи Димитровден.
Това между другото.
Иначе: отвъд калта, с която ще продължат да се, /ни/ замерят, отвъд новите мазни кафета, скутове, пасти и торти, дето са яли всички на софрата на Дебелото момче, има нещо важно:
С една-единствена цел:
Дебелото момче да овладее 2/3 от поименния състав на ЦС на ДПС.
Нещо като някогашното Политбюро.
В момента все още никой от двамата ДПС- лидери- почетният и овластеният, няма това мнозинство.
По нек,ви ДанчоМентови съображения, в Устава на ДПС е казано, че именно 2/3 от целия, поименен състав на ДПС е органът, който казва кой да кара влака. Съставът на ЦС на ДПС е от 240 члена, тоест нужните, по Данчовите канони, са 160 гласа.
Тоест, кой да представлява ДПС, да го регистрира, в т.ч. и в ЦИК за участие в изборите, да е легитимният, да държи ключовете и прочие официални работи.
Разбрахме, че това с ключовете и печата на ДПС не било важно.
Каза пак днес един от русолявите новоначалници от софрата на Дебелото момче.
Дотогава и двете страни ще омайват амуджите от картофените и тютюневи полета с мантрата “спокойно, всичко е под контрол и ще се нареди по най- добрия начин“.
Нямам и илюзията, че ще стане точно така. Както и кой ще поеме властта в ЦС на ДПС.
Пред властта на парите всички страхове спират. А моралът тича в кръгом далеч преди това.
Представям си как пред портите на ЦИК наесен се бият две костюмирани групи. На новоначалниците и на „оригиналните“. Кой да влезе пръв, с папките с подписите за регистрация.
Нямам и илюзията кой ще влезе пръв в ЦИК. С папките.
Все пак има моменти, в които масата, във всичките й измерения и отражения, носи предимства.
Тогава на хирурга не му остава нищо друго, освен да потропа на портите на Съда.
Там пак е ясно кой кара влака.
Затова в последните дни политическият помиярник бълва в несвяст. На пожар.
Няма и да спре да бълва. Пожарникарите са заети с други пожари, а политическите подпалвачи нямат почивка. Сега им е жътвата и добри пари се правят. Плащачи много.
Стига някъде да не стане случайно „статично електричество“ и току -виж, буууумнали някой. Случайно.
За леко овладяване на пожарищата.
В буквалния и преносен смисъл.
Между временно в едно от политическите кьошета, станало много актуално напоследък с принципните и свободомислещи позиции на своя лидер, който търпеливо си чака времето и момента научавам, че и от двата ДПС клона вече активно търсят контакт с него. Все пак той държи спасителната лодка, за да оцелее гемията. Щото в случая обръчите може и да не помогнат.
Все пак избори идват, а те са човешка направа. Знае ли, човек… какво ще му дойде на човек?
Дотогава на гражданството, „фърлящо“ десетилетия за ДПС не му остава нищо друго, освен да се доотврати от своите така, че да не си мръдне нищото на 20-ти октомври, или да продължи да потъва в помийника, който и двата лагера доволно бълват.
С „ново начало“ и стари приказки.
Другите- гледаме.
Отдавна сме се отучили да правим друго.
Как окончателно се доразграждат остатъците държава, или вдигаме капака на заспалите си чувства и кипваме тенджерата. И целият преврял сутляш се сурва на воля.
До дъно.